Михаил Кръстев при Явор Дачков: За пет години ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН ни доведоха до 50% инфлация и дългова спирала. Бюджетът на ПБ е реалистичен

Михаил Кръстев при Явор Дачков: За пет години ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН ни доведоха до 50% инфлация и дългова спирала. Бюджетът на ПБ е реалистичен

Явор Дачков разговаря с икономиста и председател на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев за бюджета, инфлацията, дефицита, дълговата спирала и сбърканата държавна политика на доходите. Разговорът е записан на 17 юли 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

За пет години обедняхме с 50% не заради еврото, а заради инфлацията, подхранвана от безконтролното раздаване на пари, трупането на дълг и популистките бюджети, подкрепяни с големи мнозинства от ГЕРБ, ПП, ДБ и БСП. Виденова зима няма да има при растящо потребление, рекорден ръст на заплатите и повишаване на благосъстоянието, но България вече е в дълбоката сянка на дълговата спирала. Отмяната на автоматичния механизъм за минималната работна заплата, осъществена от „Прогресивна България“, е първа важна стъпка към възстановяването на финансовата дисциплина, реалистичното планиране на приходите и ограничаването на разходите.

 

 

Още акценти: 

Еврото се превърна в алиби за популизма на българските политици

Обвиненията срещу еврото снемат отговорността от конкретните правителства и парламенти, които през последните пет години рушиха публичните финанси. Все едно някаква свръхестествена сила е увеличила цените и е вкарала България в процедура по свръхдефицит. Не е виновно еврото - виновни са бюджетите и решенията, под които стоят подписите на български политици. Дори противниците на еврозоната на практика дават амнистия на хората, които доведоха държавата дотук.

Кризата вече се случи - всички обедняхме

Не трябва да чакаме нова криза, при която хората масово остават без работа или по магазините няма храна. Кризата вече беше преживяна през последните пет години - натрупаната и измерена от НСИ инфлация е 50%. Това е резултат от увеличаването на паричното предлагане, безконтролното раздаване на пари, трупането на дълг и непрестанното стимулиране на потреблението. Независимо дали човек е имал 10 или 100 лева в банковата си сметка, пет години по-късно с тях може да купи значително по-малко. Повишаването на заплатите не компенсира със задна дата загубата на покупателна способност на вече изработеното и спестеното. Всички български граждани понесоха тежестта на инфлацията, макар че потреблението, заплатите и номиналните доходи продължават да растат.

ГЕРБ, ПП, ДБ и БСП имаха огромни мнозинства за популистките решения

През последните пет години бюджетите и решенията, довели публичните финанси до сегашното състояние, не зависеха от кворум, „златен пръст“ или един-единствен депутат. Те бяха приемани от ГЕРБ, ПП, ДБ и БСП с огромни мнозинства, понякога по-големи от мнозинството, с което „Прогресивна България“ приема днешния бюджет. Вината е още по-голяма, защото не една партия, а почти целият парламент заставаше зад тях. Политическата криза и липсата на стабилно управление не пречеха на партиите да създават мнозинства, когато приемаха популистки разходи.

Асен Василев е едновременно виновен и невинен

Визията за управлението на публичните финанси през последните години действително е на Асен Василев. Ограничението от 3% дефицит престана да бъде червена линия и се превърна в основа за изграждането на бюджета. Асен Василев обаче никога не е разполагал дори с половината от депутатите, необходими за приемането на тези бюджети. Те бяха подкрепяни от огромни мнозинства, а Народното събрание можеше да ги редактира коренно между първото и второто четене. Затова „наследството на Асен Василев“ е мит – виновен е за политическата визия, но отговорността се носи и от всички, които са я подкрепяли с гласовете си - ГЕРБ, ПП, ДБ и БСП. Единствено „Възраждане“ не ги подкрепяше, но настояваше за още по-големи разходи.

Минималната заплата беше определена малко преди разпускането на 48-ия парламент

Формулата минималната работна заплата да бъде 50% от средната беше приета от 48-ото Народно събрание - парламент, продължил само няколко месеца, който едва избра Вежди Рашидов за председател. Малко преди разпускането му Корнелия Нинова и група депутати от БСП внесоха промяната в Кодекса на труда. За нея гласуваха 159 народни представители, останалите се въздържаха, а нито един не беше против. Механизмът беше въведен по нашенски, без да се отчетат медианната заплата, производителността и огромните различия между София и останалата част от страната. В области като Видин, Враца, Монтана и Силистра минималната заплата достига 65-70% от средната, което изкривява пазара на труда и задвижва автоматично редица социални плащания и възнаграждения в публичния сектор.

Държавата започна да конкурира частния сектор за кадри

В редица държавни институции вече се предлагат заплати, които са непосилни за част от частните работодатели. Получава се директна конкуренция за хора, при която бизнесът не може да плати същото възнаграждение за стойността, която конкретната позиция генерира. Частният сектор ще намери изход - ще автоматизира, ще съкрати производството, ще го премести или ще внесе работници. Няма как едновременно да отказваме българските граждани да работят и да се противопоставяме на вноса на работна сила.

„Изедниците“ работодатели всъщност поемат риска

Демонизирането на българския бизнес като сбор от „изедници“ и експлоататори е вредно и стъпва върху стари комунистически клишета. Работодателите и предприемачите са основната движеща сила на икономиката, защото поемат риска, инвестират, създават работни места и носят отговорност за оцеляването на бизнеса. Всеки, който смята, че може да управлява по-добре конкретен сектор, е свободен да опита, но повечето критици не са склонни да поемат никакъв риск. Българският бизнес не са само собствениците, а всички хора, заети в реалната икономика. Когато се увеличават данъците и административната тежест върху работодателите, ударът пада и върху служителите им.

Прогресивният данък означава по-висока тежест за всички, а не справедливост

Преминаването към прогресивно облагане ще увеличи данъчната тежест. Никой не предлага скала от 5, 7 и 9%, която действително би намалила данъците. Натискът е насочен към хората с относително високи заплати, които произвеждат най-висока стойност, плащат най-много данъци и се осигуряват върху максималния доход. Това не са олигарси, а заети във финтех индустрията и в други сектори с висока добавена стойност. Промяната към прогресивно облагане означава по-високи данъци за всички, а не само за богатите.

Даваме над два пъти повече за здраве, а получаваме същите услуги

Средствата за здравеопазване са нараснали със 120% за пет години, но основните показатели за здравето на нацията не са се подобрили. Не се вижда и съществено повишаване на качеството на услугите, което всеки български гражданин може да установи от личния си опит. Казусът не е дали едни изнесени данни са напълно точни, а защо двойно повече пари не дават по-добър резултат. Необходим е анализ на системата и оптимизация, така че гражданите да получават по-добри услуги на по-ниска цена.

Стотици хиляди инвалидни пенсии са пробив, който властта трябва да затвори

Когато 700-800 хиляди души получават инвалидни пенсии, очевидно има проблем. Не е работа на гражданите да открият къде е дупката и как да бъде затворена. Когато процедурата е врата в полето, работа на властта е да изгради стената и да остави преминаването само през вратата. Политиците не са на четиригодишна екскурзия, а са длъжни да анализират системите и да решават проблемите в тях.

В добри икономически времена дефицити не се планират

България се намира в края на дълъг положителен икономически цикъл, с рекордно ниска безработица и растеж над средния за Европейския съюз. При такива условия е абсурдно да се разписват постоянни дефицити – те са инструмент за криза, а не нормален начин на управление. Ако при растеж и висока заетост държавата не може да балансира бюджета си, при истинска криза и двуцифрените дефицити няма да помогнат. Необходими са благоразумие, реалистична прогноза за приходите и прекратяване на популисткото наддаване.

Новото управление направи първа стъпка, но истинският тест е Бюджет 2027

Премахването на автоматичния механизъм за минималната работна заплата беше политически успешна първа стъпка. Истинската политика на новото управление обаче ще се види в Бюджет 2027. Приходите трябва да бъдат прогнозирани реалистично, а не да се завишават с милиарди, които няма да бъдат събрани, само за да оправдаят още разходи. Разходната част трябва да бъде ограничена, дефицитът да бъде овладян, а България бързо да излезе от процедурата по свръхдефицит и от черния списък на инвеститорите. Сегашното мнозинство разполага със 131 депутати и има рядката възможност да наложи необходимите промени, без да се оправдава с липса на подкрепа.

 

 

Коментари