- Автор: The American Conservative
- 18 Март 2026
- 4884
- 24
На снимката: Директорът на американския Национален център за борба с тероризма Джоузеф Кент подаде оставка заради войната, водена от САЩ и Израел срещу Иран: "Иран не представлява непосредствена заплаха за нашата нация и е ясно, че започнахме тази война под натиска на Израел и неговото мощно лоби", заявява Кент в писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп, публикувано в социалната платформа "Екс".
Автор: Андрю Дей, theamericanconservative.com
„АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ.“ Така Бог говори на Моисей, наставлявайки го да „каже на израилтяните: АЗ СЪМ ме изпрати при вас“. Президентът Доналд Тръмп напоследък казва нещо подобно: АЗ СЪМ МАГА!
Най-новото заявление на Тръмп за собствената му принадлежност към МАГА дойде в дълга публикация в Truth Social, в защита на гръмогласния поддръжник на Израел Марк Левин, който наскоро влезе в спорове в социалните мрежи с консерватори, критикуващи войната с Иран. Тръмп написа:
Онези, които говорят лошо за Марк, бързо ще отпаднат, както и хората, чиито идеи, политики и основи не са здрави. ТЕ НЕ СА МАГА, АЗ СЪМ, и МАГА включва недопускането Иран – болен, извратен и насилствен терористичен режим – да притежава ядрено оръжие, с което да унищожи Съединените американски щати, Близкия изток и в крайна сметка останалата част от света. МАГА означава да ги спрем категорично.
Много избиратели на Тръмп бяха изненадани да научат, че „МАГА означава“ война с Иран. Разбира се, Тръмп не винаги е бил последователен в реториката си по въпросите на войната и мира, но през 2016 г. той се открои в републиканските първични избори, като остро критикуваше безкрайните войни, по-специално тази в Ирак. А на изборите през 2020 и 2024 г. се хвалеше, че през първия си мандат не е започнал нито една нова война.
„Ще измерваме успеха си не само по битките, които печелим, но и по войните, които прекратяваме – и може би най-важното, по войните, в които никога не влизаме“, каза Тръмп в най-силната част от встъпителната си реч през януари миналата година. „Най-гордото ми наследство ще бъде това на миротворец и обединител.“
Четиринадесет месеца по-късно Тръмп се оказва човек, който води война и разделя. Движението МАГА и Републиканската партия ще понесат последствията.
Глупости, би казал Белият дом. Пресаташето Каролайн Ливит миналата седмица посочи социологически данни, според които над 85 процента от самоопределящите се като МАГА избиратели подкрепят удара срещу Иран. Това е стандартният отговор на твърденията, че МАГА се разпада: Джо Кент, представител на администрацията на Тръмп от кръга „Америка на първо място“, може току-що да е подал оставка в знак на протест срещу войната с Иран, а десни инфлуенсъри като Тъкър Карлсън може да се дистанцират, но избирателите на МАГА остават на борда.
Да, но има няколко проблема. Първо, дори най-ревностните привърженици на МАГА не изглеждат особено въодушевени от ударите срещу Иран, каквото и да казват на социолозите. На иначе шумен митинг в Кентъки миналата седмица съобщението на Тръмп, че САЩ са „спечелили“ войната, бе посрещнато с неловко мълчание.
Никой не отрича, че МАГА е останало с Тръмп въпреки множество политически скандали и вероятно няма да се обърне срещу него сега (както нямаше да го направи и ако беше постигнал сделка, а не война, с Иран). Но избирателите, които се определят като МАГА, съставляват едва около 15 процента от електората, така че Тръмп не спечели Белия дом само благодарение на тяхната подкрепа. Той привлече и традиционни републиканци, както и независими избиратели.
Първата група е значително по-малко подкрепяща войната с Иран, отколкото първоначално подкрепяше военните начинания на Джордж У. Буш, а втората като цяло е против. Дори в проучванията, които Ливит сподели, едва 24 до 32 процента от независимите заявяват подкрепа за удари срещу Иран. А според проучване на института „Куинси“, което предстои да бъде публикувано, около една четвърт от избирателите на Тръмп през 2024 г. се противопоставят на решението за война с Иран.
Не е необходима докторска степен по политология, за да се разбере, че това са лоши показатели в двупартийната система. А войните обикновено стават все по-непопулярни с времето.
Допълнително усложнение за имиджа е, че войната с Иран вече отчуждава влиятелни коментатори от администрацията на Тръмп. Президентската кампания през 2024 г. бе наречена „изборите на подкастите“, заради ролята на антисистемни гласове като Джо Роугън, който подкрепи Тръмп. Сега обаче тези фигури са разочаровани от него и мнозина от техните слушатели вероятно споделят това.
„Изглежда напълно безумно на фона на това, с което той спечели изборите“, каза Джо Роугън в епизод от подкаст, излъчен миналата седмица. „Затова много хора се чувстват предадени, нали? Той се кандидатира с ‘никакви повече войни’, ‘да сложим край на тези глупави безсмислени войни’, а сега имаме война, за която дори не можем ясно да обясним защо я водим.“
Спад в ентусиазма сред традиционните републиканци и значителна загуба на подкрепа сред независимите означават тежко поражение за Републиканската партия на междинните избори тази година и през 2028 г. В крайна сметка, въпреки всички приказки за „убедителна победа“ през 2024 г., Тръмп спечели общия вот с по-малка разлика, отколкото Хилари Клинтън през 2016 г.
И не бива да се забравя: Тръмп няма да бъде в избирателните бюлетини на бъдещите избори. Каквато и лична връзка да е изградил с избирателите на МАГА – а никой не може да отрече, че тя е дълбока и трайна – тя няма да има същото значение, когато Джей Ди Ванс или Марко Рубио поемат щафетата.
Следващият кандидат на Републиканската партия ще се изправи пред сериозни трудности, ако войната с Иран се превърне в затъване, каквото изглежда вероятно. Със сигурност ще му бъде трудно да убеди избирателите, че противопоставянето на безсмислените войни е достоверен елемент от съвременната платформа на партията. Ако войната продължи дълго, демократите могат да си върнат антивоенната енергия, която помогна на Барак Обама да спечели през 2008 г.
Непреки ефекти от войната също няма да помогнат. Инфлацията – или по-точно високите цени – беше може би основният въпрос, който мотивира американците да върнат Тръмп в Белия дом. Но затварянето на Ормузкия проток от Иран, през който преминава една пета от световно търгувания петрол, вече доведе до рязък скок на енергийните цени и заплашва да предизвика глобална рецесия. Най-силно засегнати ще бъдат работещите хора и те ще обвинят Тръмп и ще накажат партията му на изборите.
Докато администрацията на Тръмп се насочва към политическа криза, се появяват признаци за ограничаване на гражданските свободи с цел потискане на несъгласието. Този уикенд председателят на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар заплаши да не поднови лицензите на медии заради начина, по който отразяват войната.
А Лора Лумър – очевидно нестабилна фигура, която редовно има влияние върху Тръмп – твърди, че информира президента за „предатели“ в неговото обкръжение. В публикация в X тя призова за нов „маккартизъм“, имайки предвид кампанията от времето на Студената война срещу предполагаеми комунисти. В друга публикация Лумър заяви, че е съставила „списък“ на консерватори, включително Карлсън, които според нея получават пари от противници на САЩ и заслужават „затвор“.
Карлсън и други водещи консервативни фигури досега критикуват твърдата политика на Тръмп, без да нападат лично него. Но ако започнат да смятат, че той съдейства за политическото им преследване, това може да се промени и мнозина от техните поддръжници ще започнат да гледат на президента по нов, много по-мрачен начин.
Без съмнение Тръмп създаде едно от най-впечатляващите популистки движения в политическата история. Но за да остане значима сила, МАГА трябва да бъде последователна идеологическа общност, а не култ към личността, и трябва да запази независимите и традиционните републиканци в своята коалиция. Наличните данни обаче показват, че този проект може да не оцелее след войната с Иран.
Андрю Дей е старши редактор в The American Conservative. Има докторска степен по политология от Северозападния университет.
Източник: theamericanconservative.com
Превод: "Гласове"
