- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 25 Дек 2025
- 2763
- 6
Явор Дачков разговаря с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за смисъла на Рождество Христово, за предстоящото мирно посещение при Вселенския патриарх Вартоломей, за дълбокото разделение в българското общество, протестите срещу управлението, наследството на Народния съд и необходимостта от прошка - без отричане на извършените несправедливости и без заличаване на историческата отговорност.
На Рождество Христово православната вяра напомня централната си истина - Бог стана човек и прие плът, за да примири човека с Бога и да изцели повредената човешка природа. Неизследима, но в същото време ясно засвидетелствана тайна. Именно липсата на този Христов мир се откроява като най-дълбоката рана на съвременното общество, непреодолима с политически промени или морални обвинения.
Общественото напрежение, протестите срещу управлението и търсенето на справедливост извън примирението с Бога остават без траен резултат. Истинската промяна е вътрешна - живот в Църквата и реално общение с Христос чрез покаяние, богослужение и участие в тайнствата. Историческите травми, включително наследството на Народния съд, изискват истина и ясно назоваване на извършените несправедливости, но не могат да бъдат преодолени без прошка и отказ от непрекъснати взаимни обвинения. Без това примирение разделението се възпроизвежда, независимо от смяната на властта и обществените конфигурации.
Под знака на същото разбиране за единство стои и мирното посещение на Българския патриарх Даниил при Вселенския патриарх Вартоломей. Българската православна църква не е признала Православната църква на Украйна и ясно поддържа тази позиция. Поет е ангажимент съслужението да се осъществи без участие на йерарси от тази структура. Запазването на общението въпреки несъгласието се очертава като път за преодоляване на разногласията - не чрез разрив и противопоставяне, а чрез ясно изповядване на позициите и упование в съборния глас на Църквата.
Още акценти:
Мирът, който Христос донесе, не е като мира на света. „На земята мир“ не означава, че са престанали войните. Това означава, че Бог се е помирил с човека. Най-голямата война в живота на човека е бунтът против Бога и от тази война само Бог може да го избави. Бог Слово стана човек и прие плът, за да примири човека с Бога и да изцели повредената човешка природа. След грехопадението не беше достатъчно само покаяние - настъпи изменение в природата и за да се изцели тя, беше нужна нова природа. Затова апостол Павел нарича Христос Новия Адам. Това е неизследима тайна, но ясно засвидетелствана - не само в Свещеното Писание и в живота на Църквата, но и от външни свидетелства. Няма сериозен историк, който да оспорва историчността на Христос. Има повече свидетелства за Него, отколкото за Юлий Цезар.
Протестите не водят сами по себе си до промяна. Свободното изразяване на мисълта и протестът са право на всеки човек в съвременния свят. Може би има причини за протест, може би хората са основателно недоволни. Но въпросът е друг: след протестите настъпва ли промяна? Несъгласието и недоволството са едно, а да настъпи подобрение е нещо друго. През ХХ век няколко пъти се смени държавният строй - имаше и протести, и революции. Докъде стигнахме? Днес по-доволни ли сме, повече ли справедливост има, по-честни ли станахме, по-добри ли станахме? Разединението днес е по-голямо, отколкото е било преди. Това е критерий. Истинският въпрос е друг: намерихме ли мир с Бога? Защото без този мир всяка промяна остава временна.
Истината за Народния съд изисква прошка, а не безкрайно взаимно обвинение. Когато дойде атеистичният строй, той дойде с едно голямо отрицание - зачеркна миналото. Всичко добро, което беше направено, беше преиначено и оплюто. Имало е жестокост и преди, и след 9 септември – много хора пострадаха. Но с това ли ще живеем? С обвинение ли ще живеем? Докога ще търсим вината само в другия, а няма да погледнем в себе си? Толкова време мина едните и другите да кажат: „Всички съгрешихме“. Когато непрекъснато едните обвиняват другите и живеем в постоянен конфликт и отрицание, това прилича ли на разумни хора? Прошката не означава да се отрече извършената несправедливост, а да се намерят сили за помирение, защото иначе разделението се възпроизвежда без край.
Няма основание за тревога сред българските православни. Има безпокойство сред някои вярващи и е нужно това да се каже ясно. Мирното посещение при Вселенския патриарх е традиционно и е в знак на единството на Църквата. Българската православна църква не е признала Православната църква на Украйна и не я поменава в диптисите. Това различие е ясно и е известно и на двете страни. Поета е договореност по време на съслужението да няма участие на йерарси от тази църковна структура - ангажимент, който Вселенският патриарх е поел. Общението с Вселенската патриаршия не е прекъснато, както и не е прекъсвано и в други подобни случаи. Начинът за преодоляване на разногласията не е разривът, а запазването на общението при ясно и честно изповядване на позициите, с упование в съборния глас на Църквата.
Честито Рождество Христово и нека Господ, който дойде и стана човек, да ни помогне да намерим път към Него и Той да се роди в нашите сърца! Това е реално, това е истинско. Господ да ни укрепва във вярата и любовта към него и да живеем с тази радост, защото Христос е с нас, Бог е с нас!
