Германия е похарчила над 80 млрд. евро за енергийната криза и помощта за Украйна

Берлин е изразходвал 50,4 млрд. евро за компенсации и мерки заради енергийната криза, а двустранната помощ за Украйна достига 30,6 млрд. евро. Сумата не включва косвените икономически загуби и бъдещите разходи за превъоръжаване

Германия е изразходвала 50,4 млрд. евро за мерки, свързани с енергийната криза, избухнала след рязкото намаляване на доставките на руски газ през 2022 г. Към тях се прибавят 30,6 млрд. евро двустранна помощ за Украйна, което поставя общата сума на около 81 млрд. евро.

Данните за енергийните разходи са на германското финансово министерство и са предоставени в отговор на парламентарно запитване. Те включват държавни мерки за облекчаване на потребителите и стабилизиране на енергийния пазар. Сред тях са компенсации за електроенергия и газ и еднократната помощ за домакинствата през зимата на 2022 г. Според Ukraine Support Tracker на Института за световна икономика в Кил Германия е предоставила до 30 юни 2026 г. двустранна помощ за Украйна на стойност 30,6 млрд. евро.

Така двете пера – енергийните компенсации и директната помощ за Киев – надхвърлят 80 млрд. евро. Това обаче не означава, че цялата сума може да бъде определена като пряк разход „заради войната“. Енергийната криза беше предизвикана от съчетание на фактори, сред които рязкото намаляване на руските доставки, скокът на цените на газа и необходимостта Германия спешно да замени предишната си зависимост от руския газ.

Най-големият разход в посочените 50,4 млрд. евро е 16,3 млрд. евро за ограничаване на цената на електроенергията, следван от 14,3 млрд. евро за ограничаване на цената на газа. Други 8,5 млрд. евро са били изразходвани за еднократната помощ през декември 2022 г., когато държавата поема авансовите плащания за газ на домакинствата. Финансовото министерство посочва общо 27 отделни мерки. В сметката влизат и над 6 млрд. евро за енергийната добавка за пенсионерите.

Сумата обаче не показва пълната икономическа цена на енергийната криза. Тя не включва всички косвени загуби за германската икономика, както и част от разходите по изграждането на нова енергийна инфраструктура и загубите от продължаващите високи цени на енергията. Германия трябваше за кратко време да замени голяма част от предишните си руски енергийни доставки с втечнен природен газ и други източници. Страната вече разполага с LNG терминали и по-разнообразни маршрути за доставки – инфраструктура, с която не разполагаше в началото на кризата през 2022 г.

Преди началото на войната Германия беше сред най-зависимите големи европейски икономики от руския природен газ. Според данните, цитирани от „Обективно“, делът му е достигал около 55% от германския внос на газ. Сега ситуацията е коренно различна. Вносът на руски газ в ЕС е спаднал от около 45% преди войната до приблизително 12%, според последните данни, цитирани от Европейската сметна палата и Reuters. В същото време одиторите предупреждават, че преходът далеч не е приключил и Европа остава изложена на високи цени и рискове за снабдяването.

Само седмица преди публикуването на новите германски данни Reuters съобщи, че газовите хранилища в Германия са били запълнени едва на 53% към 1 септември – най-ниското равнище за последните 15 години според данни на германския енергиен сектор. Германското икономическо министерство обаче заяви, че при нормални условия наличните количества и възможностите за внос би трябвало да са достатъчни за зимата.

Другият голям разход е подкрепата за Украйна. До края на юни 2026 г. Германия е предоставила 30,6 млрд. евро двустранна помощ, включваща различни форми на подкрепа. Берлин остава един от основните европейски донори за Киев. Само през май и юни 2026 г. Германия е предоставила около 700 млн. евро военна помощ, според данните на Ukraine Support Tracker, цитирани от германски медии. В същия период общата европейска подкрепа за Украйна е достигнала около 11 млрд. евро. Германският външен министър Йохан Вадефул дори заяви през тази седмица, че Украйна трябва да увеличи покупките от германската отбранителна индустрия. Според него Германия е най-големият донор на Киев и е важно подкрепата да носи полза и за германските производители на оръжие.

В същото време сметката за Германия не приключва с 80-те млрд. евро. Берлин планира мащабно увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Според проекта за бюджет Германия планира да заеме общо 838,2 млрд. евро между 2027 и 2030 г., като само през 2027 г. разходите за отбрана трябва да достигнат около 109 млрд. евро. Общите разходи за сигурност са планирани на 130,1 млрд. евро. Германското финансово министерство вече предупреждава и за цената на това ново задлъжняване. Разходите за обслужване на държавния дълг се очаква почти да се удвоят – от 41,9 млрд. евро през 2027 г. до 80,7 млрд. евро през 2030 г.

Така за Германия войната в Украйна има цена не само под формата на пряка военна и финансова помощ. Тя е свързана и с дълбока промяна на енергийната политика, необходимостта от нова инфраструктура, по-високи разходи за отбрана и значително увеличаване на държавното задлъжняване. Затова 80 млрд. евро е по-скоро долната граница на видимите бюджетни разходи, отколкото окончателната цена за германската икономика. Косвените последици от по-високите енергийни цени, по-слабата индустриална конкурентоспособност и увеличаващите се разходи за сигурност тепърва ще бъдат измервани.

Източници: Обективно, Reuters, DPA/Welt