- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 23 Дек 2025
- 5262
- 1
Явор Дачков разговаря с Христо и Марин Генчеви за глобалното геополитическо пренареждане, сблъсъка между САЩ и Китай, войната в Украйна, кризата на Европейския съюз и стратегическите дилеми пред България. Европа и Украйна губят войната, а дните на европейската бюрокрация са преброени. За Европа предстоят тежки времена със сериозна икономическа криза и политически хаос. България трябва бързо да се преориентира и да потърси по преки пътища към САЩ, които излизат като победител от този конфликт, в който вкараха Европа, но чийто завършек сега договарят пряко с Русия.
Разговорът е записан на 21 декември 2025 г. в Ехо Медия Студио.
Марин и Христо Генчеви са близнаци, синове на урбаниста и публицист арх. Христо Генчев. Възпитаници са на НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“.
Доц. д-р Марин Генчев, дмн е неврохирург. Завършва медицина във Виенския университет и притежава правоспособност по неврохирургия в Германия, Австрия и Швейцария. Работи четири години в Националните институти по здравеопазване (NIH) в Бетезда, Мериленд, САЩ. От 2015 г. е доцент по неврохирургия към Университета в Хайделберг, Германия. Автор е на научни публикации в Cancer, Operative Neurosurgery и други престижни международни списания. Баща на 7 деца.
.Арх. Христо Генчев е архитект и предприемач. Завършва Техническия университет във Виена. До 2001 г. работи в Лондон, след което основава „Прототип“ ООД — водещо бюро за фасадно инженерство с проекти като разширението на Британския музей в Лондон и музея на BMW в Мюнхен; „Брайко“ ООД — в областта на тежката индустрия и металообработването; и „Който“ ООД — софтуерна компания. Баща на 4 деца.
Двамата имат консервативни политически възгледи, формирани от християнската вяра.
Свързана статия: Горко на победените: войната в Украйна и новият баланс между Русия, САЩ и Европа
Светът се намира във време разделно, в което познатите модели на международния ред се разпадат, а правилата, формирани след края на Студената война, вече не обясняват случващото се - особено в Европа. Основната ос на глобалната политика се измества към сблъсъка между Съединените щати и Китай, докато войната в Украйна се превръща в част от по-широка борба за власт и екзистенциално оцеляване, в която не съществуват „добри“ и „лоши“ държави, а интереси, страхове и нарастващи залози. В този процес Европейският съюз влиза без собствена военна мощ и с икономически и институционален модел, който трудно издържа продължителен конфликт, превръщайки украинската война в битка за самото оцеляване на брюкселската управленска конструкция. България посреща това време разделно в уязвима позиция - с вътрешна криза на легитимността, с противоречиви външнополитически сигнали и без ясно формулирана стратегическа визия, което я прави податлива да бъде използвана като разменна монета в чужди договорки. Пред страната стои не морален, а прагматичен избор - да разпознае навреме посоката на глобалното пренареждане и да действа хладно и рационално, преди решенията за бъдещето ѝ да бъдат взети от други. България трябва да се откачи от Германия и Брюксел и да потърси преки договорки със САЩ, които могат да се правят в пакет с други съседни държави като Румъния, Гърция, Сърбия и Албания, например.
Още Акценти:
В международната политика няма „добри“ и „лоши“ държави, а рационални актьори, които реагират на заплахи за собственото си оцеляване. Моралните категории често прикриват реалните механизми, които движат решенията на големите сили.
Украйна не определя стратегическата рамка на конфликта. Решенията се формират в триъгълника САЩ–Китай–Русия, докато европейската позиция остава вторична и зависима.
Както Русия, така и Украйна разглеждат войната като въпрос на национално оцеляване, което изключва лесни компромиси. В тази логика всеки отстъпление се възприема като поражение, а не като основа за траен мир.
Продължителният конфликт задържа вниманието и ресурсите на САЩ, Европа и Русия далеч от азиатския театър. Това дава на Пекин стратегическо време и пространство, без да поема директни военни рискове.
Загуба в Украйна би означавала срив на легитимността на сегашния европейски елит. Затова конфликтът се води не само като външна политика, а като битка за самото бъдеще на брюкселската власт.
Исторически България многократно е плащала цената на договори, сключени без нейно пряко участие. Рискът да бъде използвана като разменна монета остава реален, когато страната не отстоява собствена линия.
Променящите се позиции на България при ключови гласувания показват липса на самостоятелна стратегия. Това я поставя в ролята на пасивен изпълнител и я прави уязвима при бъдещи договорки между големите играчи.
Тежките регулации, високите разходи и административният натиск задушават предприемчивостта и ускоряват демографския срив. Без освобождаване на икономическата активност България ще посрещне външните кризи в значително по-слаба позиция.
