"Политико": Латвия поиска 7 млрд. евро от ЕС заради разходите за отбрана и загубите от прекъснатата търговия с Русия

Латвийският премиер Андрис Кулбергс поиска Брюксел да предостави на страната му допълнителни 7 млрд. евро, с които да бъдат компенсирани растящите разходи за отбрана и икономическите загуби от рязкото свиване на търговията с Русия след началото на войната в Украйна. Парите трябва да дойдат от следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз и да бъдат отпуснати извън вече предвиденото европейско финансиране за Латвия, съобщава "Политико".

Латвийският премиер Андрис Кулбергс настоява страната му да получи допълнителни 7 млрд. евро от Европейския съюз заради цената, която плаща за конфронтацията с Русия, пише "Политико". Според Кулбергс парите трябва да бъдат осигурени в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. чрез предлагания Европейски фонд за конкурентоспособност. Сумата трябва да бъде допълнителна към останалите средства, предназначени за Латвия. Мотивът на Рига е, че страната едновременно понася значително по-високи военни разходи и сериозни икономически загуби от фактическото рухване на търговията с Русия след началото на войната в Украйна и последвалите европейски санкции.

За следващия седемгодишен бюджетен период Латвия очаква да похарчи общо около 15,1 млрд. евро за отбрана, което означава, че исканите от Брюксел 7 млрд. евро биха покрили почти половината от тази сума. През 2026 г. военните разходи на страната достигат около 4,9 процента от брутния вътрешен продукт, а от 2027 г. Рига планира да отделя най-малко 5 процента от БВП за отбрана. „Довеждаме бюджетния си дефицит до максимума и с този дълг плащаме за отбраната на цяла Европа“, заявява Кулбергс пред POLITICO. По думите му географското положение на Латвия на източната граница на ЕС и НАТО означава, че страната поема непропорционално голяма част от финансовата тежест на европейската политика за възпиране на Русия. Кулбергс обръща внимание и на факта, че голяма част от парите, които Латвия харчи за въоръжаване, в крайна сметка се връщат в икономиките на по-богатите западноевропейски държави.

Той посочва като основни доставчици на военно оборудване за Латвия Германия, Франция, Испания, Швеция и Нидерландия. „Ние захранваме техните икономики“, казва латвийският премиер. Искането идва в момент, когато икономическата цена на политиката спрямо Москва се превръща във все по-сериозна тема във вътрешнополитическия дебат в Латвия преди парламентарните избори на 3 октомври. След 2022 г. страната последователно ограничи икономическите, транспортните и енергийните си връзки с Русия. Търговията между двете страни рязко се сви, а едновременно с това балтийските държави увеличиха значително разходите си за сигурност и отбрана.

Опозиционният политик Айнарс Шлесерс вече настоява Латвия да получава конкретна финансова компенсация от ЕС всеки път, когато подкрепя нови санкции срещу Москва. „Губим пари. Говорим за това как да подкрепяме Украйна, но ние самите сме жертва“, заявява Шлесерс пред "Политико". Според него Латвия трябва да получава „нещо в замяна“, когато подкрепя европейските санкционни режими, а в по-дългосрочен план икономическите отношения с Русия трябва да бъдат възстановени. Въпреки искането за европейски милиарди за компенсиране на икономическите и военните разходи, самият Кулбергс продължава да настоява за още по-твърда политика спрямо Москва. Латвийският премиер призовава за пълна забрана за издаване на европейски визи на руски граждани и подкрепя използването на замразените руски държавни активи в полза на Украйна.

В Европейския съюз са блокирани около 210 млрд. евро активи на Руската централна банка, като голяма част от тях се намират в Белгия. Използването на самите активи обаче продължава да предизвиква сериозни юридически и политически спорове. Кулбергс смята, че ЕС трябва да продължи да търси механизъм, чрез който тези средства да бъдат насочени към Украйна. Искането на Рига поставя пред Брюксел и по-широк въпрос – дали страните по източната граница на ЕС трябва да получават специална финансова компенсация заради по-високите си военни разходи и икономическите последици от прекъсването на традиционните връзки с Русия. Европейската комисия вече предлага значително увеличение на средствата за сигурност, отбранителна индустрия и космически програми в следващия бюджет на ЕС, но средствата ще бъдат разпределяни чрез общоевропейски механизми и окончателните суми тепърва ще бъдат предмет на преговори между държавите членки и Европейския парламент.

Източник: "Политико"