Окончателно: България може да изтегли до 3,8 млрд. евро дълг

Страната ни да изтегли до 3,8 млрд. евро нов дълг получи зелена светлина в парламента. 

Разрешителното за нов дълг финансовият министър Гълъб Донев получи при втория опит. Първият опит бе в началото на юни, когато предложението бе внесено от депутати на ПБ с цел да се пести време, тъй като положението на финансите било катастрофално. След като всички групи декларираха, че няма да го подкрепят, а Асен Василев от ПБ дори заплаши, че ако решение бъде взето ще поиска отмяна от Конституционния съд, то бе оттеглено от Константин Проданов от ПБ. След това обаче отново беше внесено в бюджетната комисия.

Вносителите от Министерския съвет посочват, че вдигането на тавана на дълга е във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него.

Одобреният проект предвижда "да се емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година".

Промените предвиждат още Министерският съвет да има мандат да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация.

Паралелно с това дългът ще бъде ползван и за финансиране на бюджетния дефицит, който се очаква да нараства през идните месеци.

"Начинът, по който се взема този дълг е неразумен. Нормално е дълг да се взема със закона за бюджета. Разбирам, че е трудно МС да внесе проект на закон на бюджета и това налага да вземете някакъв дълг, за да се разплатят парите по ПВУ. Дотук добре. Големият проблем е, че въпреки, че поискахме още на първо чете от финансовото министерство разчет, такъв не получихме. 3,8 млрд. са страшно много пари и ние не знаем за какво точно ще се използват", оплака се председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който предложи сумата да да бъде намалена от 3,8 на 2,1 млрд. евро, но залата не го прие.  

"Не може да чакаме бюджет, който ще се приеме през август, което значи че най-рано септември може да се изтегли дълг, а ликвидната ситуация преди това е много критична. Ангажимент за бюджетния дефицит ще поеме финансовият министър, но нека сме наясно, че с какъв темп консолидираш и с колко намаляваш, много зависи от стартовата база. Дори ЕК препоръча половин процент намаляване на структурния дефицит, докато се върнем в норма. Тази сума е необходима, и тя е до 3,8 а не 3,8 млрд., за да се остави гъвкавост на държавата", обясни председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ. 

Владислав Панев от ДБ пък се ядоса, че няма ясен план за реформи, и са се надявали този план да е налице с внасянето на бюджета. "Очаквахме, че ще бъде внесен в края на юни, и ще излезе в края на юли, оказва се, че отива за август", каза той и заяви, че сега е момента за овладяване на проблемите в бюджетния сектор.

"Опозицията не може да разбере защо се тегли дълг, те сякаш изведнъж са се появили тук без да разбират и защо е необходимо да се вземе такъв средата на годината, или защо трябва да се прави бюджет в средата на годината. Тегленото на дълг е необходимо преди бюджета, именно заради неотложните разходи свързани не само с плана, но и други такива и тази необходимост е очевидна. Да излизате от трибуната и да говорите за празни чекове, предвид това, че очевидно става въпрос за конюнктурна ситуация, касаеща мостово финансиране, е проява на недобър вкус, популизъм и не добро възпитание от гледна точка на интересите на държавата", излезе в защита и зам.-председателят на групата на ПБ Слави Василев.

Зам.-председателят на парламента Иван Ангелов от ПБ пък съобщи, че вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев е изпратил писмо, в което пише, че не може да присъства на пленарните заседания на 18 и 19 юни поради участие в срещата на групата страни в Международния валутен фонд и Световната банка в периода между 18-20 юни във Варна. Вместо него, в залата беше зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. 

"Беше казано, че не се предоставят данни. Те може да не са предоставени в писмен вид, но са предоставени. Това, което се твърди, е да се търси материална отговорност на министъра, но той не е материално отговорно лице и не дебатираме Закона за счетоводството. Бюджетният дефицит продължава да расте и към края на май е 2,2 млрд. евро. През следващите месеци се очаква да се увеличи, тъй като бюджетните приходи не са достатъчни за покриване на разходите, въпреки че са предприети мерки за повишаване на събираемостта. Министерството на финансите работи по бюджета за 2026 г. и разработва както приходни, така и разходни мерки, които ще бъдат приети от Министерския съвет, след което бюджетът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание", каза от трибуната Петкова. 

Тя припомни, че най-големите разходи се извършват през първата половина на месеца - за пенсии, социални плащания и възнаграждения. Те са в размер на около 1,184 млрд. евро месечно за юли, август и септември. Акцизи, осигуровки и авансови вноски постъпват след 14-о число на месеца. Поради това държавата трябва предварително да разполага с достатъчно ликвидни средства, за да извършва плащанията си навреме. Когато има достатъчен фискален резерв, тези временни разминавания между приходи и разходи могат да бъдат посрещнати безпроблемно. Но когато бюджетният дефицит расте и фискалният резерв се използва за неговото финансиране, той започва да намалява. Тогава държавата по-трудно посреща текущите си задължения и евентуални извънредни разходи", каза тя. 

"ПВУ създава и допълнителни разходи за бюджета. За юли, август и септември има плащания по ПВУ в размер на 3,1 млрд. евро. Ако през юли без закъснение постъпи четвъртото плащане по ПВУ в размер на 1 млрд. при необходимост от 3,1 млрд. евро, остава недостиг от приблизително 2,1 млрд. евро, за който няма осигурено финансиране. Така че тегленото на дълг не е за безконтролно харчене, а за ликвидната застраховка за стабилността на България", заключи тя. 

Източник: "24 часа"