- 11 Ное 2026
- 88
- 0
Автор: CorruptionBG
Разследване на казуса от 2024 г., започнал с физическото блокиране на една от най-старите пешеходни пътеки към Витоша – „Слънчевата алея“ в кв. „Княжево“, и ескалирал до съмнителна административна процедура за замяна на общински имоти.
Случаят разкрива класическа схема: превръщане на частен терен с минимален строителен потенциал и тежък публичен сервитут в инструмент за придобиване на атрактивни общински земи в кв. „Драгалевци“ с многократно по-висока стойност и готовност за застрояване.
Схемата: Сделката в „Княжево“
Главните действащи лица в тази задкулисна операция са инвеститорът Милен Асенов Христов (висш мениджър в „Електрохолд“ и син на основателя на „Еврохолд“ Асен Христов) и кметът на столицата Васил Терзиев. Журналистическият анализ извежда следните ключови етапи на операцията:
Стратегическо позициониране: Преднамерено закупуване на частен парцел в „Княжево“ с драстично ограничен строителен потенциал (РЗП едва 108 кв. м). Последвалото му заграждане с ограда и табела „Частен имот“ има ясна цел – целенасочено провокиране на широк обществен отпор.
Административна „услужливост“: Вместо да стартира процедура по отчуждаване в защита на обществения интерес, кметът Терзиев задвижва светкавична процедура за териториална замяна, което е и реалната цел на инвеститора.
Заобикаляне на Общинския съвет: С изрична заповед от септември 2026 г., Васил Терзиев променя статута на желания общински имот в „Драгалевци“ от терен „за трафопост и озеленяване“ на терен „за жилищно строителство“ (до 8 м височина). Това се случва чрез поправка на Подробния устройствен план (ПУП), с което умело се избягва задължителният дебат в Столичния общински съвет (СОС).
Структурен конфликт на интереси: Освобождаването на терена от предназначението му за трафопост изисква официално съгласуване с „Електрохолд“ – електроразпределителното дружество, в което инвеститорът Милен Христов заема ключова ръководна позиция. Допълнително излизат наяве и минали съвместни бизнес участия на Терзиев с партньори на бащата на Христов в дружеството „Армада Капитал“. Парадоксално е, че докато процедурата се движи тихомълком в общината, кметът Терзиев и Милен Христов делят обща маса на международен форум за антикорупция и прозрачност с участието на Държавния департамент на САЩ. Този двоен стандарт – публични призиви за етичност и прозрачност от страна на големия корпоративен свят, съчетани с задкулисни административни договорки подчертава лицемерието в този казус.
Профил на главните участници и генезис на казуса
Милен Христов не е случаен купувач. Той е син на Асен Христов – съосновател и основен акционер в един от най-големите финансово-застрахователни и енергийни конгломерати в региона, „Еврохолд България“. Христов-младши притежава солидна корпоративна визитка: бакалавър от University of Sheffield, магистър по бизнес администрация от Московския бизнес институт „Сколково“ (известен със създаването на мощни мрежи за влияние) и от ВУЗФ в София. Според Търговския регистър той ръководи над 23 дружества.
В началото на 2024 г. Христов придобива парцела от 1089 кв. м в „Княжево“, през който преминава „Слънчевата алея“, за символична сума. Алеята е исторически маршрут към планината и никой не е предполагал, че там може да се строи. На практика самият инвеститор също няма такова намерение. Опитната му защита пред общинските съветници – че е придобил имота „по документи, без оглед на място“ и не е знаел за алеята – звучи несъстоятелно за инвеститор от неговия ранг, който никога не би пропуснал задължителния анализ. Целта е ясна: създаване на изкуствен проблем и повод за размяна.
Финансовата математика на замяната
Законът позволява на общината да отчужди имота в Княжево, но кметът Терзиев избира пътя на териториалната замяна – механизъм, създаващ илюзия за решение без кешови плащания, но прикриващ огромни загуби на публичен ресурс.
Критиците на сделката, сред които и общинският съветник Борис Бонев, посочват, че пазарната стойност на терените в „Драгалевци“ значително надхвърля 1 млн. евро. Механизмът сработва чрез двойно изкривяване: изкуствено надуване на проблемния частен актив и тежко подценяване на атрактивния публичен актив, оправдано първоначално със стария му статут на „трафопост“.
Версията на инвеститора срещу фактите
В публичните си изяви Милен Христов отхвърля обвиненията за сделка „кон за кокошка“. Той твърди, че доплащането прави сделката равностойна, че тя решава стари градоустройствени проблеми (цитирайки съседа Венцислав Диков) и че в Драгалевци няма ценни дървета, а само храсти.
Фактите обаче показват друго:
Реакцията на съседите: Споменатият Венцислав Диков всъщност излиза с официална позиция против замяната и дори води съдебно дело срещу кметската заповед.
Ултиматумът: Христов отправя директна заплаха към общината: „Ако не приемете замяната, алеята в „Княжево“ остава затворена.“ Това е класически пример за превръщане на правото на придвижване на гражданите в заложник за постигане на корпоративна цел.
Екологичният риск: Местните жители са категорични, че теренът в Драгалевци съдържа 70-годишна здрава гора, обречена на унищожение.
Изводи и политически последствия
Благодарение на обединените усилия на жителите на „Княжево“ и „Драгалевци“ и събраните над 500 подписи, политическият натиск дава резултат. По искане на „Спаси София“ към националните лидери на ПП-ДБ, докладът за замяната е изтеглен от дневния ред на СОС.
Тази временна победа на гражданите обаче е показателна за това колко крехък е публичният интерес. Казусът „Слънчевата алея“ е пореден пример как вратичките в законите и градоустройственото планиране се експлоатират от елитите за мултиплициране на капитал чрез общински активи. Той доказва, че без активна обществена реакция и медийно осветяване, столичната администрация е склонна да функционира като капсулирана номенклатура в съучастие в задкулисни схеми.
Васил Терзиев за София
След поредица от скандали (като кризата „Петрохан“), политическата отговорност на кмета става все по-належаща тема. Липсата на извлечени поуки и усещането за управленска самозабрава нанасят тежък удар върху доверието в градската десница. Местните избори неумолимо наближават, а с тях и моментът, в който едно управление, оставило у избирателите си чувство за предателство, ще трябва да се сблъска с политическата реалност.
Източник: corruptionbg.eu
