- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 48
- 15
„Европа не знае какво да прави с Русия – да се прегръща ли с нея, във враг ли да я превръща. Европа не може да реши какво ще прави с Украйна. Тя част от нас ли е, ние съгласни ли сме да платим 1000 милиарда евро, за да се оправи тази страна и да стане част от Европа? Европа не е единна по нито един въпрос, но отива да преговаря.“
Така социологът Андрей Райчев коментира за ГЛАСОВЕ резултатите от инфарктните преговори в Минск и какво ще се случи в близкото бъдеще.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48077_bYhU2mt7Csn2aP96f7lWc2n8r0w2zd.jpg" style="height:336px; width:448px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Г-н Райчев, как ще коментирате приключилите преговори на лидерите в Минск?</strong></p>
<p>- В Минск се договориха, за да не се недоговорят. Това е договор, за да се каже, че има договор. В резултат приложението на договора е почти никакво. Аз не виждам сериозен напредък на страните да се разберат, те обявяват някакъв етап поне да не се бият. Но дали ще престанат да се бият, е много трудно да се каже. По-скоро няма да престанат, защото ангажиментът на украинските власти е крайно неопределен, което прави възможни само абсолютно минимални действия. Този договор няма да удовлетвори никого. Порошенко се връща сега със съобщение, което няма да срещне одобрението нито на едните, нито на другите. Е, да, възстановяване на контрол върху държавната граница от страна на правителството на Украйна в зоната на конфликта, но пък Крим въобще не е споменат.</p>
<p><strong>- Порошенко го спомена в изявлението си след преговорите...</strong></p>
<p>- В договора не е споменат. Крим нито е признат, нито не е признат, но е премълчан някак си. В смисъл, нищо по въпроса. Все пак не беше съвсем провал на европейските лидери, защото можеше да бъде истински провал. Но пък те така се договориха, че оставиха много от договореното за интерпретации. Прекалено много неща могат да се тълкуват и в едната, и в другата посока, което означава, че и двете страни неминуемо ще започнат интерпретациите. Така че до края на годината, ако не и по-рано, ще има отново тежки преговори. Защото в договора е заложено да започнат да се обвиняват: едните ще казват – ти ме излъга, другите ще твърдят – не, ти ме излъга. Нищо не направихте с децентрализацията, ще кажат руснаците; украинците ще кажат – вие продължавате да въоръжавате тези хора. Това просто ще се случи в реално време и не след много дълго.</p>
<p><strong>- Смятате ли, че Европейският съюз изтърва момента за по-ефективна намеса в конфликта?</strong></p>
<p>- Няма никакво съмнение, че до този момент двете страни нагнетяваха конфликта, после нещо се поспряха, но няма причини да не продължи нагнетяването. Пак казвам – този договор не е солидна основа, допуска различен прочит и няма разбирателство по главните въпроси. Нито Западът поема нещо за НАТО, главната заплаха за Русия, нито Русия поема нещо за Крим, просто едно нищо. Да кажем, че просто стана едно временно спиране, спряха да се натискат и това е факт. Но нищо друго.</p>
<p><strong>- Според някои отделянето на Косово от Сърбия с референдум даде много силен коз на Русия срещу Запада. Споделяте ли това?</strong></p>
<p>- Косово е същият случай, само че Косово не беше присъединено към Албания. Това е разликата. И без този коз конфликтът щеше да се случи. Но Путин загуби не тази, той загуби голямата война. Той някак си е лошият в очите на света. Това се случи не понеже Крим по силата на референдум се отдели от Украйна, а по силата на факта, че Крим веднага се присъедини към Русия и това изглеждаше като грабеж. Давам веднага за пример Северен Кипър. Той от десетилетия е окупиран от Турция, турците там имат турски паспорти и фактически са част от Турция, но никъде не е казано, че Северен Кипър е турска територия. Крим обаче не само се отдели от Украйно, но се и присъедини към Русия, което напомни на света за едни съвсем други времена.</p>
<p><strong>- Възможна ли е някаква промяна на статута на Крим?</strong></p>
<p>- Че връщане няма да има, е ясно. Въпросът е, че се увеличава или намалява напрежението между Европа и Русия, защото напрежението между Русия и САЩ еднопосочно расте. Но тук Европа става заложник на чужда игра. Двамата европейски лидери се опитаха нещо да компенсират и все пак не се изложиха, все пак не този опит не се нарича пълен провал. Това е положението!</p>
<p>Друг е въпросът защо на преговорите в Минск отиват лидерите на Франция и Германия? То е все едно България да преговаря с Румъния, като изпрати за целта кметовете на Пловдив и Варна. Вместо да преговаря Европейският съюз с Евразийския съюз, отиват двама министър-председателите от Европейския съюз да преговарят в неясен формат и неясно как могат да изпълнят нещо от ангажиментите. В този смисъл Европа демонстрира изключителна дипломатическа слабост.</p>
<p><strong>- Някои анализатори са убедени, че дипломатическите усилия са много по-слаби от икономическите санкции като ефект. Може би Европа ще посегне по-твърдо към това „оръжие“, ако ситуацията ескалира?</strong></p>
<p>- Едва ли ще затегнат санкциите, но както вече стана ясно, те няма и да отпаднат веднага след изпълнение на условията. Тоест отново поставят Русия в онази ситуация, която руснаците най-много мразят. Един вид сега ще ви наблюдаваме, ще ви изпитваме и ако се държите добре, ще ви дадем еди какво си. Това изключително дразни Русия, те дори повече ненавиждат да ги третират така, отколкото да ги накажат икономически, тоест могат да пренебрегнат пряката полза. Но да им кажат – ние сме учителите, а вие сте учениците, за тях е изключително унизително, то може да ги накара направо да озвереят.</p>
<p><strong>- Ще се засили ли според вас ролята на САЩ в този конфликт?</strong></p>
<p>- Америка се чувства чудесно в този конфликт – нито й струва кой знае какви пари, нито представлява кой знае каква опасност, действието се развива на любимото й място, далеч на другия край на света, работи срещу любимия й враг Русия и създава проблем на главния й съюзник Европа. Да погледнем и така: Русия е 150-милионна страна, САЩ са 300-милионна страна, ние от ЕС сме 600 милиона. Но ние, 600-милионните европейци, не само не успяваме да казваме на когото й да е какво да прави и да се съобразява с нас, ние даже не успяваме да се договорим да си имаме собствени бази. Ние сме в жалкото положение да ни пази друг, тоест след като не плащаш на своя армия, ще плащаш на чужда.</p>
<p><strong>- Путин е одобряван много в Русия, не знам доколко може да се вярва на проучванията?</strong></p>
<p>- Изобщо не се съмнявайте в това. До тези изводи са стигнали не само неговите социолози. Всички мерят висок рейтинг за Путин.</p>
<p><strong>- Санкциите обаче неминуемо ще се отразят върху жизнения стандарт на руснаците. Дали това няма да повлияе на масовото одобрение на Путин?</strong></p>
<p>- Това е класическият въпрос кога в Русия хладилникът ще победи телевизора. Мога да кажа, че в Русия хладилникът е много по-слаб от телевизора и това няма да се промени скоро.</p>
<p><strong>- Този конфликт като че ли няма добро решение?</strong></p>
<p>- Този конфликт сега е само замразен – и то на сополи и конци, както се казва. А това не е стабилна конструкция, това не е решение за бъдеще, защото не са решени главни въпроси.</p>
<p>Европа не може да реши какво ще прави с Украйна. Тя част от нас ли е, ние съгласни ли сме да платим 1000 милиарда евро, за да се оправи тази страна и да стане част от Европа? Това е сериозна работа. Нищо подобно не се мисли. Европа не може да осигури сигурността нито на Украйна, нито на себе си, нито на никого. Европа помага на Украйна да намали цените на газа от Русия. Хъката-мъката, дайте й по-евтина нафта.</p>
<p>Европа не знае и точно какво да прави с Русия – да се прегръща ли с нея, във враг ли да я превръща. Европа не е единна по въпроса – от едната страна имате поляците и балтийците, които са проукраински, от другата страна са Чехия, Унгария, Италия, Австрия, които са проруски в изявленията си.</p>
<p>Какво прави Втората световна война, освен че разрушава материална Европа? Прави това, че я лишава от самостоятелност. Европа просто се оказва функция на две други големи сили - на САЩ и Съветския съюз. И в момента при първото по-голямо напрежение, сцената се повтаря. Защото не сме достатъчно единни и не сме достатъчно жертвоготовни. Преди малко попитахте дали руснаците ще приемат несгодите от намаляване на стандарта им. Да, ще го приемат, защото така смятат, че защитават достойнството си. Не елитът, населението е склонно да се лиши от някои неща. А ние какво да кажем – ние сме никой, с нас си правят каквото си искат, по-точно каквото им кажат.</p>
<p><strong>- А какво трябва да правим според вас?</strong></p>
<p>- България по удивителен начин зае две позиции едновременно. Подобно на поляците и латвийците говорят президентът и външният министър, който направо ме потриса с изявлението си от типа „България е против еди какво си.“ Първо, каква позиция на България има изобщо. Къде България се е събрала, на кой форум – в парламента ли, някакво решение на Министерския съвет ли. Не, външният министър просто си говорил с посланика на една голяма страна и прави изявление, че България била против еди какво си. И особено президентът, който пък прави изявления за Русия, сякаш си приказва с комшията на двора. От друга страна, премиерът излъчва точно обратните послания, и говори за някакво сътрудничество с Русия, за някакви преговори, за съпричастност и прочие. Тоест ние се опитваме да караме двете, ако не и трите, коли едновременно, като внимаваме да не се минем и да не настинем. Е, разбира се, ще си го получим както винаги.</p>
<p><strong>- Дали е възможно Путин и Порошенко да постигнат нещо повече от това, което Европа изобщо може да направи?</strong></p>
<p>- Украйна страшно зависи от чуждата помощ, дори от трохите, които й подхвърлят Европа и Америка. Все едно Косово да реши да преговаря за нещо самостоятелно. Ами веднага ще й спрат крана и те ще умрат от глад за нула време. Така че Порошенко не може да води самостоятелна политика и там е проблемът. Каквото и да си мисли този човек вътрешно, колкото и да обича страната си, колкото и да иска да се разбере с руснаците, той просто не може да го направи. Путин обаче търси височина, както и Щатите – и аз не ги осъждам. Българите обаче сме идиотите – гледаме как другите живеят в каймака, а ние само се суетим и мухлим, гледаме нищо да не дадем и всичко да си остане както си е. А на Европа политиката е още по-проста – на кого да платим, та нищо да не се случва. Но няма такъв филм, няма такова нещо, защото има история, макар че един написа, че бил дошъл нейният край.</p>
<p><strong>- Има ли опасност от война?</strong></p>
<p>- Засега бурето с барут, по-скоро бидонът с нафта, го запушихме в Минск. Кога ще гръмне, един Господ знае. Защото бидонът продължава да си е в центъра на стаята. Беше отворен, сега е затворен. Но си е в стаята. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
