На срещата с Русия участват 48 от общо 54 страни в Африка. Руският президент призова за търговия в национални валути
Епохата, в която тесен кръг държави определя съдбата на цели континенти, безвъзвратно си отива, а многополюсният свят се превръща в необратима реалност. Това заяви руският президент Владимир Путин на икономическия и хуманитарен форум „Русия–Африка“ в Москва, в който участват представители на 48 от общо 54 африкански държави. Според него новият международен ред трябва да гарантира, че гласовете на всички страни ще бъдат чути.
Эпоха, когда судьбы целых континентов определялись узким блоком государств, безвозвратно уходит, заявил Путин:https://t.co/Tnw8cGgcFN
— ТАСС (@tass_agency) October 28, 2026
Видео: Раптли/ТАСС pic.twitter.com/cI8z8Vmc0m
Бомбардирането на руския газопровод „Северен поток“ за Европа представлява директен терористичен акт, каза руският президент. „Извършени са директни терористични атаки срещу руски газопроводи за Европа. Те са взривени“, заяви държавният глава. Путин отбеляза, че световната газова индустрия преживява и други сътресения, включително влошаващата се ситуация в Близкия изток – един от световните центрове за производство на газ – нарушаването на традиционните логистични вериги и маршрути за доставка, както и международните бариери пред закупуването на специализирано оборудване и технологии.
В речта си Путин съчета критика към западните финансови практики с предложения за разширяване на руското присъствие в търговията, инфраструктурата, технологиите, здравеопазването и образованието на континента.
„Дългово робство“ и съпротива срещу новия световен ред
Путин заяви, че западните държави предлагат необходимите на Африка финансови ресурси при условия, които впоследствие принуждават страните да плащат многократно повече за обслужване на задълженията си. Според него това става за сметка на дългосрочните им планове за развитие.
Той обвини държавите, които по думите му продължават да мислят през колониалното си минало, че се противопоставят на оформянето на многополюсен свят. Като средства за натиск руският президент изброи търговски войни, санкции, икономически диктат, шантаж и намеса във вътрешните работи.
Тези твърдения представляват политическата оценка на Путин, изложена пред участниците във форума.
Според него преходът към многополюсен свят е обективен и необратим. Той заяви, че епохата, в която тесен блок държави определя съдбата на цели континенти, приключва и трябва да бъде заменена от ред, в който всички страни имат глас.
Африка все энергичнее заявляет о себе, как экономический и политический полюс, отметил Путин.
— V Z - Взгляд (@vzglyad) October 28, 2026
По словам президента, происходит «новое пробуждение» континента. pic.twitter.com/8wtNcnxdxX
Национални валути и реформа на МВФ
Сред конкретните приоритети Путин постави създаването на платежни канали между Русия и африканските държави, защитени от външна намеса.
„Важно е да продължим работата по изграждането на устойчиви канали за взаимни разплащания в национални валути“, заяви той.
Руският президент благодари на африканските партньори за позицията им спрямо западните ограничения срещу Москва. По думите му търговско-икономическите отношения продължават да се развиват въпреки санкциите и натиска върху държавите от континента.
Путин поиска и по-силна роля на Африка в управлението и вземането на решения в Международния валутен фонд и Световната банка. Според него е необходима реформа, която да насочи тези институции по-ясно към потребностите на развиващите се икономики.
Той заяви още, че Русия участва в усилията за финансово стабилизиране на африканските държави и облекчаване на дълговото им бреме.
Търговия за над 50 млрд. долара
Путин очерта перспектива търговският обмен между Русия и африканските страни да нарасне поне двойно и да премине границата от 50 млрд. долара. В публикуваните съобщения не е посочен конкретен срок за постигане на този обем.
По представените от него данни през първите девет месеца на 2026 г. Русия е изнесла за Африка 13 млн. тона селскостопанска продукция. За отделни държави доставките са се увеличили няколко пъти.
Повече от 40 африкански страни вече получават руски торове и зърно, заяви президентът и обяви готовност за разширяване на географията на доставките.
Същевременно той подчерта, че Африка има потенциал да осигурява сама необходимите си храни, и определи продоволствената самостоятелност като една от най-важните задачи за континента.
По думите му доставките на африканска селскостопанска продукция за Русия през 2026 г. възлизат на около 4 млрд. долара, като този показател трябва да расте.
Железници, пристанища и нови въздушни връзки
Русия предлага на африканските си партньори комплексни транспортни решения — проектиране, строителство и модернизация на железници и пътища, морски линии и транспортни центрове.
Предложенията включват цифрови системи за управление на превозите, проследяване на товари и митническо деклариране. Путин отправи покана и към африканските авиокомпании да откриват полети до Русия.
Той заяви, че руските компании увеличават преработката на суровини на място, създават работни места и осигуряват данъчни приходи за африканските държави. Президентът отхвърли определението за дейността им като хищническа или неоколониална експлоатация.
Като обща задача на правителствата той посочи подкрепата за бизнеса при осъществяването на съвместни проекти.
Технологии и изкуствен интелект
Путин представи технологичния суверенитет като стратегически избор на Русия. Според него страната е постигнала значителни резултати и в някои области конкурентите ѝ трябва да я догонват.
Той заяви, че Русия разполага с пълната технологична верига за създаване на големи генеративни модели за изкуствен интелект, включително с две собствени големи езикови модели.
Президентът обяви готовност Москва да споделя с африканските партньори цифрови технологии, експертен опит и практики за използване на информационни системи в държавното управление. В обобщението на речта не са посочени конкретни условия за подобен трансфер.
Лекарства, ваксини и повече места за студенти
В здравеопазването Путин заяви, че Русия ще продължи да подпомага африканските държави, включително чрез местно производство на руски лекарства и ваксини.
В образованието той отчете около 40 000 граждани на африкански държави в руските университети. Според представените данни броят им е нараснал приблизително 1,5 пъти спрямо 2020 г., а броят на предоставяните руски стипендии — почти тройно.
За учебната 2026–2027 г. стипендиалната квота е увеличена до 5500 места.
Путин посочи още, че в 29 африкански държави действат 58 руски центъра за отворено образование, в които се преподават руски език и основни учебни дисциплини. По думите му Москва съдейства и за откриване на филиали на руски университети.
БРИКС като пример за променящия се баланс
В подкрепа на тезата си за промяна на световния ред Путин посочи нарастващото значение на БРИКС.
Више од 40% глобалног БДП-а генерисале су земље БРИКС-а у последњих пет година, док је удео Г7 мањи од 30%, изјавио је Владимир Путин.
— Милан Кнежевић (@kJ45JN4ozMq8jny) October 28, 2026
Овај тренд ће наставити да расте, истакао је председник Руске Федерације. Multiполарни свет постаје стварност, додао је он. pic.twitter.com/cuS8LgIsDm
По представените от него данни държавите от обединението са произвели над 40% от световния брутен вътрешен продукт през последните пет години, докато приносът на Г-7 е под 30%. Той прогнозира, че съотношението ще продължи да се променя в полза на развиващите се страни.
Според руския президент различните модели на развитие, религии и култури в БРИКС могат да съществуват съвместно на основата на равнопоставеност и взаимно уважение.
Какво предстои
По предварителната програма на срещата се очакват заключителна декларация, декларация за сътрудничество в гражданското приложение на изкуствения интелект и план за действие на партньорството „Русия–Африка“ за периода 2027–2029 г.
Предвидено е подписването и на над 30 двустранни документа. Обявените в речта приоритети и предложения предстои да бъдат конкретизирани чрез отделни договорености.
Източници: ТАСС, „Ведомости“, РБК