- Автор: Гласове
- 11 Май 2026
- 5301
- 12
Бившият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, както и бившият председател и и.ф. председател на Върховния административен съд Георги Чолаков няма да могат да влязат като членове в бъдещия Висш съдебен съвет. Това регламентират промените в Закона за съдебната власт, които "Прогресивна България" внесоха днес в Народното събрание. Предложената разпоредба гласи, че няма да могат да са членове на ВСС хора, които в последните 7 години са били главен прокурор или председател на върховен съд или техен заместник, или е бил и.ф. на тази длъжност за повече от 6 месеца. Това поставя в забранителния списък както Сарафов, така и Чолаков, но и бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, както и бившият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и всичките им заместници, съобщава Доротея Дачкова в "Сега". "Целта е да се прекъсне възможността за пренасяне на институционално влияние от върховете на системата към органа, който следва да осъществява независимо управление и кадрова политика", пише в мотивите.
Промените са сериозна стъпка към отстраняването на хората на Делян Пеевски в съдебната власт, както и елиминиране на възможностите за влиянието на Пеевски върху съдебната система, коментираха за "Гласове" източници от управлението на ПБ.
Налага се и прословутият мораториум върху кадровите решения на Висшия съдебен съвет, ако мандатът на членовете му е изтекъл преди повече от 1 година. В настоящия случай мандатът изтече през октомври 2022 г. Прекратяват се висящите конкурси за шефове в системата.
Законът казва, че ВСС няма да може да взема решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост. Подробно са изредени и тези решения. Все пак се прави изключение за освобождаването от длъжност на магистрати, което означава, че няма пречка да продължат всички дисциплинарни производства.
Освен това по изключение мораториумът ще спира, ако е застрашено нормалното функциониране на системата и има обоснована необходимост.
Месец след влизането в сила на закона ще трябва да бъдат избрани нови и.ф. главен прокурор и председател на ВАС, но този път не от съответната колегия, а от Пленума на ВСС.
Регламентира се също, че когато министърът обжалва решение на съвета, жалбата му да спира изпълнението му.
Друг любопитен детайл е, че се отменят всички командировки, направени от председателя на ВАС.
Освен това се отменя и раздуването със закон на щата на ВАС. Отменят се и всички актове, издадени в изпълнение на този текст, а административните дела по темата се прекратяват.
Магистратите ще изберат своята квота в съвета, като гласуват с хартиени бюлетини. Секциите ще са в окръжните съдилища. Изборите трябва да бъдат организирани в едномесечен срок от влизането в сила на закона. Връщането към хартиените бюлетини се оправдава с недостатъците в използваната от ВСС система за електронно гласуване на последните произведени избори, както и липсата на нова надеждна и сигурна система.
Колкото до парламентарната квота, процедурата ще включва проверка от специална парламентарна комисия, на които всички институции и граждани ще са длъжни да съдействат.
За членове на ВСС ще могат да се издигат хора с поне 15 години юридически стаж, високи професионални и нравствени качества.
Законопроектът за изменения в съдебната власт, внесен от „Прогресивна България“, спира със закон няколко спорни идеи, сред които и една откровена корупционна наглост. Става въпрос за желанието на бившия председател на Върховния административен съд Георги Чолаков да създаде свое отделение в съда. Човекът, за когото Bird.bg публикуваха записи, в които глас, подобен на неговия, иска подкуп от 600 000 евро „карашик“, е сочен за неофициален автор на идеята за създаването на Трета колегия във Върховния административен съд.
Предвижда се тя да бъде ръководена от нов заместник-председател на съда — евентуално самия Чолаков, за да може максимално дълго да влиза на ротационен принцип като председател на Върховния административен съд. Освен това трябва да има още един ръководител на отделение и още 14 редови съдии, вероятно подбрани от самия Чолаков.
Новото отделение трябва да разглежда производства по отчуждаване на частни имоти за изграждането на национални обекти. Аргументът е, че заради общественото значение подобни дела не следва да минават през двуинстанционен контрол, а да се разглеждат само в рамките на колегията.
На практика това означава имотни дела с огромен материален интерес да бъдат концентрирани само на едно място, без възможност за последващ инстанционен контрол.
Тази екстравагантна корупционна идея е елегантно облечена чрез изменения в Закона за държавната собственост. Оттам идва и цената — искат се допълнително над 2 милиона евро от държавния бюджет, за да бъде обезпечена новата колегия със съдии, секретарки и шофьори.
Идеята е именно тази нова колегия да бъде алфата и омегата на производствата по отчуждаване, основно на земеделски земи с множество собственици, за изграждането на национални обекти.
Кабинетът „Желязков“ отпуска сумата. Служебното правителство я спира. Висшият съдебен съвет завежда дело срещу Министерския съвет. Делото се води пред Върховния административен съд.
Налага се този абсурд, който изначално би трябвало да е невъзможен, да бъде спрян със закон. Именно това прави „Прогресивна България“ чрез законопроекта за допълнение и изменение на Закона за съдебната власт. В преходните и заключителните разпоредби е записано, че се спират всички съдебни и административни производства, произтичащи от измененията в Закона за държавната собственост.
До момента изпълнителната и законодателната власт правят всичко възможно да озаптят вакханалията в съдебната система. Предстои да видим дали ще успеят.
Източници: "Сега", "Гласове"
