Патрик Моро: Победата на „Алтернатива за Германия“ показва болестта на нашите демокрации

Френският политолог Патрик Моро, автор на проучване за „Алтернатива за Германия“, направено за фондация „Фондапол“ (Fondapol), изтъква неспособността на традиционните партии да дадат отговор на въпроса за миграцията, както и социалното и икономическо недоволство в бившата Източна Германия, за да обясни историческия пробив на партията в Саксония-Анхалт. 

Специалист по въпросите на Германия и екстремистките движения, Патрик Моро описва „Алтернатива за Германия“ като „движение, което постоянно е в настъпление“ и предприема атака срещу системата. Изследователят анализира нейната „необуздана реторична радикализация“ и залегналия в основата ѝ избор, а именно, че „демонизирането се възприема като по-печеливш подход от стратегията за "дедемонизация", прилагана от Марин Льо Пен.

- Какво ни казва победата на „Алтернатива за Германия“ (AзГ)?

- Тя ни разказва, че нашите демокрации са болни! Пробивът на „Алтернатива за Германия“ е преди всичко колективен протест срещу неща, които – особено в Източна Германия – от много дълго време не вървят както трябва. По същество това е осъждане на политическата система, възникнала след обединението през 1990 г. В Саксония-Анхалт избирателите намериха кой да го оглави. Един от вашите германски колеги написа, че избирателите са били привлечени от „Алтернатива за Германия“ и отблъснати от Фридрих Мерц. Това описва ситуацията точно: хората вече не могат да понасят политиката му, както и отказа на ГСДП от лявата ѝ идентичност.

Трябва да се отчете и централното значение на въпроса за миграцията. Мерц е възприел тази позиция на думи, но хората виждат, че имиграцията продължава! В Саксония-Анхалт съпротивата срещу нея обхваща далеч по-широк кръг от хора извън електората на „Алтернатива за Германия“ и засяга също така привържениците на ХДС, ГСДП и Свободната демократическа партия. Преобладаващото чувство е, че ситуацията е неконтролируема. Допълнително напрежение създава убеждението, че имигрантите се ползват с преференциално отношение в жилищното настаняване и социалните помощи – разказ, който до голяма степен се основава на фалшиви новини.

В началото, през 2013 г., АзГ се роди по време на кризата на еврото и финансовото спасяване на Гърция. Въпросът за имиграцията стана централен през 2015 г. след решението на Меркел да отвори границите за един милион бежанци. Така партията обединява едно идентичностно и расово völkisch измерение течение, което съжителства със съвсем различно консервативно и неоконсервативно крило. Това е реакция, свързана с идентичността и сигурността на Германия. Наблюдавам същите явления във Франция, Италия и Австрия – всъщност навсякъде в Европа.

- Едно от нещата, които удивляват наблюдателите, е радикалният характер на реториката на „Алтернатива за Германия“ (AfD); за разлика от „Националното обединение“ (RN) във Франция, партията не прави опити да се отърси от имиджа си на аутсайдер.

- Стратегията е много различна. В „Алтернатива за Германия“ смятат, че ще постигнат успехи чрез стратегия на демонизиране, а не на дедемонизиране – подход, заимстван от австрийската Партия на свободата. Нарушаването на табута се възприема като печеливш ход, тъй като мнозина са изчерпали търпението си и смятат, че системата е изживяла времето си. Има провокации, които са умишлени и добре пресметнати, но съществуват и „свободни електрони“, които тласкат екстремизма още по-далеч – макар и да остават сравнително изолирани.

Голямата грешка е да се смята, че „Алтернатива за Германия“ се е превърнала в класическа партия. Тя си остава движение, което непрестанно атакува системата, предприемайки многократни настъпления, без да я е грижа винаги за идеологическата последователност. За тях е важно да разтърсят системата и институциите и да разбият табутата. И колкото по-силно е отхвърлянето на чужденците, толкова по-радикална става реториката. През 70-те или 80-те години беше много трудно човек да се заяви от крайната десница заради Аушвиц. Днес вече не е така. „Алтернатива за Германия“ успя да популяризира една необуздана реторика на отрицанието.

- Кампанията на Улрих Зигмунд се застъпваше за Германия, която се освобождава от комплекса си за вина, като същевременно често използваше завоалирани препратки към нацисткото минало. Защо? Има ли опасност от рецидив на краен национализъм? 

- В „Алтернатива за Германия“, включително в най-близкото обкръжение на Улрих Зигмунд, има неонацисти, както и антисемити; това обаче не изключва силната официална подкрепа за Израел. Това е част от антиислямската стратегия на партията, обща за европейската крайна десница. Но тези съвсем реални расистки тенденции съществуват паралелно със значимо неоконсервативно течение, чиито корени са в германския консерватизъм. Онези, които напуснаха ХДС – било то през 2013 г. или, което е по-съществено, по време на изборите за Бундестаг през 2017 г. (когато един милион избиратели на ХДС преминаха към „Алтернатива за Германия“), за да подпомогнат растежа на партията, не са го направили, защото са станали неонацисти. Това е явление, насочено срещу имиграцията и Меркел. Затова не е сериозно гласовете за „Алтернатива за Германия“ да се свеждат до националсоциализъм. Разбира се, опасността никога не може да бъде напълно изключена. Но аз твърдо вярвам в твърдостта на германската политическа система.

По въпроса за миналото, очевидно съществува желание за преразглеждане на онова, което се смята за прекомерна фиксация върху историческата вина на Германия по времето на нацизма. Когато го попитаха дали Холокостът е най-тежкото престъпление, Зигмунд отговори, че "нещата трябва да се поставят в техния контекст" и да се извлекат поуки от всички геноциди, а не само от Холокоста. Той предупреди за „полиция на мисълта“, която би попречила на германците свободно да размишляват върху историята си. 

Наистина има битка за паметта, която води до шокиращи или дори неприемливи твърдения (например по отношение на Вермахта – б.а.). Това обаче не е желание за завръщане към нацисткото минало. Става въпрос за колективно осмисляне на отношението към миналото на Германия и – в по-широк план – към бъдещата ѝ роля. Днес този въпрос насочва към дебата за геополитическата тежест, която Германия следва да си върне в Европа, предвид икономическата ѝ мощ и превъоръжаването ѝ.

Но главният въпрос остава способността на „Алтернатива за Германия“ наистина да промени системата. Тя е силно ограничена! Едно правителство на AзГв някоя от федералните провинции би било изолирано. То би могло да смени административни служители, да наложи определени символи и да приеме конкретни мерки по отношение на имиграцията. Но щом посегне на основни права, съдилищата ще се намесят. Една провинция не може да организира самостоятелно принудителни изселвания без участието на федералната полиция, нито да премахне социални придобивки, уредени от европейското право. Конституционният съд, федерализмът, Бундесратът и европейското право действат като предпазен механизъм. Ето защо не вярвам в демократичен срив, предизвикан от „Алтернатива за Германия“, а по-скоро в комуникационна война. Но не е достатъчно да се отвръща на удара, обяснявайки, че всички избиратели са ​неонацисти – трябва да се обърне внимание на причините за този вот. В Източна Германия т.нар. Brandmauer, „защитната стена“ срещу „Алтернатива за Германия“, се възприема като постоянна обида.

- Какво означава повторната поява на пруското знаме? Някои виждат в него заместител на нацистките символи... 

- Не мисля така. Доколкото знам, националсоциализмът не е бил пруски. Вярно е, че част от военния елит е имала пруски традиции, но в СС нямаше нищо пруско! Позоваването на Прусия служи най-вече за намиране на период, с който човек да се идентифицира, без да се налага да минава през националсоциализма. Прусия е била авторитарно общество, но не и престъпна система. В представите на консерваторите тя олицетворява ред, икономически растеж, държавна ефективност и мощ – доктрина, която комунистическата ГДР популяризираше. Зад това стои желание за възраждане на германската мощ. Мерц е упрекван именно заради това, че не е успял да направи Германия толкова силна, колкото позволява икономическата ѝ тежест. В консервативните среди – и то не само в „Алтернатива за Германия“ – мнозина искат да излязат от тази сдържаност. 

- Зигмунд изглежда почти уверен, че може да управлява с подкрепата на движението на Сара Вагенкнехт. Каква ще бъде стратегията му?

- Политика едновременно на изчакване и на постоянна атака. „Алтернатива за Германия“ знае, че до голяма степен е безсилна в рамките на институционалната система. Така че партията ще предлага знакови мерки – напълно наясно, че те ще бъдат отхвърлени – и след това ще се оплаква, твърдейки, че е подложена на остракизъм. Това ще подхрани атаките ѝ по време на предстоящите избори, както и през 2027 г. – важна изборна година с пет ключови регионални вота. Същевременно „Алтернатива за Германия“ трябва да изчака: за да се опита да промени реално политическата ситуация, тя трябва да напредва в провинция след провинция и в крайна сметка да принуди ХДС да работи с нея. Това е дългосрочна стратегия. Алис Вайдел, лидерът на „Алтернатива за Германия“, знае, че ще спечели, като покаже неспособността на демократичните партии да изработят истинска имиграционна политика. Ако те обаче приложат надежден план и се справят – макар и частично – с икономическите и социалните трудности в Източна Германия, „Алтернатива за Германия“ би загубила своите аргументи.

- Какво може да направи Фридрих Мерц?

- Слушах Мерц след изборите. Той смята, че всичко, което е направил, е било в правилната посока, но че комуникацията му е била недостатъчна. Това е смайващо. Той ще понесе силен натиск, особено по въпроса за имиграцията, с риска от задълбочаващи се разногласия със СДП. Но предсрочните избори биха били изключително опасни за управляващите партии, като основен печеливш от тях би била „Алтернатива за Германия“. Поради това е малко вероятно Мерц да бъде свален, освен ако не се стигне до бунт в рамките на ХДС. Основният проблем остава: ако СДП му попречи по въпроса за имиграцията, това рискува да засили още повече АзГ.

Единственият изход: възстановяването на контакта с изгубените социални групи. За СДП това означава работническата класа, която масово гласува за „Алтернатива за Германия“. За ХДС това са младите хора: едва 5% от избирателите под 24-годишна възраст гласуваха за партията в Саксония-Анхалт!

- Улрих Зигмунд иска връщане на часовете по руски език в училищата и спиране на помощта за Украйна. Превръща ли се бившата Източна Германия в „троянски кон“ на Кремъл?

- Руският приоритет не е непременно да осигури победа за „Алтернатива за Германия“ или за партията на Сара Вагенкнехт. Основната цел е да се вбие клин между избирателите и елитите, за да се дискредитира системата и да се отслаби Германия. Но е вярно, че „Алтернатива за Германия“ е горещ поддръжник на една руска Украйна! Тук има ключов икономически фактор: източните германци и малките и средните предприятия пострадаха от високите цени на енергията и мечтаят за завръщане към евтиния руски петрол. Руските посредници на икономическите среди цинично говорят за пазарите, свързани с възстановяването на Украйна, след като тя се върне в руската сфера на влияние. Това е „троянски кон“, тласкан от Кремъл, но който се опира на силни местни симпатии към Русия. Основният фокус на Алис Вайдел обаче не е Москва, а Китай, с който тя поддържа тесни връзки. За едрата германска индустрия истинският проблем е китайското проникване. Някои индустриалци си казват, че щом вече не могат да печелят в Германия, ще се насочат към Китай. Това обаче би създало сериозен риск за германската и европейската индустрия.

Източник: "Фигаро"

Превод: "Гласове"