Бивш командир от Кралския флот пред Тъкър Карлсън: НАТО няма шанс срещу Русия, Европа е беззащитна пред хиперзвуковите ѝ ракети

НАТО няма силите, единството и стратегическата мисъл, за да победи Русия. Европа не може да защити небето, енергийната и промишлената си инфраструктура от масирани руски удари, а задействането на Член 5 изобщо не гарантира, че всички съюзници ще влязат във войната. Западните лидери тласкат континента към конфликт, който ще загубят и който може да завърши с икономическа катастрофа или ядрено самоубийство.

Това заявява пенсионираният британски комодор Стив Джърми - бивш командир на кораби и ескадрила разрушители, ръководител на британската военноморска авиация и директор по стратегията в британското посолство в Кабул - в интервю пред Тъкър Карлсън.

Според него руската армия е най-закалената и боеспособна в света, а НАТО е съюз от несъизмерими сили, който загуби войната срещу талибаните и няма реалистичен шанс да спечели срещу Москва. Европейските държави са неспособни да отразят масирани атаки с дронове, балистични и хиперзвукови ракети, докато удар по петролни и газови терминали може да парализира промишлеността, земеделието и снабдяването с храни.

Джърми определя западното ръководство като най-слабия и некомпетентен набор от лидери, който е виждал през кариерата си. НАТО съществува, за да контролира заплахата, създадена от собственото му разширяване, но няма необходимата военна сила да я удържи.

Следва превод на цялото интервю:

Като млад военноморски пилот първото оперативно разгръщане на комодор Стив Джърми е по време на Фолклендската война, когато лети от борда на HMS „Invincible“. Като висш военноморски офицер последното му оперативно разгръщане е в Афганистан като директор по стратегията в британското посолство в Кабул. Междувременно в морето той е командвал 4 кораба и ескадрила от разрушители; на сушата е заемал 4 политически длъжности в британското Министерство на отбраната и е ръководил британската военноморска авиация като комодор на Флотската авиационна служба. След напускането на военноморските сили той е работил 15 години в сектора на офшорната енергетика. Сред квалификациите му е магистърска степен по философия (MPhil) от Кеймбриджкия университет по международни отношения, включително международна икономика, автор е на книгата „Стратегия за действие: разумно използване на силата през 21-ви век“. 

Тъкър Карлсън: Господин Джърми, много Ви благодаря, че правите това. В Съединените щати повечето хора, доколкото изобщо обръщат внимание според мен, гледат какво се случва в Иран и имат усещането, че ставащото между Русия и НАТО, Украйна и Съединените щати, проточващата се война в Източна Европа, е в някакъв застой и всъщност нищо не се случва там. Не зная дали това е вярно. Дайте оценка какво според Вас се случва между Русия и Украйна и нейните проксита в момента?

Стийв Джърми: Не мисля, че е вярно, Тъкър. Според мен генералното разбиране на Запада, което може да се чуе от някои хора, е, че Русия губи на бойното поле, а руската икономика е напът да се разпадне. Чувам го непрекъснато, но няма доказателства, които да подкрепят нито едно от тези неща. Има недобро разбиране на въпроса за бойното поле и мисля, че това е така, защото хората не разбират мотивацията на Русия и не разбират каква е стратегията. В статия за наближаващата война с Русия, която написах наскоро, казах, че Клаузевиц, който беше велик политически философ на войната, казва, че най-важното решение, което военният и политикът могат да вземат, е да разберат природата на войната. Не мисля, че Западът е разбрал природата на войната с Русия, нито пък с Иран. По отношение на Русия те не са разбрали, че това е – както го разбира Русия – екзистенциална война. Руснаците я водят, за да си гарантират, че Русия ще оцелее. Ако имаме хора като Кая Калас, която казва, че Русия трябва да бъде смазана, кой може да ги вини? Мисля, че ако разберем това, може да сложим едно добро начало. За нещастие ми се струва, че се приближаваме към войната, изглежда ми като преговаряне, но преговаряне с оръжие, за да увеличим натиска върху Русия и тя да се върне на масата за преговори. Това, което пропускат обаче, струва ми се, е, че Русия има ясна стратегия, без да мога да съм сигурен за това.

Не съм част от руския Генерален щаб, но мисля, че те имат пет ключови фази. Ние знаем, че в навечерието на Специалната военна операция беше ясно, че има толкова много предупреждения, още от 1996 година. Обаче, за нещастие, ние ги пренебрегнахме всичките – не само тези, които идваха от Русия, но и тези от някои от нашите най-големи мислители, като Джордж Кенан през 1996 г., Джон Миършаймър през 2014 година. Но когато стигнахме до началото на войната, на мен ми се струваше, че тя вече е започнала. И трябва да призная, че аз не очаквах войната да започне. Занимавах се с офшорния енергиен сектор, но когато започнах да се осъзнавам, първото нещо, което стана очевидно за мен, беше, че това не е война или специална военна операция за завладяване на Украйна. Причината за това беше проста – те нямаха достатъчно войски, знаете, че Украйна е с размерите на половин Европа. Няма да тръгнеш да я нападаш със 190 000 войници. Не мога и за миг да си помисля, че руският Генерален щаб е посъветвал Путин, че имат достатъчно войски, за да нападнат Украйна. Винаги е ставало дума за Донбас. Смятам, че първата фаза на стратегията беше действително употребата на военна сила, за да бъде подкрепено дипломатическо ангажиране с въпроса. И действително, това дипломатическо ангажиране мина доста добре. Руснаците отвориха преговорите с украинците след първия ден и до март вече бяха готови да подпишат – и двете страни – споразумение, което щеше да спре войната. Нямаше да има НАТО, неутралитет на Украйна, самоопределяне на Донбас. Това беше готово за подписване и почти сигурно щеше да бъде подписано, ако не беше Борис Джонсън, без съмнение с подкрепата на Байдън, които го пресякоха и убедиха Зеленски да се бие с Русия, защото ще получи цялата подкрепа, която му е нужна. Това беше Първата фаза.

Мисля, че във Втората фаза, когато на Русия ѝ стана ясно, че ще трябва да се бие, и най-вероятно по всичко, което чуваха, ще трябва да се бие срещу НАТО, тя извърши военен ход, който бих нарекъл изтегляне в контакт. Това, което руснаците всъщност правеха, беше осъзнаването на факта, че атаките на Киев и действията в Донбас, макар и дипломатически, изискваха изтегляне до определена линия. И те се изтеглиха до така наречената Линия „Суровикин“ – дефанзивна линия, построена от генерала, който беше експерт по дефанзивните линии.

От септември нататък, след изтеглянето, те преминаха към Трета фаза, която фаза бих нарекъл отбранително изтощаване. Това по същността си означава постигане на двете цели на Русия. Техните цели бяха денацификация и демилитаризация. И двете бяха оперативни цели, както и стратегически цели. Това беше ясно, беше нужно, за да се запази сигурността на Русия. Отбранително изтощаване означава изтощаване на личния състав и техниката на украинската армия. И бога ми, ние им помогнахме много за това, защото ги убедихме да хвърлят не една армия, а две армии срещу тази отбранителна линия, без нито един постигнат пробив.

Стигнахме до края на 2023 г. и на този етап според мен Русия започна, тъй като войната продължаваше, да мобилизира и да увеличава силите си. Те имаха нужда от индустриален капацитет и в края на 2023 г. бяха готови да преминат към Четвърта фаза.

Бих нарекъл Четвъртата фаза офанзивно изтощаване, без задължително завземане на територии, но действително започване и продължително изтощаване на хората и оборудването на украинската армия. Да не забравяме, че Украйна нямаше въздушно превъзходство, нямаше нито едно от нещата, които ти трябват, за да водиш офанзивна или истинска дефанзивна война и да се движиш бавно напред. Мисля също така, че те [руснаците] вероятно са започнали да си изясняват какви трябва да са крайните им цели. Помня, че казах, струва ми се на Дани Дейвис, преди около година и половина, че минималистичната им цел ще бъде да установят контрол над Донбас и четирите източни области и Крим. А максималистичните им цели може да бъдат да продължат по-нататък, да укрепят контрола си над цялата Новорусия, което включва Одеса и следващите четири области на запад. Не бях сигурен накъде ще тръгнат, но чух Путин съвсем скоро да казва, че всъщност говори за Новорусия. Логиката на това касае сигурността. Става дума за установяване на предпазен буфер, за да защитят руското население в рамките на този буфер. И въпросът е колко време ще им е нужно, за да постигнат това, ако действително продължат да се движат по този начин.

Така че, мисля, че ако започнем да разбираме това, ще забележим, че всички коментари, които чуваме за това как руснаците се движат бавно, пропускат главната цел. Пропускат това, което руснаците се опитват да постигнат. А когато разберем какво правят, което според мен е ясна стратегия, това ще ни помогне да разберем какво правят, защо го правят и как Западът трябва да мисли. Защото в момента сякаш виждаме, че от една страна, руската армия не се справя много добре, не взема под контрол много територии. Това не е вярно, те всъщност се увеличават, Русия поставя под контрол територии от поне 30 месеца. Но в началото не правеха това. Те не искаха територии, но го правеха, за да изтощят украинската армия и го правеха с висока степен на успех, както знаем от жертвите. Мисля, че ако разберем това, е много по-лесно да разберем какво правят и накъде се движат.

- Това винаги ми е изглеждало логично. Ако чуждестранни лидери изнасяха речи, призоваващи към разбиването на Съединените щати, аз, разбира се, бих направил всичко по силите си, за да подкрепя отбраната на Съединените щати. Бих го възприел като въпрос на оцеляване. Ако някой каже, че ще разруши Обединеното кралство, Вие вероятно бихте взели оръжие, за да го защитите, разбира се. Така че аз съм разбирал това още от първия ден. Това, което никога не съм разбирал, е мотивът на Запада. Защо биха искали [да разрушат Русия]? САЩ и техните – както и да се наричат – партньори от НАТО, защо биха искали война с Русия? Защо искат да им навредят, какъв е мотивът тук?

- Това наистина е добър въпрос. Отдавна казвам, че руската операция се води от военна стратегия, а западните операции се водят от политически наративи и техните цели са доста променливи. Мисля, че първоначалната цел, в зависимост чия конкретна страна членка на НАТО вземаме, беше по възможност да се разруши Русия. Има много интересно проучване на RAND, написано през 2018 г., струва ми се, което се казва „Разширяване на Русия“. Шефът на разузнаването на Украйна Буданов във видео в YouTube говори, че войната с Русия е нужна, за да им помогне всъщност да влязат в НАТО. Мисля, че е налице и това, което наричам забавяне в мисленето, защото много от хората, които предлагаха разширяване на НАТО, без да мислят за последствията, не очакваха това. Сигурен съм, че не го очакваха, защото не бяха готови. Боя се, че това беше поредният голям провал на НАТО, те не бяха готови за войната. Ако бяха премислили всичко и бяха решили, че ако продължим да правим всичко това, Русия ще отговори – тогава или щяха да направят дефанзивна подготовка, или нямаше да го направят.

Може да се каже с голяма увереност, че те не премислиха нещата. Затова мисля, че има известно забавяне при тях. И боя се, че това беше повече от европейска страна, отколкото от американска, но Вие знаете по-добре за САЩ. Има много висока степен на русофобия, което аз намирам за много, много трудно разбираемо. Мисля, че отчасти това се дължи на нашата преса, отчасти на наратива, който построихме, отчасти е природата на случващото се в модерната западна политика – когато се случи нещо, хората започват да го интерпретират така, че да помогнат на партиите, които са на власт, да останат на власт. Това означава, че населението като цяло започва да говори и започва да бъде заблуждавано. Не мисля, че хората са мамени, но са заблуждавани, защото им се представя само едната страна на историята. А това наистина има значение, когато става дума за война, защото при война трябва да можеш да огледаш всички страни на историята – затова написах статията „Идващата война с Русия“, защото сякаш никой не е помислил как би изглеждала тази война.

Много трудно е обаче мотивацията да бъде разбрана изцяло, но мисля, че в рамките на тези фактори може би ще открием отговора.

- Разбирам защо европейските народи са русофобски настроени – пропагандата е дала най-доброто от себе си. На Русия се гледа като на агресора, Украйна е по-слабата страна, а мисля, че европейците като цяло са на страната на по-слабия, смятат го за белег на достойнство. Също така е позволено, имаш право да мразиш Русия, защото те са бели, не се чувстваш виновен, ако ги представяш за животни, не си расист, когато го правиш. Всичко това го разбирам. Те не могат да направят нищо по-добро, защото Европа е биосфера в своите медии. Никаква външна информация не влиза вътре. Разбира се, същото е и в САЩ. Това, което не разбирам, е мотивът на лъжците. Защо европейските лидери искат война с Русия?! Защо американските лидери търсят война с Русия?! Това не са глупави хора, но въпреки това са твърдо решени да унищожат собствените си страни в служба на тази война срещу страна, която не е нужно да бъде наш враг. Това няма никакъв смисъл!

- Ако трябва да отговоря на въпроса с едно изречение: това е липсата на способност да се мисли стратегически. Има един забележителен генерал, когото изучавах, докато пишех за стратегията, на име Андре Бофре. Той казва, че във война губещият заслужава да загуби, защото неговото поражение ще бъде резултат от слабо и неадекватно стратегическо мислене, или преди, или по време на конфликта. Мисля, че институционалното забавяне в организации като НАТО изигра лоша роля в Афганистан. Аз бях в Афганистан и трябва да признаем, че НАТО загуби. Така че идеята, че НАТО може да победи срещу Русия, след като загуби срещу талибаните, е просто ексцентрично мислене – но това е НАТО. Смятам също, че съветването сред управляващите – преди ги наричах елит, но после осъзнах, че те не са елит, защото елит означава най-високи постижения, а ние не виждаме такива сред управляващите – те имат нещо, което може най-добре да бъде описано като институционално забавяне, нещо като примигване на мисълта. Виждаме това в много отношения. Когато погледнем широкия обхват на стратегическия контекст, в който работим, и ако си дадем труда да чуем това, което руснаците ни повтарят, логиката, която те представят – според мен тя е безспорна. Слушах, разбира се, Вашите интервюта с Владимир Путин и с Лавров и не се сещам за почти нищо, с което да не съм съгласен. Проблемът е, че Западът няма интерес да слуша, струва ми се. Мисля, че това е повече заради некомпетентност, некомпетентност на европейците. Може би между неоконсерваторите и определени елементи от неоконсервативния естаблишмънт на Запад и в европейската тройка (Е-3) – Британия, Германия и Франция, има такива, които са решени да пречупят Русия. Но това очевидно е невъзможно според мен. Когато чуваме Кая Калас да казва...

- Нека Ви попитам нещо. Бях с нея по време на вечеря в чужда страна неотдавна, с много чужди дипломати, които не са никак посредствени. Тя започна да говори и чувството на съжаление, както и на озадаченост, че е възможно някой толкова глупав да има лидерска позиция в Европа – хората просто бяха шокирани колко е неосведомена, колко детински и превзето се държи. Всичко беше някаква гротеска, тъпотия, морални обобщения, сравнения на ниво Хитлер срещу Чърчил. Как така структура като ЕС, на континента с най-умните хора в света – според мен – може да промотира някой като Калас на лидерска позиция? Как се случва това?

- Много хубав въпрос, бихте могли да попитате същото и за Фон дер Лайен.

- Да.

- Докато бях на служба, Фон дер Лайен беше известна като най-лошия министър на отбраната, който Германия някога е имала. И изведнъж разбираме, че тя е началник и има лидерската роля в ЕС. Същото може да се каже и за Рютте. Мислех, че предишният генерален секретар е лош, но бога ми, той има много добра конкуренция в момента. Смятам, че като цяло това важи за западното лидерство в момента, според моя опит. Започнах кариерата си във флота през 1976 г., но това е най-лошият набор от лидери, който сме имали наведнъж, откакто се помня. Не мога да отговоря на въпроса Ви, мога да кажа, че положението, в което се намираме, е много трудно. Невероятна слабост имаме на Запад и това обяснява в голяма степен грешките и липсата на качествено лидерство. Преподавал съм лидерство и като гледам начина, по който тези лидери действат, разбирам, че проблемът е в компетентността. Сигурен съм, че има достойни хора, които правят това, което мислят, но те очевидно не са компетентни. А при стратегически действия мярката за успех е това дали стратегията е била ефективна. От всички интервенции през този век, като започнем с Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Украйна и сега Иран – ние се провалихме във всяка една от тях. Някои хора биха възразили за Сирия, въпреки че ако се замислим дали връщането на халифата в Сирия е било добра идея, това остава отворен въпрос. Струва ми се, че загубихме в Иран, струва ми се, че загубихме в Русия, така че имаме последователност, що се отнася до способността да мислим и действаме стратегически. Мисля, че това не е само заради политиците, струва ми се, че е и заради висшите военни офицери, висшите дипломати, висшите служители от разузнаването. Не бих искал да обвинявам изцяло политиците, служил съм във висшето управление на британското правителство като изпълнителен заместник на нашия началник на Генералния щаб на отбраната и съм наблюдавал хора, които действат като част от това. Липсата на стратегическо мислене е главният недостатък, който причинява много вреда. Той обяснява защо вървим назад, докато много други страни в света вървят напред.

- За съжаление, това е абсолютно последователно, доколкото мога да видя. В момента, в който се намираме, войната на Запада срещу Русия изглежда по-опасна от всякога. Можете ли да очертаете къде се намираме в момента и накъде отива всичко това?

- Нека си послужа с пример от статията, която написах за предстоящата война с Русия. Причината да я напиша беше това, което чувах от много хора – готвим се за война с Русия, готови сме да се бием през 2030 година. Не мисля, че това е вярно, защото не можем да си го позволим. Но, независимо от това, този наратив се продава на европейската публика. Проблемът е, че руснаците, разбира се, също го чуват, със сигурност го чуват. Затова сметнах, че ако ще се готвим да водим война с Русия, ще бъде добре да обясня как ще изглежда тя. Първото нещо, което казвам в статията, е да не очакваме, че Русия ще чака и няма да прави нищо до 2030 г., докато ние се подготвяме. Нека не очакваме, че след като започнахме да подпомагаме атаки дълбоко в територията на Русия от страна на Европейската тройка – Германия, Британия и Франция, които доставят оръжия със сериозни бойни глави от 250 кг и значителен обсег дълбоко в Русия – Русия просто ще седи и ще позволява това да се случва. Като начало исках да кажа, че е добре да си представим как Русия напада Европа или напада определени елементи от Европа, защото Русия каза, че не изключва подобни атаки от дневния си ред. Това беше предупреждение, което обаче ние изглежда игнорираме. Нека да предположим, че първата атака се случи през септември тази година. В моя сценарий – и искам да подчертая, че това е сценарий, не прогноза, просто се опитвам да накарам хората да се замислят какво може да стане – предполагаме, че руснаците атакуват през септември тази година и със свръхзвукови ракети унищожават фабрики, които правят дронове и ракети в Британия, във Франция и в Германия. Въпросът е какво прави Европа в такъв случай? Разбира се, първото нещо, което Европа прави, е да каже: добре, сега ще задействаме Член 5. И изведнъж хората осъзнават какво действително означава Член 5. Имаме НАТО. Когато служех в НАТО, казвахме, че това съкращение означава No Ability To Organize, което беше леко неточно, но всъщност НАТО не е тази велика всемогъща коалиция, за която хората говорят, че е най-силната коалиция в историята. Това очевидно не е вярно. Най-силната коалиция, доколкото аз мога да преценя, беше съюзническата коалиция от Втората световна война между САЩ, Британия, страните от Британската общност, Русия и Китай. Това е със сигурност най-силната коалиция.

И така, НАТО задейства Член 5 и трите държави, които са били атакувани, задействат Член 5 и със сигурност осъзнават, че Член 5 означава, че атака срещу един е атака срещу всички, но не означава, че всички сили на НАТО трябва да отговорят – хората решават да отговорят така, както смятат за най-уместно. В статията си предполагам, че Унгария ще каже не, ние няма да се ангажираме; Испания казва не, ние няма да се ангажираме, това не е в наш интерес. Мисля, че и други страни може да направят същото. Трудно е да се каже, но страни като Унгария, например, със сигурност не биха. На този етап със сигурност разбираме, че нещата не са такива, каквито сме си ги представяли, но големият въпрос, Тъкър, е какво ще направят Съединените щати. Разбира се, знаем, че Рубио създава впечатлението, че САЩ отново започват да подкрепят тези операции. Но в този момент мисля, че остава отворен въпросът какво ще направят САЩ, ако това се случи, ако решат да нанесат удари срещу Русия, особено ако тя е предупредила, че атаките са се повторили и ние не сме реагирали на това. И моето предположение е, че американците няма да искат да изпратят войски в континентална Европа, за да воюват и да се включат във война срещу Русия на европейска земя, нито американските войници да се сражават и да загиват на европейска земя. Аз не бих го направил, ако бях на мястото на САЩ. Така че сме в ситуацията какво ще направят европейците? Само за да развием сценария, предполагаме, че европейците ще направят единственото нещо, което могат да направят. Техните сухопътни сили не са готови, затова ще използват въздушни сили, за да отговорят на Русия, и това няма да мине много добре. Те ще открият, че са изправени срещу Русия, която има много повече опит във въздушната отбрана. Една от длъжностите ми във флота беше капитан на разрушител за противовъздушна отбрана. Бях капитан на противовъздушната отбрана и мога да Ви кажа, че ние в Европа сме в слаба форма по отношение на способностите за защита на нашето небе. Ще имаме проблеми да отговорим на масирана атака с дронове. Ще имаме крайно ограничени възможности да отговорим на конвенционални балистични ракети. Голям почитател съм на Тед Постъл, професор от МТИ, който смята, че системите „Пейтриът РАС-3“ имат около 3% ефективност. А относно свръхзвуковите ракети нямаме никакъв отговор. Значи, изведнъж ние правим атаки, които не са особено успешни, само защото Е-3 са решили да отговорят на руските атаки, но после Русия сваля ръкавиците и започва да използва свръхзвукови ракети, вероятно с конвенционални ракети, за да нанесе повече поражения. И това, в което аз бих се целил, особено като енергиен експерт, би било да направя същото, което направиха в Киев и в Украйна – ще започна хирургически да унищожавам нашата енергийна инфраструктура. Мога да Ви кажа, че ракетата „Орешник“, попаднала в терминал за втечнен газ или нефтен терминал в Милфърд Хейвън или Ротердам, би направила огромно поражение. Това би било твърде зле, но за нещастие, поради санкциите, които наложихме на Русия преди четири години, ние си отрязахме руския петрол и руския газ, които бяха 40% от нашия газ, отрязахме си руския дизел, който осигуряваше 40% от дизеловото гориво на Европа. Като енергиен експерт бих Ви попитал как ще управлявате модерно индустриално общество без дизел и ще слушам внимателно. Защото аз не знам как се прави това. Дизелът е от основна важност за земеделието, за хранителната логистика, за строителството, за експлоатирането на другите два енергийни източника, които са възобновяемата енергия и атомната енергия. Мога да продължавам още, наистина е много важен, а ние се отрязахме от него. И, разбира се, повишихме цените си в Европа, което има ефект върху нашите икономики, особено германската икономика. А сега сме в ситуация, в която и Ормузкият проток е затворен. Имаме втори удар, който се прибавя върху първия удар. Говорим за това, че сме в много, много чуплива позиция, това е крайно слаба позиция, не на последно място поради това, че внасяме около 12 милиона барела на ден в Европейския регион. Норвегия е доста самозадоволена, тя е напълно самозадоволена и ние вземаме около 45% от нашия въглеводород от Северно море, въпреки че това количество намалява и Европа като цяло е крайно, крайно уязвима. Така че имаме ситуация, в която ще унищожават нашата енергийна инфраструктура, а в същото време нямаме шанс да защитим небето си от това.

Това е причината, поради която се опитах да обясня на хората, които имат готовност да размислят как би изглеждала тази война – икономическите последици от нея ще бъдат дълбоки. Математически съществува много близка връзка между използването на енергията и БВП. Крайно тясна връзка, около 0,99 или нещо подобно. Това означава, че ако извадим енергията от системата, ще имаме реципрочен ефект, с магнитуда на водопад, върху нашите икономики. Ако вземем 10% от световната енергия, няма да има изненада, когато получим глобално понижаване на БВП от 10 процента. Това е почти равно на депресия, на ръба е на депресия.

Но да се върнем на Европа – не бих се изненадал изобщо, че ако влезем в ситуация на подобни атаки, ще изпаднем в дълбоко икономическо затруднение. Мисля, че това ще доведе и до политическо затруднение. Ще повторя, това е сценарий, а смисълът на сценария е да помогне на хората наистина да помислят какво може да означава подобна война. И да се уверим, че наистина сме направили оценка на риска. Разработих това като сценарий, защото искам хората да направят оценка на риска. В момента оценката на риска на европейците, или това, което правят, доколкото ми е известно, се базира на предположения. А предположението е, че ще продължим да изстрелваме ракети с далечен обсег в Русия, а след това ще предположим, че Русия няма да отговори. Това е много опасно предположение. Хората казват, че руснаците нямат червени линии, а аз продължавам да казвам на всички: чакайте малко, Русия ни каза, че ако се опитаме да разширим НАТО с Грузия или с Украйна, ще последва война. И всички наши умни мислители ни казаха същото. И – каква изненада! – когато ние направихме това, започна война. Така че Русия има червени линии. Според мен е погрешно да се правят такива предположения. Начинът, по който работи управлението на риска, е такъв – не съм голям почитател на управлението на риска, защото то се използва във финансовия сектор и не виждам голяма полза от него. Но казват, че ако мислиш за риска, трябва да помислиш и за въздействието, и за вероятността. Дори и вероятността Русия да направи това, което казвам, да е малка, то въздействието ще е огромно. Затова според мен това е риск, който трябва да обмислим наистина много, много добре и да сме сигурни, че населението, което излагаме на този риск, е взето под внимание, вместо просто да тръгнем, без наистина да сме помислили. Смятам, че в Европа трябва да има политически дебат относно това дали сме готови да позволим на нашите политици да ни въвлекат в ситуация, в която сме изложени на този риск. Виждали сме го и преди, когато Европа през 2014 г., по-право през 1914 г., е напът да влезе в Първата световна война, описано в известната книга на Барбара Тъкман „Оръдия през август“. Хората мислят, че тя ще продължи четири месеца, но четири години по-късно Европа е опустошена. Затова нека този път се опитаме поне да помислим и да решим, че ако ще правим това, ако ще дразним мечката и ще предизвикваме война, която при всички случаи ще загубим, нека поне направим публичен дебат за това и видим как страните мислят по този въпрос. Аз съм убеден в мнението, че ако страните са подложени на това, за което говоря, разликата в политическата подкрепа ще бъде сериозна. Мисля, че политическата подкрепа ще изчезне. Няма значение какъв е моралният проблем тук, според мен моралните основания са в полза на Русия. Тук става дума за сила, а Русия има баланс в силата, в много по-голяма степен. Подозренията ми са, че ако успеем да имаме такъв дебат – а аз смятам, че трябва да имаме – европейците няма да продължат да се чувстват толкова сигурни, колкото се чувстват сега.

- Мисля, че един от недостатъците на европейците е, че не разбират колко са мразени от хората, които замислят тези войни, всички войни през последните 100 години. Поне в моята страна външната политика, стратезите, неоконсерваторите, които дирижират всичко това, истински мразят Европа и искат да я видят унищожена. Израелците мразят Европа, а европейците изглежда не признават това пред себе си. Но то е много видимо от ефекта, който има. Да кажем, че руснаците изстрелят свръхзвукова ракета по Ротердам или в Обединеното кралство. Всички знаят, а е и съвсем очевидно, че Европа не може да поведе конвенционална война срещу Русия. Но нещо, което те наистина имат, са ядрени оръжия. Колко голям мотив би имало да използват ядрено оръжие в отговор?

- Това е въпрос за 64 000 долара, всъщност съм засегнал този въпрос в статията. Тук говорим за това дали Британия или Франция, двете страни с ядрени оръжия, ще решат да отговорят с ядрено оръжие, което на практика означава извършване на национално самоубийство.

- Да.

- Бих очаквал руснаците да отговорят. Нека не забравяме, че те имат близо 5500 ядрени оръжия, нещо такова, а британците имат около 200 или нещо подобно. Мисля, че премиер-министър или президент на Франция, който е готов да използва ядрени оръжия, за да подкрепи конвенционална война, която най-вероятно ще загубим, на първо място, би извършил покана за самоубийство. Не виждам как това би се случило.

- Мислите ли? Те се радваха на унищожаването на собствения си газов тръбопровод? Те подкрепиха завладяването на собствените си страни от Северна и Субсахарска Африка. Те са суицидни, така ми изглежда като наблюдател.

- Мисля, че са суицидни поради некомпетентност, но ми се ще да вярвам, че сред управляващите има достатъчно хора на този етап, особено ако се готвим да тръгнем на война, които наистина са започнали да премислят нещата. Иска ми се също да вярвам – и ще ми е интересно какво мислите Вие по този въпрос – че има и американци, които говорят, че това не е много добра идея, че няма намерение да помагат за унищожаването на Русия и че това няма да се случи, че тази война започва да излиза от контрол и трябва да бъде прекратена. Не зная дали това ще се случи, но ми се иска да вярвам, че ще има гласове в Америка, които ще бъдат чути, като например Джей Ди Ванс, Тулси Габард, която вече не е там, но ще има някакви гласове на разума в Белия дом. Любопитен съм да видя и позицията на Доналд Тръмп. Но съм сигурен, че американците няма да искат да направят нищо, което би отворило възможност за размяна на ядрени удари с Русия.

- Струва ми се, че мнението на Тръмп е ирелевантно. Не мисля, че той искаше войната с Иран, но въпреки това я започна. Той е контролиран до краен предел. И предвид на това Джей Ди Ванс е единственият човек, доколкото съм запознат, в американската национална политика, който има власт – в степента, в която той има власт – който би се противопоставил на това, но не виждам никой друг, освен Джей Ди Ванс. Надявам се да греша.

- Аз също се надявам да грешите. Но няма съмнение, че гласовете от независимите медии започват да бъдат чувани, имаме още много дълъг път да изминем, но започваме да бъдем чувани. Ето защо отново ще подчертая, че според мен такъв дебат трябва да се случи сега, а не по-късно. Европейците не мислят много по този въпрос.

Атаките, които бяха извършени срещу руските стратегически бомбардировачи, според мен бяха акт на невероятна стратегическа безразсъдност. Защото тези бомбардировачи бяха на летищата, на открито, за да могат да бъдат забелязани от сателитите в рамките на договора СТАРТ. Така че това беше част от договора.

А руската ядрена доктрина предвижда, че ако тяхната ядрена триада, или някой от елементите на ядрената триада, бъдат атакувани, тогава те ще отговорят с ядрени оръжия. За щастие, те избраха да не го направят. Но тук си играем с огъня.

Въпросът, според мен, не е в ядрения отговор – това е отворен въпрос. Той не е отворен само за нас, но и за руснаците. Мога да си представя Русия да каже: „Добре, имаме работа с хора, които са толкова некомпетентни в западните столици, че може би не бихме искали да отговорим по този начин. Може би можем да го направим по-премерено.“ Тук има много добър въпрос: ами ако техният отговор не е срещу Германия, Франция и Британия, а само срещу Германия? Ако отговорът им унищожи германските и полските фабрики за дронове – ще бъдат ли тогава Франция и Британия готови да пожертват страните си и живота на десетки милиони хора, за да подкрепят Германия в тази ситуация? Това е много добър въпрос. Не зная какъв е отговорът, но според мен отговорът е поне да помислим внимателно какво точно се опитваме да направим с тези далекобойни оръжия и военни атаки в Русия.

Нека да помислим и за дипломация. Фактът, че можем да имаме срещи, на които Западът говори за решения на Руско-украинската война и триумфално изключва една от воюващите страни, е дипломатическа некомпетентност от най-висш порядък според мен. Ние, по време на изключително трудния период на отношения между Британия и Ирландия по време на размириците в Ирландия, продължавахме да поддържаме дипломация, много тънки дипломатически връзки, почти през целия период на тази война. И слава Богу, че го направихме.

Сега е нужно поне да помислим за този алтернативен път към мира. Сигурен съм, че има такъв. Често си мисля, че един от най-големите проблеми на НАТО е, че прилича на самосмучеща се близалка. Някога казвах, че НАТО съществува само за да контролира заплахата, която собственoто му съществуване създава, без да има силите да контролира заплахата, която съществуването му е създало. Мисля, че НАТО е ключова част от проблема тук.

- Каква прекрасна формулировка! НАТО съществува, за да контролира опозицията, която сам е създал, но няма силата успешно да я удържа – това е най-вярното нещо, което чух днес!

- Написах го в Института за отговорно държавно управление „Куинси“ преди 18 месеца. Това е нещо съвсем очевидно, но въпреки това хората мислят, че НАТО е всемогъща сила. Затова според мен трябва да бъде осъзнато, че гаранциите на НАТО не са наистина само къс хартия, но са далеч не толкова всеобхватни, колкото хората си мислят. Защото тези гаранции се основават на военни сили, които според мен съвсем не са толкова закалени в битки, колкото са руските сили.

Бих казал, че втората най-добра армия в света в момента, по отношение на изпитана боеспособност, е украинската армия. Първата е руската армия. А китайците ще наблюдават извънредно внимателно. Така че идеята, че НАТО ще може със своите несъизмерими помежду си страни, с различно ниво на силите, с различно ниво на въоръжение, да се събере в коалиция и да победи най-подготвената в битки армия в света, изобщо не се връзва. Нужно е да си военен, за да го разбереш. Просто не се връзва.

За нещастие, много от военните хора не го разбират. Не ги интересува, доколкото мога да преценя, идеята да разберат Русия. Наскоро слушах един от бившите ни началници на Генералния щаб по време на среща, на която бяхме заедно, и го попитах какво мисли за разговори с Русия. Отговорът му беше, че вероятно трябва да направим това, но не с Путин. Поразително е, че някой може да каже такова нещо. То говори за степента на русофобия. По време на кариерата ми като военнослужещ прекарвах много време в подготовка за бойни действия срещу руснаците. Но когато Студената война свърши и започна програмата „Партньорство за мир“, ние започнахме да се ангажираме с руснаците и мисля, че повечето от нас бяхме очаровани от тази възможност. Чудя се как се върнахме отново в ситуация, когато гледаме на Русия като на враг? В голяма степен това стана, защото не слушахме какво говори Русия. Защото ако ги слушаш и ги чуеш, става много ясно какво искат те. Хората обаче сякаш не са в състояние да го направят. Това е малко като – не съм футболист – като да подготвяш отбора си за мач и да не си направиш труда да проучиш съперника. Колко футболни треньори биха постъпили така? Всеки би проучил съперника и ако бяхме проучили съперника, щяхме да осъзнаем какво предизвикателство е това, но щяхме и в много по-голяма степен да разберем съперника.

- Те са много по-сериозни от нас. Не може да има сравнение. И това би трябвало да те спре. Защо изобщо искаш да влезеш в конфликт с някой, който е поне толкова умен, колкото си и ти, но е много по-отговорен? Не би го направил. След Вашата военна служба прекарвате 15 години в енергийния сектор и имате квалификацията да отговорите на следния въпрос. Къде стои Западът – САЩ, Европа, Австралия, Нова Зеландия, Канада – в енергийно отношение в този момент?

- Това е много добър въпрос. Имам силното усещане – което е подкрепено от някои анализи – но моето усещане е, че сме на ръба на криза. Казвам го по следната причина: ако махнем не 20 милиона барела на ден, но да кажем само барелите с петрол, без природния газ, защото петролът е ключовата суровина за всички останали. Ако махнем 20 милиона барела от Ормузкия проток, това рано или късно ще се отрази. Бях изненадан, че отнема толкова време, и, разбира се, когато започнеш да разбираш какво се случва, става ясно, че от затварянето на Ормузкия проток нататък отнема около два месеца на корабите, които се движат с 12 възела – приблизително същата скорость като на велосипед – за да стигнат до Съединените щати и до места като Къшинг.

За да стигнат до Европа, отнема около месец.

Така че, първо, всички кораби, които бяха отплавали, все още се движеха. Запасите, разбира се, бяха значителни. По това време имаше известен излишък от петрол на пазара, но, доколкото мога да преценя, той е бил до голяма степен изчерпан. Същото важи и за стратегическите петролни резерви. Те също са били до голяма степен изчерпани. Мисля, че в Къшинг – американският резерв за петрол – нивото в момента е доста ниско. Цифрата, която имам предвид – може би Вие я знаете по-добре от мен – е около 20 процента.

- Точно така.

- Отново, когато започнете да стигате до дъното, трябва да обмислите внимателно нещата. Дори когато всичко се транспортира по тръбопроводи – от Къшинг до Нова Англия – скоростта е между три и осем мили в час и това отнема време. И, разбира се, петролът в тръбопровода трябва да е там, трябва да има петрол в тръбопровода, за да може той да функционира. Обаче тръбопроводът не работи. Тръбопроводът в Монтреал не работи.

На последно място, но не и по важност, е Китай. Не мисля, че някой от нас някога е разбрал как Китай ще отговори на това. Но Китай намали търсенето си с около 5 милиона барела на ден, което е значително намаляване. Там се намира също така и най-големият стратегически петролен резерв в света – мисля, че цифрата е 1,5 милиарда барела на ден, това е много значим резерв. Подозирам също така, не го знам със сигурност, но предполагам, че Китай не мисли само за собствения си интерес, но като страна с голям износ са обмисляли сериозно и продължително как затварянето на Протока ще се отрази на останалата част от Далечния изток. Защото в Далечния изток има страни, които са много по-уязвими. Япония имаше много голям резерв от петрол, но места като Тайван, където се правят около 90% от полупроводниците, са много по-уязвими. Предполагам, че една от причините, поради които Китай направи това, освен чисто тактическото мислене, са и експортните пазари, защото намаляването на петрола на другите места може да има значителни последствия. Не мисля, че някой действително осъзнава това.

В заключение искам да кажа, че ще бъда изненадан, ако не видим последствията от всичко това към август. Със сигурност чух някои много добри анализатори, които следя, да говорят за септември. Голям почитател съм на един американски геофизик, Арт Бърман, който е изключителен анализатор. Става дума за това, че дори когато Ормузкият проток бъде отворен, ще има забавяне, докато цялата система отново се възстанови. Също както ако затворите водопроводната си инсталация и тръбите у дома, а после очаквате да заработят перфектно.

Подобно интересно нещо стана, когато един кораб – не помня името на този контейнеровоз – беше блокирал Суецкия канал. За всеки ден, в който този кораб блокираше Суецкия канал, щяха да са необходими шест дни, за да може цялата логистична система да се възстанови, както един много добър анализатор на морското дело на име Сам Маккордиано посочи. Така че, дори да говорим само за три дни затваряне, могат да се направят изчисленията колко време ще е нужно за възстановяване на доставките. Но може да бъде и двойно, и тройно по-дълъг период, затова очаквам и прогнозирам, че ще имаме значителна рецесия от есента, която може да се прехвърли и в новата година. Каква роля ще играе тази рецесия в света, е отворен въпрос, но страната, която е най-изолирана от нея, е – каква изненада! – Русия. Русия е автаркия. Там последствията от ставащото са разбрани много добре, първото образование на Путин е право, дипломната му работа е върху ресурсна икономика. Ще бъда поразен, ако те не разбират това. Зная и че китайците следят собствената си енергийна ситуация от десетилетия. Има всички основания да се каже, че през 2003 г., когато американците и техните съюзници влязоха в Ирак, китайците смятаха, че това е заради петрола, и започнаха да увеличават своите запаси.

Що се отнася до места като Европа – ние сме невероятно уязвими, подобно на голяма част от Далечния изток, както и, боя се, голяма част от Африка. Отворен е въпросът и за САЩ. Политиката на Тръмп за САЩ като износител на петрол е реална само по отношение на рафинираните продукти. Но когато става дума за суров петрол, Америка е вносител в размер на около 6,5 милиона барела на ден. Ако имате достъп, например през Венецуела и Канада, петролът е заместима стока. Но дори и да имате достъп, цените на петрола ще се качват. Не зная каква е цената на барел в момента в Щатите, но ако тези цени се повишат значително в следващите два до три месеца, допускам, че това няма да е добър резултат за междинните избори. Ще се изненадам, ако те не се повишат значително. И дори и Ормуз да се отвори, ще се изненадам, ако забавянето в системата не предизвика болезнени последствия точно около междинните избори и през новата година.

- Мисля, че цената на суров Брент беше 71 долара миналата седмица. Ако ми бяхте казали, че почти четири месеца след затварянето на Протока тя ще продължава да бъде 71 долара, нямаше да Ви повярвам. Как става това, изненадан ли сте от това, че е толкова ниска?

- Да, много, бях точно толкова изненадан, колкото и Вие, а и много от анализаторите. Но мисля, че в голяма степен това се дължи на забавянето. Има я и разликата между фючърсните пазари и реалните доставки. Миналия месец разговарях с един колега от Сингапур и той ми каза, че – макар да не знам дали това все още е така – независимо от цената на сорта „Брент“ или на сорта „WTI“, в Сингапур купували суров нефт за 200 долара за барел. Така че разликата е най-интересна в случая и тя е това, за което хората действително плащат. Искам да кажа, може да има краткосрочно закъснение, кой знае, но това е отвореният въпрос, т.нар. „кракинг спред“ между това, което плащате, или това, което прогнозирате, че ще платите на фючърсните пазари, и това, което всъщност плащате в деня на сделката.

- Как съществува една страна при 200 долара за барел?

- За щастие Сингапур е изключително ефективна страна, но това задължително ще има политически ефект. Мисля, че помага и това, че тя е доста малка страна – не зная, бях толкова изненадан, като чух за 200 долара на барел, че не питах повече.

Но ако стигнем до подобни цифри, се сещам за 2007 и 2008 г., голямата финансова криза. По това време се случи да бъда в Хюстън и си спомням много ясно как видях целия стоков пазар да свети в червено. Никога няма да го забравя. Помня, че говорих с американец, който работеше в Британското консулство в Хюстън, беше загубил половината от пенсионните си спестявания в тази катастрофа. Така че, ако стигнем до подобни цифри – 150 долара за барел тогава – и ако глобалната икономика още не е затруднена, но е вече много нестабилна, няма да е изненада, ако влезете в нова финансова катастрофа. Тези 150 долара за барел бяха ли функция от кризата? На мен ми се струва невъзможно да не са били. Хората говорят за синтетичните дългови облигации, обезпечени с ипотеки, на пазара на жилища – мисля, че всъщност голяма част от това е свързано с евродоларовите зони и с това как финансирането в тях всъщност се затяга.

Но ми се струва невъзможно петролът, който е основният ресурс, да не е оказал влияние върху това. Имам предвид, че това оказва влияние върху неща като „Луфтханза“ – мисля, че преди няколко месеца те отмениха 20 000 полета.

Не знам как стоят нещата с бункерните горива – това е горивото, което се използва за кораби, но когато наскоро разговарях с някого за тях, цените им се бяха удвоили. Повтарям, става дума за това, което хората в действителност плащат, а не за фючърсните пазари, и едва когато тези две стойности отново се приведат в съответствие, тогава вероятно ще разберем по-добре какво се случва.

Проблемът е друг, Тъкър. Помня, че Дани Дейвис – Вие познавате Даниъл Дейвис, нали? – ме попита преди време: Ако беше цар на света, какво щеше да направиш, за да разрешиш енергийната криза? Отговорих му, че проблемът с енергийната криза е, че никой не поема отговорност за нея. Цялостните енергийни пазари се управляват от пазара. Няма нито една организация, която да може да каже: „Трябва да направим X, Y и Z, за да разрешим този проблем.“ Не може просто да се каже: „Трябва да пуснем повече танкери през проливите“. Защото ако корабните компании кажат: „Не, не ни харесва как изглежда това, благодаря. Ще изчакаме, докато оправите нещата.“ Има множество проблеми, които се управляват действително от пазара и няма никой, който наистина да разбира самата материя, а дори и да има, никой не може просто да натисне копче или да натисне пет-шест копчета и да накара цялото нещо да заработи правилно.

Чувам същото и от други анализатори, аз също нямам отговорите, но знам, че ако извадиш такова количество енергия от системата, това със сигурност ще има икономически последствия, математически невъзможно е да няма.

- А в глобализирана икономика нито една страна не може да има истински суверенитет. Не можеш да действаш независимо, в интерес на своята страна, защото не контролираш своята страна, не контролираш нейната икономика. Очевидно никой не се е замислял за това в следвоенната епоха. Нека Ви попитам един последен въпрос. Колко време могат да продължат тези два конфликта? Виждате ли надежда за разрешаване в Източна Европа или в Близкия изток?

- Ако започнем първо с Близкия изток, имам силното подозрение, без да го твърдя със сигурност, че с това как продължаващото затваряне на Протока започва да се отразява на Съединените щати и с наближаването на междинните избори – което според мен вече е почти невъзможно да се избегне – нещата ще се обърнат зле...

И подозирам, че това ще създаде съвсем различна политическа атмосфера в Съединените щати, ако има значително покачване на цените и се наблюдават големи щети за световната икономика.

Така че подозирам, че именно това е факторът, който може да сложи край на войната с Иран. Но не мога да го кажа със сигурност.

Интересно ще бъде също така да се види до каква степен, при подобряване на ситуацията между Съединените щати, от една страна, и Китай и Русия, от друга, Китай и Русия също биха могли действително да допринесат за прекратяването на тази война. Сигурно е, че ако Съединените щати не са готови да разположат значителни сухопътни войски, и когато казвам „значителни“, става дума за десетки, стотици хиляди, защото нищо друго няма да промени нещата, тогава войната не може да бъде спечелена по военен път. А знаем – не мисля, че преувеличавам, като го казвам – че в Съединените щати няма политически апетит за разполагане на сухопътни сили във войната с Иран.

Мисля, че що се отнася до войната между Русия и Украйна, там е по-трудно да се предскаже. Моето предположение е, че Путин ще мисли за предстоящата икономическа криза в Европа, защото едно от нещата, които той би могъл да си каже, е: „Добре, бих могъл да отговоря, когато европейците започнат да засилват натиска върху мен, но всъщност виждам какво предстои.“

В момента, в който тази икономическа криза удари Европа, европейците най-накрая ще осъзнаят, че просто не могат да си позволят оръжията и всъщност се плъзгат към рецесия. Може да се твърди, че Германия вече е в рецесия. Мисля, че и Великобритания, и Франция вероятно са на ръба ѝ. Но изведнъж те ще се окажат в дълбоки икономически затруднения и тогава последното нещо, което биха искали да направят, е да приканят своите страни да инвестират 5% от БВП във воденето на война, която на този етап, надявам се, ще са осъзнали, че не могат да спечелят. Ако това се случи, ако настъпи рецесия, бих искал да вярвам, че конфликтът може да бъде приключен до края на годината.

Може би това е малко странен начин да се разсъждава по въпроса. Ако се стигне до дипломатически решения, много ще зависи отново от междинните избори в САЩ.

Може да зависи и от това как ще го възприемат неоконсерваторите. Може да зависи от Е-3 и тяхната политика. Но съм уверен, че рано или късно хората ще осъзнаят, че войната не може да бъде спечелена.

Друго нещо, което може да сложи край, е смяна на политиката в Русия. Защото алтернативата на удари по Европа – а аз продължавам да мисля, че това е на масата, макар в този сценарий – е още една операция срещу Киев, която би била направена не по военни, а по политически причини. И ако правителството в Киев падне, мисля, че на този етап всичко ще приключи. Русия никога не би го споменала, но не бих се изненадал, ако обмислят подобен възможен ход.

- Путин би трябвало да е под силно напрежение в страната си, той не управлява като абсолютен диктатор. Има поддръжници в ГРУ и в армията, но много хора биха искали да заемат неговата длъжност. Колко силен според Вас трябва да бъде натискът върху него, за да отговори с по-голяма сила?

- Мисля, че той е под значителен натиск, но когато започна войната, отделих време да изслушам интервютата на Оливър Стоун с Путин, за да си създам представа за човека. Прочетох и биографията му, написана от Филип Шорт. И заключението ми беше, че този човек е извънредно стратегически насочен и каквото и да мислим за него по внушение от медиите, той е личност, заслужаваща сериозно уважение.

Бих казал, че трябва да мислим много внимателно, защото това е стратегически лидер, който заслужава голямо уважение. Мисля, че е подложен на натиск, но същевременно смятам, че това е човек, който ще съумее да устои на този натиск и да направи това, което смята за най-правилно, което и мисля, че прави до този момент. Макар да чувам хора, които казват – подкастъри и хора от алтернативни медии – че Путин не е ефективен, че е трябвало да отговори досега, моята интуиция е друга.

Преди да замина за Афганистан, прочетох анализа на руския Генерален щаб за тяхната кампания в Афганистан. Те проведоха 10-годишна кампания и се изтеглиха в добър ред след 10 години, а структурите, които оставиха там, издържаха две години, преди наистина да започнат да се връщат назад. Ние се изтеглихме след 20 години, изразходвахме много повече средства и нещата се разпадаха наоколо, още докато се изтегляхме. Бях наистина впечатлен от това, което направи руският Генерален щаб. Затова мисля, че всъщност Путин ще получи много добри съвети и от руския Генерален щаб.

Смятам, че той е от онези хора, които ще успеят да запазят хладнокръвие и които биха направили това, което смятат за стратегически правилно.

За да представя най-лошия възможен сценарий, бих казал, че ако той ще използва оръжия, първото нещо, което би направил, е да се обади в Белия дом и да каже: „Ще използваме оръжия срещу Е-3“. След като направи това, той би се обадил на Мерц, Макрон и Бърнъм и би казал: „Ще използваме оръжия срещу производствени съоръжения, освен ако не получим ясен отговор от вас, в който казвате, че ще спрете да доставяте на Украйна този вид оръжия.“

Ето какво предполагам, че би направил, защото би ескалирал ситуацията, но това ще е различен вид ескалация.

Относно това дали ще запази хладнокръвие, мисля, че ще го направи за известно време, но според мен много ще зависи, първо, от това как ще продължи да се развива войната, второ, от икономическите условия и, трето, от степента, в която руснаците ще започнат да се притесняват, че в сърцето на Русия ще попадат големи оръжия, произведени във Франция, Германия или Великобритания. И ако наистина започнат да мислят, че това ще се случи, тогава бих очаквал Путин да реагира, но по много умерен начин.

- Това ми звучи напълно правилно. Какъв мъдър анализ. Благодаря Ви, че отделихте време да го направите.

- Беше удоволствие, Тъкър! Продължавайте с добрата работа! Мисля, че това, което правим в независимите медии, е важно. Често ходя в подкасти, при Дани и Глен Дизен и други, и хората са благодарни да чуят най-сетне нещо разумно и нормално. Наистина имаме нужда от това, защото опасността е да стигнем отново до 1914 г., а това е последното, от което имаме нужда.

- Да. Прекарах 35 години в традиционни медии и в мига, в който отидох в независима медия, си помислих, че тук са всички умни хора. Допреди това се чудех къде са се дянали, защото не бяха в традиционните медии. Благодаря Ви, Вие сте прекрасен пример за това!

- За мен беше удоволствие!

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова