- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 28 Фев 2026
- 2279
- 17
Явор Дачков разговаря с проф. д-р Николай Габровски за състоянието на българското здравеопазване, навлизането на изкуствения интелект в медицината и границите на лекарските възможности. Разговорът е записан на 24 февруари 2026 година в „Ехо Медия Студио“.
Проф. Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“ и заместник-директор по медицинската дейност. Лекар на годината за 2025 г., Николай Габровски е ковчежник на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS). Той ръководи работна група за нововъзникващи технологии и иновации в неврохирургията към европейската асоциация и е активен в развитието на минимално инвазивни, роботизирани и модерни хирургични техники. Като обществен активист по здравни теми е председател на Brain Health Council Foundation, която работи за по-широка информираност и национални политики за здравето на мозъка.
Най-тежкият проблем на българското здравеопазване е драматичният недостиг на медицински сестри, който вече придобива необратим характер и изисква спешни стратегически решения. Без тях грижата за пациента не може да бъде пълна, независимо от уменията на лекаря или нивото на техниката. Кампаниите срещу лекарите разрушават доверието в системата и превръщат лечението в конфронтация между пациент и лекар.
„Фактът е, че аз съм по-добър лекар от Вас, както Вие сте по-добър журналист от мен. Това е продукт на дългогодишни усилия и работа върху себе си.“ Различията са естествени и без уважение към професионалния авторитет обществото не може да върви напред.
Българското здравеопазване функционира добре, но има какво да се подобрява в ефективността на системата, разходването на средствата и контрола. Модерната диагностика е широко достъпна, а апаратурата е на високо европейско ниво. Все повече млади лекари избират да останат или да се върнат в страната. Съвременната медицина преживява технологична революция - изкуственият интелект вече подпомага решенията, диагностиката и точността на хирургията и променя начина, по който се обучават младите лекари. И въпреки този напредък остават случаи на възстановяване извън всяка прогноза. Те напомнят, че животът не се изчерпва с човешките възможности — Господ не играе на зарове.
Още акценти:
Това, което ни разделя днес, не са толкова различията във възгледите, колкото инструментите, които влияят на съзнанието - най-вече социалните мрежи. Всеки има достъп до огромно количество информация и мнения, което само по себе си е положително, но изисква осъзнатост и вътрешен филтър, защото не всичко, което достига до нас, е достоверно. В същото време по-радикалните позиции се усилват, посредствени становища могат да бъдат мултиплицирани пред огромна аудитория, а инструментите за насаждане на конфронтация са изключително мощни.
Обществото става все по-чувствително и дори поводи, които не ни засягат пряко, се превръщат в причина за остри конфликти, които в реалния живот биха били еквивалент на физическа конфронтация. Създава се усещане за дълбоко разделение, въпреки че реалните различия между хората често не са толкова големи.
Налице е и криза на авторитетите. Идеята, че всички са напълно равни във всичко, е абсурдна - различията са резултат от години труд, опит и усилия и могат да бъдат обогатяващи, когато не се превръщат в повод за противопоставяне. В нормалната държава трябва да съществува доверие към институциите и към хората, които носят отговорност - лекаря, учителя, учения, свещеника - защото без доверие обществото не може да се развива.
Най-сериозният проблем на здравеопазването е липсата на медицински сестри. В България има около 33 000 лекари, а при нормално функционираща система трябва да има поне два до три пъти повече сестри - приблизително 65 хиляди. Реално работят около 22 000. Основната грижа за пациента по време на престоя в болница се изнася от медицинските сестри - контактът, вниманието, приемът на лекарства и ежедневният дискомфорт минават през тях. Работата на лекаря не може да завърши добре без тяхната грижа преди и след лечението.
Професията е обявена за защитена и има ръст на записаните студенти, което е важна стъпка, но дори при този темп ще са нужни десетилетия за компенсиране на дефицита. Заплащането се подобрява, но дори двойно или тройно увеличение няма да реши проблема веднага. Необходими са образователни мерки, стимули и време, както и стабилна държавна политика.
Реформата в здравеопазването започна след 1997-а година мащабно с изграждането на институцията на личния лекар, но не продължи с преструктурирането на болничния сектор. Неприватизирането на болниците се превръна в една от големите грешки, защото доведе до съществуване на паралелни държавна и частна болнична мрежа. В резултат страната остава с много болници на глава от населението, без достатъчно пациенти и без достатъчно специалисти, което разбива медицинските екипи.
Съществува и сериозен дисбаланс между леглата за активно лечение и възможностите за последващи грижи. Пациенти след тежки операции често имат нужда от седмици медицинска помощ, но системата не разполага с достатъчно структури за продължително лечение, рехабилитация и грижа за тежко увредени пациенти. Тези случаи се поемат основно от семействата или от хосписи, което показва липса на важен сегмент от здравната система.
Слуховете за смяна на ръководствата на големи болници, включително „Пирогов“, създават излишно напрежение в системата, но Министерството на здравеопазването увери, че такива промени не се предвиждат. Секторът има нужда от спокойствие, а не от допълнителна нестабилност. Всяка смяна на управление в структура като „Пирогов“ неизбежно води до период, в който болницата не функционира нормално. Причината тя често да бъде във фокуса на вниманието е мащабът на дейността и средствата, които преминават през нея, създавайки усещане за наличен ресурс. Това е илюзия, защото 80% от средствата отиват за заплати.
Твърдението, че болниците като търговски дружества са основният проблем на здравеопазването, е голяма заблуда, която лесно се разпалва от популизма. Болниците не работят като класически търговски дружества, а по Закона за здравето. Юридическият статут е необходим, защото лечебното заведение трябва да купува лекарства, апаратура, консумативи и да плаща разходи, което не може да се случва по друг начин. Медицинската дейност е нещо различно от търговската дейност, която осигурява функционирането на структурата.
Представата за безплатно здравеопазване в миналото не отговаря на реалността, защото системата се финансира от държавата, но бюджетите не са достигали и болниците са затъвали в дългове.
Медицината винаги се е крепяла на доверие между лекар и пациент. Всяко нарушаване на това доверие води до конфронтация и затруднява лечебния процес. Съществуват лекарски грешки, проблеми в комуникацията и нещастни случаи, но когато има кампании срещу лекарите, работата става много по-трудна - пациентите подхождат със съмнение, а лекарите работят притеснени.
Изкуственият интелект е абсолютна революция в медицината. Технологиите вече подпомагат хирургичните решения, изчисляват траектории с висока точност и подпомагат диагностиката чрез анализ на образни изследвания и симптоми. Системите могат да дават диференциални диагнози и да подпомагат откриването на нови лекарства чрез симулиране на молекули, което спестява време и ресурси.
Това е нов мощен инструмент, който променя начина на работа и обучението на младите лекари. Ако преди усвояването на дадена техника е изисквало дълги години, сега част от знанията се представят по полуготов начин. Това може да се разглежда като форма на демократизация на познанието.
Хирургията е професия с огромна отговорност, при която няма място за проби и грешки. Решение се взема само когато има увереност. Неуспехите и усложненията се преживяват тежко, защото се работи с най-фината материя - човешкия мозък. Прекомерната самоувереност се наказва, а професионалният път изисква смирение и благодарност за възможността да помагаш на хората.
В практиката съществуват случаи на пациенти, които според статистиката са изгубени, но тръгват към възстановяване. Това поддържа оптимизма и мотивацията за борба до последно. Виждали сме чудеса и слава на Бога, че ги има. Те напомнят, че животът не се изчерпва с човешките възможности и че човек е венец на творението - но само на творението.
