- Автор: Гласове
- 10 Апр 2026
- 941
- 14
На първо място, здравето на населението е твърд ангажимент на държавата и тя трябва да положи всички необходими усилия, за да го гарантира.
През последните 35 години здравеопазването в България премина през драматичен преход — от централизирана, изцяло държавна система (безплатни услуги, бюджетно финансиране, 100% държавна собственост) към хибриден модел с елементи на задължително осигуряване, пазарни отношения и силно присъствие на частния сектор. Този преход обаче остана незавършен, белязан от непоследователност, чести смени на концепции и натрупване на сериозни структурни проблеми. С днешна дата системата се характеризира с хроничен недостиг на кадри по места, огромно регионално неравенство, високо доплащане от джоба на пациентите (едно от най-високите в ЕС) и перманентна финансова нестабилност на НЗОК.
Правителството на Иван Костов създаде радикална реформа, с която болниците станаха търговски дружества и която беляза началото на края на българското здравеопазване. Със създаването на НЗОК и въвеждането на осигурителен модел много болници фалираха или бяха закрити. Като гъби след дъжд се нароиха частни болници, а държавните и общинските потънаха в огромни дългове. Всичко това доведе до критичен недостиг на медицински специалисти и продължаващо закриване на важни отделения и дори на цели болници. Най-тежко остава положението в Северозападна България и в малките населени места. Много лечебни заведения разчитат на специализанти и чужденци, а липсата на медицински сестри вече се определя като заплаха за националната сигурност. За съжаление, преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества доведе до фокус върху печалбата, вместо върху социалната функция. Много общински и областни болници са в тежко финансово състояние и продължават да натрупват дългове. Частните, от своя страна, често избират „печеливши“ клинични пътеки, докато „социалните“ специалности остават недофинансирани.
България отделя едва 7.9–8.2% от БВП за здравеопазване (при средно за ЕС ≈10–11%). Доплащането от джоба на пациентите остава едно от най-високите в ЕС (с прогноза за ръст до 40% до 2040 г.).
“Възраждане” последователно защитава виждането, че здравеопазването трябва да бъде предимно социална, а не търговска дейност. Нашите основни предложения остават без промяна:
- Премахване на търговския статут на държавните и общинските болници и превръщането им в бюджетни или защитени лечебни заведения с ясна социална мисия.
- Демонополизация на здравното осигуряване и възможност за работа на частни здравни каси, работещи по същите правила като НЗОК.
- Отпадане на ДДС върху лекарства и медицински изделия и централизирано обществени поръчки за скъпоструващи медикаменти.
- Ефективни национални програми за превенция, здравна култура и здравно образование в училищата, ранна диагностика чрез безплатни национални
скрининги.
- Спиране на злоупотребите с публични средства и финансовия подход към медицината като бизнес, реален контрол върху разходите на лечебните
заведения.
- Създаване на стимули за инвестиции, въвеждане на нови технологии и подобряване на качеството на здравните услуги.
- Насърчаване на международния обмен на знания и информация между България и страните членки на ЕС в областта на здравеопазването и провеждането на мерки за адекватна подготовка на системата на здравеопазване за предоставяне на здравни и медицински услуги на чужди граждани.
- Държавно финансиране на дейности със социална и демографска стойност (високорискови бременности, детско здравеопазване, психиатрия и др).
- Приоритетно е значителното увеличение на заплатите на медицинските специалисти, както и осигуряване на стипендии за студентите и специализантите.
- Стимулиране на студентите по медицина при завършване да избират специалности, при които се очертава опасен дефицит.
- Осигуряване на жилища за лекари и медицински специалисти в малките градове.
- Връщане на медицински кадри от чужбина чрез целеви програми.
- Създаване на реална национална карта на болничната помощ и мораториум върху създаването на нови лечебни заведения. Считаме за недопустимо в големите градове да има стотици болници, а пациентите от малките населени места да пропътуват десетки километри, за да достигнат до най-близкото лечебно заведение.
- Назначаване на дежурен психолог във всяка от клиниките по токсикология в страната.
Тези категоризи мерки са от най-спешен порядък, защото рискуваме през следващите 10–15 години да загубим своите здравни специалисти, да продължаваме да затваряме болници и да достигнем нива на доплащане, които ще изтласкат голяма част от населението извън системата. Нужна е контролирана и социално справедлива програма, която да защити конституционно закрепеното право на достъпна, качествена и навременна спешна помощ за всички български граждани.
Цялата програма на “Възраждане” в сектор здравеопазване може да видите тук:-https://vazrazhdane.bg/wp-content/uploads/2026/03/bulgaria-1400-natsionalna-doktrina-za-upravlenie-na-vazrazhdane.pdf
