- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 01 Апр 2026
- 6453
- 94
Явор Дачков разговаря с учителя по история Александър Кертин за посещението на служебния премиер Гюров и министри в Киев, фалшифицирането на историята и употребата ѝ като пропаганда. Разговорът е записан на 31 март 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Подготвя се въвеждане на украински националистически разказ с британски геополитически произход в българските учебници. Бандера и Микола Лебед са герои, граф Игнатиев - виновник за обесването на Левски, Русия е зла империя, а Украйна - добра колония. Холивуд на ума. Ще се учи, че книжнината, създадена от учениците на светите братя Кирил и Методий, е пренесена в Украйна, а не в Киевска Рус. Това е част от дълго подготвяна трансформация на образованието, планирана десетилетия назад и реализирана чрез международни споразумения.
Свързани статии: Граф Игнатиев и дълбокият извор на историографския „Петрохан“
Още акценти:
Тези, които се наричат интелектуалци, по неизбежност, по необходимост резоньорстват, т.е. възприемат начин на мислене от Запада - идеи, механично привнасяне, подражание, имитации. Това е неизбежно в началото. Обаче да не можеш да го осмислиш по-късно, вече е проблем. Теорията за нацията трябва да бъде и може да бъде прилагана само когато си наясно къде се намираш и откъде идваш. Трябва да има някакъв консенсус в научната област, а не в малка групичка, защото така се партикуларизира националната идентичност, както е сега. Една малка група си е измислила история.
Основният механизъм е репликацията - взимаш текст от един контекст, изваждаш го и го използваш в друг, без да се интересуваш от първоначалния смисъл. Важно е да върши работа тук и сега. Същото е и при Лора Крумова. Тя казва: "С моите учители... те са ми казвали, че контекстът е такъв и такъв". Учители са ви казали, някой ви е казал. Това го има и в науката. Репликирането на Захари Стоянов в съвременната национална идентичност се прави и от хора с признати заслуги. Нещо, описано в определен контекст и с определена цел, се възприема като истина, независимо от този контекст. Защото върши работа.
Когато започнеш да повтаряш едно твърдение достатъчно дълго, то се превръща в "знание". Така се появяват тези, че граф Игнатиев е виновен за обесването на Левски или че Русия не е искала българска държава. България изобщо не съществува като субект до края на Руско-турската война. Да се твърди, че някой е искал да открадне нещо от България преди тя да съществува, е несъстоятелно от гледна точка на контекста.
А Русия - центърът на православието, бастионът на православието - е представяна като азиатска сатрапия.
Това е работата тук при нас на изток - с историческия материал се прави нация. И то не само с разкази, а с огромни финансови средства отвън, с оръжия отвън и с хора, които често не знаят за какво става дума. Когато християнството се подмени със старозаветната идея за богоизбрания народ, тогава не е трудно да си въобразиш, че ти си от избраните, а другите - че могат да бъдат унищожени, защото така е наредено.
Нацията може да се разбира като историческа общност, изградена чрез памет и разказ, или като биологична даденост. Но съвременните ДНК изследвания се пренасят механично и внушават, че нацията е нещо природно - нещо, което идва от някаква пещера. Така се раждат теории, в които едни изкарват българите траки, други - прабългари.
Паисий казва: "но то било воля Божия да се насели славянобългарският народ откъм Дунав, да смирява Бог гордите гърци с този малък и прост български народ".
Посещението в Киев на премиера Гюров и министри от служебния кабинет подготвя свързването на българската и украинската история като самостоятелна, независима, без връзка, без континуитет с Московското княжество. В българските учебници ще бъде застъпен този постколониален подход по отношение на Украйна. Според тази концепция Русия е нещо като Великобритания, а Украйна е нещо като Кения. Ще се пише, че българската славяноезична християнска книжнина е била пренесена в Украйна. Не е била пренесена в Киевска Рус - там, където се полагат основите на по-късната Руска империя, а на Украйна. И обратно - в историята на Украйна ще се казва, че българите са създали една книжнина, християнска, на славянски език, и тя е пренесена в Украйна. Следователно българо-украинската връзка ще осигурява взаимна сигурност във всяко отношение, включително и с военни договори. Топла връзка.
Подготовката за внедряването на украинския национален разказ след 1991 г. започва в САЩ и под егидата на ЦРУ. След Втората световна война е известно - страшно много нацисти, някои от военните престъпници, са изведени по разни "плъхови пътеки". Един от тях, който е преведен през Италия, е Никола Лебед. Никола Лебед става шеф на Prologue Research Corporation - издателство и изследователски център, финансиран дълго време от ЦРУ. В този център се развиват основите на съвременния украински национален разказ. Това е категорично. Има изследвания, направени от съвременни млади историци.
Как изведнъж нацистите се оказаха добри? Казват ти - бил се е против руснаците, значи е добър. Това е холивудизирано съзнание - дихотомия на добри и лоши, която изкривява реалността.
Русофобията съществува отдавна и се засилва като тенденция във Великобритания. Тя се превръща в инструмент на външната политика и по-късно се използва и в българския вътрешнополитически живот като средство за борба за власт. Русофобията се подхвърля отвън като готова стратегия и се използва вътре в страната като инструмент - за дискредитиране на политически опоненти и за задържане на властта.
За да функционира законът, в България трябва фундаментален ценностен консенсус. Трябва критична маса от хора, готови не само да говорят за законност, а да я защитят. Периодът на османско-фанариотската система лишава общността от всички по-високи нива на властта, оставяйки само най-ниското - нивото на самоорганизация. И днес липсата на опит на по-високите нива продължава да дава отражение.
При днешната студена гражданска война, която продължава от много отдавна, обществото е разделено не между комунисти и демократи, а между суверенизъм и глобализъм. Това са новите линии на разлом.
