- Автор: Гласове
- 03 Апр 2026
- 2734
- 40
Свързани статии: Стефан Антонов: Бюджетът вече е пред катастрофа, а инфлацията е извън контрол
Тревожно признание направи служебният финансов министър Георги Клисурски. пред чуждия бизнес у нас, на събитие на Американската търговска камара в България (AmCham), в петък сутринта. Според Клисурски, който и да изготвя и гласува Бюджет 2026, ще бъде изправен пред трудни решения за съкращаване на разходи, но самият той не обяви никакви детайли дали предлага нещо конкретно в тази насока.
Изказването на министъра дойде часове след като ведомството му обяви рекорден бюджетен дефицит за първото тримесечие на 2026 г. - 1.5 млрд. евро, което е 1.2% от БВП.
Изготвянето и приема на редовен бюджет е от изключителна важност, тъй като понастоящем финансовата и фискална ситуация у нас е на автопилот, а тенденциите не вещаят добри новини, бяха точните думи наслужебия финансов министър Георги Клисурски.
Редовният бюджет за 2026 година ще изисква вземането на трудни решения, насочени към оптимизирането на публичните разходи, тъй като в противен случай България рискува да изгуби добрата си фискална позиция, заяви още Клисурски по време на бизнес-закуската.
"Така че който и да подготви бюджета за 2026 г., дали това ще бъде нашият екип или следващото правителство, и който и да приеме бюджета за 2026 г. в парламента след изборите, ще трябва да вземе някои трудни и уверени решения. И те може да не са лесни“, каза Клисурски. По думите му тези решения ще трябва да са насочени в посока реформа на разходната част на публичните финанси.
"Мисля, че в България трябва първо да се съсредоточим върху оптимизирането на разходите, контрола върху разходите и целесъобразното изразходване на публичните средства“, каза служебният министър. Той изрази позицията си, че част от публичните разходи, които се генерират на ежедневна база у нас, могат да бъдат намалени.
"Трябва, в различни области, в различни администрации, поне по отношение на някои въпроси, да започнем да мислим отдолу нагоре и наистина да преоценим дали ни са необходими всички разходи, които понастоящем правим? Имаме ли нужда от всички тези процеси? Имаме ли нужда от всички тези хора или длъжности?“, каза Клисурски.
По думите му, ако тези въпроси се подложат на сериозен анализ, ще стане ясно, че има сериозно пространство за оптимизиране на разходите.
Клисурски посочи, че в настоящия свят, в който живеем, новите технологии като изкуствения интелект могат да помогнат за вземане на непопулярни в миналото решения в посока оптимизиране на разходите и процесите, които да бъдат икономически смислени и в полза на данъкоплатците.
"Може би ми е лесно да го кажа като служебен министър, но наистина искам да отправя силно послание към бъдещите членове на парламента и към бъдещия кабинет да обмислят сериозно този въпрос. Защото в противен случай ще бъде трудно да запазим наистина добрата позиция, която заемаме в Европа по отношение на фискалната политика, а именно ниските нива на дефицит и дълг“, каза Клисурски.
Положителното според Клисурски е, че на 1 април България все пак е успяла да избегне сценария на САЩ с пълно "затваряне" на правителството и спиране на всякакви плащания. Благодарение на приетия втори "удължителен бюджет" у нас това не се случи.
В първата си реч, след като пое властта, служебният премиер Андрей Гюров обеща правителството му да изготви "рамката" за редовен бюджет за 2026 г. Много икономисти твърдят, че спешно трябва да се поеме курс към съкращаване на разходи за заплати и издръжка на бюджетния сектор.
Служебният министър очерта и предизвикателствата пред усвояването на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Той посочи, че снощи служебното правителство е изпратило искане до ЕК за четвъртото плащане в размер на около 1 млрд. евро, а през октомври или ноември предстои и последно плащане за около 2,5 млрд. евро. По думите му предизвикателствата относно тези средства са свързани с това, че страната ни трябва да инвестира 4 млрд. евро в икономиката до края на август, за да получи тези плащания.
"Няма да е лесно, но ще се справим“, каза той.
Според Клисурски, България има голям потенциал за растеж, но неговият двигател трябва да бъдат инвестиции, производството и износа, вместо да се разчита само на потреблението. Успее ли страната ни да промени това, то тогава ще успее да достигне следващата фаза на икономически растеж.
Той заяви, че България до края на годината ще изпълни всички критерии за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като изрази надежда, че от началото на следващата 2027 година страната ни официално ще се присъедини към организацията.
По време на речта си Клисурски обобщи мерките в подкрепа на бизнеса и най-уязвимата част на обществото у нас заради ефектите, провокирани от кризата в Близкия изток, като посочи, че те са таргетирани, временни и съобразени с нуждите.
Бизнес-закуската на тема "Икономически перспективи пред България през 2026" бе уважена и от управителя на Българската народна банка Димитър Радев, който изнесе слово и отговори няколко въпроса от аудиторията.
По-късно на брифинг след заседанието на кабинета финансовият министър съобщи, че служебното правителство е подало в четвъртък четвъртото искане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) с максимален размер от 900 млн. евро. Целта е те да постъпят преди края на този юни, но поради неизпълнени изискуеми по транша всички реформи от Народното събрание част от тези 900 млн. евро са под риск.
Клисурски отново увери, че кабинетът ще положи всички усилия България да получи максимален размер от средствата.
"От началото на 2026 година до края на август българската държава трябва да разплати около 4 млрд. евро по всички инвестиции. Всички евросредства по четвъртото и които ще пристигнат към края на годината по пето искане са от голямо значение, за да финансираме смислените инвестиции, да развием икономиката и да подобрим качеството на живот", каза Георги Клисурски. По думите му, ако страната направи всички инвестиции, тогава българската икономика ще навлезе в следващо поколение на развитие.
Служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина посочи преди това на брифинга, че кабинетът няма да успее да изпълни поетите ангажименти за реформи в Българския енергиен холдинг и във ВиК сектора. По думите й почти сигурно е, че заради липсата на реформа и Закона за ВиК сектора страната ще изгуби 437 млн. евро.
Източници:
