Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън е носителката на Нобеловата награда за литература за 2026 г. Шведската академия отличи творчеството ѝ за смелото преосмисляне на античната традиция и създаването на нови литературни форми. Наградата е придружена от 12 млн. шведски крони — около 1,2 млн. долара.
Решението беше обявено на 8 октомври в Стокхолм. Карсън е сред авторите, чиито произведения трудно могат да бъдат поставени в един жанр: тя съчетава поезия, проза, есеистика, превод и драматургия, като превръща старогръцките текстове в отправна точка за разкази за любовта, желанието, загубата и човешката идентичност.
На 76 години писателката получава най-престижното международно литературно отличие след десетилетия работа едновременно като автор, преводач и изследовател на античната литература.
Карсън е родена на 21 юни 1950 г. в Торонто. Интересът ѝ към старогръцкия език започва още в гимназията, с помощта на преподавател по латински. Завършва Университета в Торонто, където през 1981 г. защитава докторска степен, и изучава старогръцка метрика в университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия. Преподавала е класически езици и литература в редица университети, сред които Принстън, „Макгил“, Мичиганският университет и Калифорнийският университет в Бъркли. Академичната работа остава тясно свързана с писането ѝ.
Една от най-известните ѝ книги е „Autobiography of Red“ („Автобиография на червеното“, 1998) — роман в стихове, който пренася древногръцкия мит за Герион и Херакъл в съвременна история за израстване и любов. Карсън поставя в центъра Герион, представян в античния разказ като чудовище, и му дава собствен глас, вътрешен свят и чувствителност.
Издателството Penguin Random House описва произведението като едновременно роман и поема — оригинално преосмисляне на древния мит и история за съзряването в съвременния свят. През 2013 г. Карсън се връща към неговите герои в „Red Doc>“.
Друга ключова книга е „The Beauty of the Husband: A Fictional Essay in 29 Tangos“ (2001), за която получава наградата „Т. С. Елиът“. Историята за разпада на един брак е изградена в 29 части, наречени танга, и отново пресича границите между поезията и есето.
Още първата ѝ книга, „Eros the Bittersweet“ (1986), очертава трайния ѝ интерес към връзката между античната мисъл и личното преживяване. В нея Карсън изследва желанието чрез старогръцката поезия и философия.
Сред по-новите ѝ произведения е „Wrong Norma“ от 2024 г., достигнало до финала на американската Национална награда за книга. Творчеството ѝ включва и сценични текстове: в „Norma Jeane Baker of Troy“ от 2019 г. тя съчетава образите на Елена от Троя и Мерилин Монро.
Карсън има значителен принос и като преводач на антична литература. Сред преводите ѝ са „Електра“, „If Not, Winter: Fragments of Sappho“ — фрагментите на Сафо, и сборникът „An Oresteia“.
Преди Нобеловата награда тя е отличавана с наградата „Грифин“ за поезия и стипендии на фондациите „Гугенхайм“ и „Макартър“.
Нобеловата награда за литература се присъжда за цялостно творчество. През 2025 г. неин носител стана унгарският писател Ласло Краснахоркай.
Източници: Reuters, Associated Press, Academy of American Poets