Би Би Си: Това е изключителен момент, за който Иран се подготвяше

Събиране на площад Енгелаб, Техеран, Иран, на 1 март 2026 г. след новината за смъртта на Али Хаменей

Това е определящ момент за Ислямска република Иран. Още от събота сутринта, когато стана ясно, че резиденцията му е била обект на атаки в първата вълна от удари, имаше множество съобщения за съдбата на върховния лидер. Сателитни снимки показаха значителни щети на неговия комплекс. Първият отговор от Иран беше, че е отведен на безопасно място. След това дойде новината, че 86-годишният духовник ще говори по държавната телевизия, но нищо не се случи, пише главният международен кореспондент на Би Би Си Лиз Дусе.

В ранните часове на вечерта израелският премиер Бенямин Нетаняху в телевизионно обръщение обяви, че „има много признаци“, че върховният лидер „вече не е там“.

Серия от репортажи в израелски и американски медии, цитиращи неназовани официални лица, говореха за убедителни доказателства, че той е мъртъв. През цялото време иранските власти продължаваха да го отричат. Но след това, няколко часа след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви новината в своята социална медийна платформа, водещ на иранската държавна телевизия през сълзи обяви кончината на „непоколебимата планина на ислямското настойничество“, която „изпи сладката чиста глътка на мъченичеството“.

Обявен е период от четиридесетдневен траур и с настъпването на втория ден от войната започнаха да се появяват проправителствени събития, скърбящи за кончината му. Но през нощта бързо се появиха и видеоклипове със сцени на празненство в някои градове из Иран, както и изблици на радост в иранските общности в много страни, приветстващи края на неговото твърдолинейно управление и изразяващи надежда, че това бележи края на ислямския режим.

Това са съдбовни моменти в бурната история на Ислямска република Иран - но най-могъщите ѝ духовници и командири се подготвят за тях. Умовете бяха съсредоточени по време на 12-дневната война миналия юни. Само през първата нощ, в първата вълна от атаки, Израел успя да убие девет ядрени учени и редица началници на службите за сигурност. А в следващите дни бяха убити още висши учени и най-малко 30 водещи командири. Беше ясно посочено, че аятолахът също може да е в полезрението им.

Тогава се съобщаваше, че Хаменей, който прекара войната в специалния си бункер, е съставял списъци със служители по сигурността, които биха могли незабавно да заемат местата, за да се избегне вакуум във висшите ешелони. И дори преди военните действия миналата година се съобщаваше, че Хаменей е инструктирал Събранието на експертите, органът от около 88 висши духовници, натоварени със задачата да изберат върховен лидер, да бъде готова за всяка възможност. „Ню Йорк Таймс“ писа, че Хаменей е избрал „трима висши духовници“ като възможни заместници, ако бъде убит.

От много години се спекулира кой би могъл да заеме неговото място, включително синът му Моджтаба. Не само върховният лидер беше убит в този първи ден на въздушни удари и целенасочени атаки. Тези, които все още са на поста си или са трябвало да заемат по-високи позиции, ще искат да изпратят послание до света, че все още са твърдо на власт и наследяването ще бъде безпроблемно. Но краят на 36-годишното управление на аятолаха ще бъде шок за неговите поддръжници, най-вече за неговите помощници и съюзници в елитния Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР), натоварен със задачата да защитава него и ислямската революция у дома и извън него.

Дълбоко подозрителен към Запада, особено към Съединените щати, и враждебен към Израел, Хаменей управлява твърдо, потискайки призивите за реформи и повтарящите се вълни от протести. През последните няколко години на директен военен конфликт с Израел и Америка и нарастващите призиви за промяна от собствения му народ, той се сблъска с най-големите си предизвикателства. 

По време на престоя ни в Техеран по-рано този месец, Иран изглеждаше като различна страна. Болката и гневът от репресиите, най-лошите в историята му, които убиха хиляди иранци, все още бяха живи. С внезапния край на управлението на Хаменей, въпросите ще се обърнат към неговия наследник и дали промяната на върха може да сигнализира и за промяна на посоката за 47-годишната ислямска република. Без значение кой ще се появи, тяхната основна цел ще остане същата - оцеляването на ред, който държи на власт духовниците и техните мощни сили за сигурност. Война, която далеч не е приключила, вече се разгръща по непредсказуеми и опасни начини.