Бившият директор на КТБ Илиан Зафиров при Явор Дачков: Хиeни, начело с Пеевски, разграбиха банката, а умните и красивите ги обслужиха

Явор Дачков разговаря с Илиан Зафиров, бивш изпълнителен директор на КТБ, за атаката срещу банката през 2014 г., ролята на Пеевски и Борисов, БНБ, прокуратурата и медиите, отказаното оздравяване, „изкопаването“ на капиталовата дупка и разграбването на активите след затварянето ѝ. Разговорът е записан на 16 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио.

Делян Пеевски може и трябва да бъде подведен под отговорност за разграбването на КТБ с юридически аргументи, но това изисква независима съдебна власт и дълбока промяна в прокуратурата. Политикът все още има силно влияние във Висшия съдебен съвет, прокуратурата, съда и службите. 

След затварянето на КТБ най-апетитните активи са обезценени и придобити на безценица от кръгове около Пеевски и Бойко Борисов. БНБ не спасява банката, а участва в ликвидирането ѝ, като „дупката“ от над 4 млрд. лева е изкопана чрез счетоводни операции, хипотези и ретроспективно прилагани стандарти. Прокуратурата и медиите задействат паниката с неверни твърдения за обиски в КТБ и с истерията около несъществуващия опит за убийство на Пеевски. Умнокрасивите и „Протестна мрежа“ (Антоанета Цонева, Христо Иванов) изиграха ролята на параван, подавайки сигнала за престъпна група, който служи за формално задействане на атаката. Прокуратурата обработва този сигнал целенасочено само срещу Цветан Василев, а впоследствие същата група от площада влиза в политическа симбиоза с Бойко Борисов за неговите следващи правителства, легитимирайки задкулисното му управление с Пеевски.

Още акценти:

Това са хиени, хищници, които прегризват гърлото на поредното животно, изяждат го до кости, захвърлят го и след това дебнат следващата си плячка. Те не са създатели. Какво е създал Пеевски? Нещо, което лично, с двете си ръце, е създал? Няма такова нещо. Ролята на държавата е да ни пази от такива хора, но при КТБ тя се е съюзила с тях. Това е целият случай - като се започне от БНБ и се стигне до съдилищата и всички останали институции. Надявам се това да се промени. 

КТБ беше четвъртата по големина банка по активи в страната, с най-стабилния кредитен профил и най-стабилната ликвидност. Става дума за над 20 предприятия с десетки хиляди служители в комуникациите, отбранителната промишленост, енергетиката, минната промишленост, корабостроенето и строителството. Това са десет хотелски комплекса, две големи търговски вериги, които Пеевски след това прилапа, над десет административни сгради, ИПК „Родина“, четирите исторически сгради на банката в центъра на София, както и земи на първа линия във Варна и Бургас. Самата банка беше собственик на голяма част от сградите, в които се помещаваха офисите ѝ, някои от тях паметници на културата, във възстановяването на които бяха вложени много средства.

През 2014 година КТБ бе ликвидирана политически, а не фалира икономически. Мантрата за „пирамида“ и „източена банка“ служи за оправдание на вече взето решение за закопаването ѝ. Делян Пеевски стои в центъра на атаката срещу КТБ. Разривът с Цветан Василев прераства във война срещу банката, в която се включват прокуратурата, БНБ, медии и политически фактори. 

БНБ умишлено не спаси КТБ, а под ръководството на тогавашния управител Иван Искров и подуправителя Димитър Костов се превърна в основен двигател на процеса по ликвидирането ѝ от страна на държавата. Особеният надзор бе представен като оздравителна мярка, но под диктовката на двамата бе използван единствено като инструмент за затваряне на банката. „Дупката“ от над 4 млрд. лева е изкопана чрез целеви счетоводни операции, хипотези и ретроспективно прилагани стандарти, за да се измият ръцете на политическите сили и да се оправдае отнемането на лиценза.

Прокуратурата и медиите произвеждат паниката. Фалшивите внушения за обиски в КТБ, истерията около несъществуващия опит за убийство на Пеевски и тиражирането на анонимни информации задействат масовото теглене на средства. За пет дни КТБ изплаща над 1 млрд. лева в кеш - натиск, който никоя банка в България не би могла да издържи без институционална подкрепа.

Игуменът на Гигинския манастир Никанор взе кредит от КТБ за няколкостотин хиляди лева и не го върна. И такива случаи има още много.

След фалита на КТБ синдиците харчат повече, отколкото банката като работещо предприятие. Банката вече е обявена в несъстоятелност и формално я няма във финансовия мир, но вътре остават стотици милиони левове и бързоликвидни активи. Вместо тези активи да бъдат защитени, започва дълго управление със синдици, помощници, скъпи юристи и космически заплати. В първите месеци разходите на синдиците са по-големи от разходите на КТБ, когато тя работи като банка. Въпросът е защо изобщо има синдици и какво правят вътре, ако банката вече не съществува. Отговорът е: има още за крадене.