- Автор: Гласове
- 15 Ное 2026
- 62
- 0
НАТО няма да проведе планираната среща на върха в Албания през 2027 г. и съкращава част от министерските си срещи. Промяната идва на фона на разногласия в алианса за разходите за отбрана, войната в Украйна и конфликта с Иран, съобщава "Асошиейтед прес". Албанският премиер Еди Рама посочи 2028 г. като възможен срок, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте остави датата отворена.
„Все още няма обща позиция кога ще се проведе срещата, но със сигурност няма да е през 2027 г.“, заяви Рама в Дъблин. Албанският премиер добави, че ако форумът се състои през 2028 г., домакин ще бъде Тирана. Представител на НАТО потвърди пред Reuters, че Албания остава домакин на следващата среща на върха, като датата предстои да бъде определена. Рюте заяви пред AP, че алиансът свиква такива форуми, когато има необходимост.
Промяната пролича още през юли. В декларацията от Хага през 2025 г. съюзниците записаха, че след срещата в Турция ще се съберат в Албания. В декларацията от Анкара през юли 2026 г. остана само препратка към следващата среща, без дата и място. Според представители на алианса, цитирани от AP, решение е трябвало да има до октомври, за да разполага Тирана с достатъчно време за подготовка през 2027 г.
Съкращават се и министерските срещи
Външните министри на страните от НАТО имат една планирана среща през 2027 г. при обичайните две. Традиционната октомврийска среща на министрите на отбраната не се проведе тази година и отсъства и от календара за октомври 2027 г. Алиансът описва промените като част от реорганизация на работата си. AP припомня, че преди около десетилетие срещите на върха обичайно са се провеждали през две години.
Разходите за отбрана са сред спорните въпроси
Reuters съобщи още през юни, че плановете за среща в Тирана са под въпрос заради съпротива от администрацията на Доналд Тръмп и недоволство сред съюзниците от равнището на албанските разходи за отбрана. AP посочва, че прогнозата за Албания през 2026 г. е 2,15% от БВП. В Хага съюзниците поеха ангажимент до 2035 г. да достигнат общо 5% от БВП за отбрана и свързани със сигурността инвестиции. От тях поне 3,5% са за основни военни нужди, а до 1,5% могат да се отчитат за инфраструктура, защита на мрежите и гражданска готовност.
Източници: Associated Press, Reuters, ТАСС
