Това е удобен подход, ако си решил да отстъпиш пред македонизма заради натиска на ЕС и САЩ, очаквайки Скопие да впише „българско малцинство“ в конституцията, наравно с шепата сърби, власи, хървати и ….египтяни. И защо да не го направи, след като от това няма да произтече почти нищо?
Удобното в случая е, че със смяната на акцентите ни се сервира алиби за вдигане на българската бариера пред македонското еврочленство.
Удобното е другото име на капитулацията пред Скопие.
Правата на българите в Повардарието въобще не могат да са обект на преговори, те са императивна норма, заложена в хартата на ООН и в дузина международни конвенции за правата на човека.
На друго място е пропастта в двустранните отношения. Коренно различните позиции за Средновековната и Възрожденска история са препъни камъка в работата на Смесената историческа комисия.
Не потъпканите права на българите в Северна Македония са големият проблем!
Този проблем е следствие от похитената българска история, заложена преди 76 години от сръбските идеолози и скопските им агенти в т.нар. македонска национална идентичност, език и история.
Македонизирането на цели епохи от българската история, присвояването на знаковите личности от тези времена с псевдонаучни фалшификати на Македонската академия на науките и изкуствата, тоталната дебългаризация на плеяда средновековни и възрожденски владетели, просветители и църковни дейци е фундаментът на полемиката ни с македонизма.
Твърдото отстояване на нашата историческа истина не е фетиш, както внушава председателят на Стратегическия съвет при президента.
Всъщност смяната на акцентите в българо-македонските преговори е търговия с историята.