- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 26 Март 2026
- 6178
- 22
Явор Дачков разговаря с Андрей Райчев и Димитър Ганев за предстоящите избори, очакванията и реалностите около Румен Радев, позициите на Борисов и Пеевски, шансовете на БСП при Крум Зарков и резкия ръст на недоверието към властта покрай случая „Петрохан“. Разговорът е записан на 24 март 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Според Андрей Райчев очакваната вълна около Румен Радев не се случва. Вместо мобилизиращи послания има обяснения и разчети. Избягват се ключови теми като войните в Иран и Украйна, както и директното назоваване на Борисов и Пеевски като опоненти. Позитивната кампания е рискова, защото по традиция именно негативната носи големите пробиви.
Решаващият фактор е броят на гласуващите, а не преливането на гласове. При по-висока активност допълнителните гласове се разпределят в полза на Радев. При по-ниска активност шансът за 100 и над 100 депутати намалява.
След изборите стабилно мнозинство ще се формира трудно. Възможни са кабинет на малцинството, плаващи мнозинства или нов цикъл от избори. Силният резултат дава инициативата, слабият води до зависимост от противници.
Борисов търси дистанция и ново позициониране. Пеевски е изправен пред риск да остане извън властта и да влезе в реална опозиция. Крум Зарков е шанс за връщане на БСП към автентично ляво позициониране.
Още акценти:
Димитър Ганев поставя електоралната основа. Радев стъпва на голямото червено семейство - на една червена субкултура, която през 2017 г. има 950 хиляди гласа. Това е огромно число, дори и вече да е намаляло. При появата на Радев най-много гласове идват от БСП, „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, ИТН. Това са различни електорати, но всички носят определена доза антисистемност. При някои тя идва през НАТО и ЕС, при други - през модела, при трети - през противопоставянето на ГЕРБ и ДПС. Но антисистемност има.
И точно тук, според Ганев, идва промяната в последния месец. Радев тръгва по друга стратегия - самата системност. В нито един момент не поставя под въпрос партньорствата ни. Във вътрешен план програмата също е системна. В листите няма нито един човек с по-крайни убеждения, нито фигура, изразявала по-радикални възгледи през последните години. Това е поведение на самата система. Когато обаче легнеш върху електорат с антисистемни настроения и го срещнеш със системност, започва дистанция. Подкрепата не се чупи, защото още се държи на алтернативата и на антистатуквото, но вече се виждат първи пукнатини. Радев избира този системен подход, за да отвори максимално електоралното ветрило, да стигне не само до племенни ядра, а и до хората, които просто искат да сменят едни с други и казват - стига толкова, тези ми писнаха, искам следващия. Това е огромна електорална култура в България.
Андрей Райчев гледа на проблема през лидерския образ. Хората очакват лидер - весел, отворен, със самочувствие. Направо чудотворец. Спасител. Спасителят не се обяснява. Виждали сме ги няколко пъти - произнася три изречения, но най-главното е атмосферата. А Радев, понеже е военен, показва военен разчет. Пълководецът може да излезе пред войската по два начина. Единият е да каже: „Момчета, сега ще пребием германците, давайте след мен, винаги сме ги били, ще ги бием и сега, нашите герои!“. Другият е да излезе и да обясни, че е осигурил смазочни материали и че танковете работят по еди-какъв си принцип и затова са по-добри. Това прави Радев. Разказва защо ще победи като генерал на генерали, а не като генерал на войници. А на войника няма какво да му разказваш за смазочните материали. Оттук идва и разочарованието.
Райчев добавя и второто обяснение. Радев заобикаля ключови въпроси - войната в Иран, войната в Русия, цялата проблематика на лявото и зеленото. Това е радикално заобиколено. Отделно той не назовава Пеевски, защото не иска да назовава Борисов. А не назовава Борисов, защото без него реформа на ВСС не става. Ако не стане, няма да даде главното, за което е избутан на власт. Така той е принуден да не ползва двата извора на гласовете си - критиката към Европа и Запада и ресурса „Пеевски“. Следователно какво прави? Доиграва мача.
Според Ганев и Райчев спадът не е толкова в нагласите за Радев, колкото в желанието да се гласува. Постижението на Радев не зависи толкова от това за кого ще гласуват, а колко ще гласуват. Прииждащите ще решат въпроса, а не съществуващите. Ганев го превежда в числа - нека сложим условна граница от 3 милиона. Всеки 100 хиляди гласа над 3 милиона се разпределят 60 към 40 в полза на Радев. Представете си как изглежда резултатът при активност 3 милиона, 3,3 милиона или 3,5 милиона. Прогнозата става абсолютно невъзможна. Апатията е налична, но в същия момент едно малко събитие може да възпламени вълна, защото има тлеещо напрежение. Именно затова, според Райчев, вълната, която всички очакват, не се вижда, но един месец преди изборите все още всичко стои отворено.
Борисов, Пеевски и следизборната сметка
Райчев очертава какво става между Борисов и Пеевски. Пеевски направи прекалено груба грешка, за да не плати, казва Андрей Райчев. Борисов е политическо животно от най-първокласен, световен мащаб и усеща интуитивно какво се случва. Затова и предложи да махнат временно Желязков, да сложат него до президентските избори, където ще има битка и ще се разиграе Армагедон. Пеевски, почувствал се доминиращ над Борисов и с влияние над кабинета почти изцяло, отказва: „Ти ще мълчиш, аз ще управлявам!“. Но сбърква. Сбърква преценката за България, сбърква преценката за температурата на течността. Борисов го изоставя веднага и оттук нататък имат отделни съдби.
Райчев развива тази линия още по-далеч. Ако Пеевски има една съдба с Борисов, това е една съдба. Ако има съдба без Борисов, това е съвсем друга. Това не значи, че пада веднага на земята, защото води критично важна за България партия - партията на българските турци. Но оттук нататък съдбата му започва да зависи от Анкара и от самото ДПС. Никога досега съдбата му не зависи от тези два фактора. Сега започва да зависи. Ако е отделен от Борисов, спира огромната плячка, спира достъпът до управлението на ГЕРБ, за което той самият досега е убеждавал собствените си хора, че им осигурява всичко. Райчев не се съмнява, че Борисов може да се отдели от него, защото между тях никога няма любов - има строг интерес. Пакетирането им заедно вече се отчита като грешка. ГЕРБ няма шанс, ако не се отлепи от Пеевски.
Ганев гледа на това през следизборната конструкция. Най-голямото предизвикателство пред Пеевски е, че за първи път може да се окаже в истинска опозиция. След 15 години власт нямаш рефлекси за опозиция. Това е много трудно за преодоляване. Устойчивостта му идва от факта, че оглавява парламентарно представена партия със специфична социална база - българските турци и мюсюлмани. Но дали ще се справи с тази роля, тепърва се вижда. Ганев открито казва, че конфигурация, в която ГЕРБ и ДПС отново управляват след следващите избори, му изглежда много трудна.
Същевременно Ганев поставя и големия следизборен въпрос за Радев. Една е ситуацията, в която печели силно с над 100 депутати, съвсем друга е при 80 - 90. При силна победа той може да диктува дневния ред. При по-слаб резултат за Борисов се отваря дюшеш - прегръдка със задушаване. Това е любимият му тактически ход още от момента, когато след войната в Украйна видя, че противопоставянето се сменя и търси колаборация с ПП-ДБ като форма едновременно на прелегитимация и задушаване. Ако Радев е с 80 - 90 депутати, коалиционната конструкция става трудна, а кабинет на малцинството, подкрепян с огромно удоволствие от Борисов, влиза в играта. Точно затова резултатът на Радев е от изключително значение.
БСП при Зарков
Райчев описва Радев и БСП като скачени съдове. Спорният електорат е между 50 и 100 хиляди души, които се колебаят между Радев и БСП. Това е дребно за Радев, но огромно за Зарков. На Зарков тези 40 - 50 хиляди могат да се окажат решаващи. Между тях има тиха битка. Не си говорят лошо, но битка има. За Радев тези гласове са 3 - 5, в най-лошия случай 7 процента от неговото сражение. За Зарков това е разликата между ръба и влизането.
Райчев обаче вижда в самия Зарков нещо много по-важно. БСП изглежда като маразматична старица, която не знае какво прави и служи за продан. Те просто продават за пари. Някаква проституция със старици. Гледката е отвратителна. Зарков маха това. Няма подозрение, че този лидер ще продава каквото и да било. И второ - той е много по-ляв. Не е социалдемократ, а социалист, даже още по-ляво. Такова не сме виждали. А в България има такова ляво. Ако влезе сега, БСП не остава на ръба, а се качва на по-високи нива. Това за Райчев е удивителен експеримент, но и спасителен партиен рефлекс.
Ганев също отдава значение на този рефлекс. Партия на 130 години на най-висшия си форум избира най-радикалната вътрешна опозиция срещу ръководството и силните фракции. Това е невъзможно за която и да е друга партия. Но отново се връща към числата - ключовият въпрос за БСП се казва Румен Радев. При условната граница от 3 милиона всяка бройка под нея вдига шанса на БСП, всяка над нея го понижава. Прагът за влизане расте с активността, а БСП има ограничен ресурс за покачване.
Петрохан
Райчев вижда в „Петрохан“ и в ръста на цените главния фактор за резкия ръст на недоверието към властта. Едни виждат герои, прекрасни наши, оклеветени и застреляни, други виждат изроди. Но и двете части твърдят едно и също - властта е безобразно лъжлива. Независимо от поляризацията по въпроса за „Петрохан“, има консенсус, че властта лъже и безобразничи. МВР не работи толкова лошо в този случай, но никой не го чува.
Според него либералната градска общност живее в напълно необясним свят. Те мислят, че милиардер и американски президент като Тръмп е агент на Путин. Русия е най-слабото и най-силното едновременно - няма ракети, разглобява перални машини, но и ще ни завземе и ще отиде в Лисабон. Това е амбивалентност. Това е масова психоза. Светите въоръжени будисти, застреляни от Путин, се превръщат в опора за хора, които губят вътрешно равновесие. Това се лекува с лексотан и време. И тъй като не вземат лексотан - време.
Райчев е много конкретен и за другия удар - цените. Най-големите привърженици на еврото не очакват този взрив. Това не се дължи на самото евро, а на дългосрочен фактор още от Ковид, но в общественото съзнание се получават две неща едновременно - една чудовищна сцена, в която консенсусът е, че властта е гадна и не може да ѝ се вярва, и второ - уверение от властта, че цените ще се качат с 10 - 15 процента, което също се оказва невярно. Цените се качват много повече от нормалното. Това връща стандарта назад. Тези два фактора раждат крайно недоверие към властта въобще.
Тук Райчев въвежда и най-важното политическо следствие - Радев отнася чужда вина. На пръв поглед той не е виновен за еврото, даже иска отлагане. С „Петрохан“ никой не го свързва. Но качването на недоверието към властта удря точно онзи половин милион, който се колебае дали да гласува. Това е абсурдът - вместо агресия идва плач сутринта, вместо мобилизация идва стагнация.
Ганев поставя това в по-дълъг цикъл. България натрупва хронично недоверие към властта до степен, за която има малко примери. Има десетгодишен цикъл, който презарежда доверието - 90-те, 2001 след краха „Виденов“, после Борисов. През 2020 има нов такъв момент - протести, огромно търсене на алтернатива, две трети обществена подкрепа, две трети от парламента зад протеста. И всичко това се оказва ялово. Не произвежда нова легитимност. От 2021 насам системата превърта на празни обороти. Няма откъде да презареди доверието си. Именно затова и нивата на доверие към властта са толкова ниски. А онова, което сега прави Радев, е опит да даде нов тласък, нов цикъл. Дали ще успее - предстои да се види, но според Ганев това е второ четене на 2020 година.
Западът и голямата криза
Райчев е категоричен, че България няма никаква идея, която може да добие масовост за откъсване от Запада. Това е абсолютно изключено. Димитър Ганев обаче вижда качествена промяна - от напълно безкритично отношение към Запада към силно критично по миграция, Зелена сделка, войната в Украйна и други линии на Брюксел. Но това не променя принадлежността. България остава част от този Запад.
Според Андрей Райчев Източна Европа никога не е живяла по-добре и никога не се е чувствала по-нещастна. Парите стават централното нещо в обществото, а около парите не може да се живее добре. Парите са солена вода. Докато всичко е само за пари, хората се чувстват нещастни. И оттук идва последната му формула - кризата произвежда идеала, не лидерът. Светът се разбърква и почти е изключено това да завърши без голяма криза.
