Матей Вишниек или новото лице на театъра на абсурда

Матей Вишниек или новото лице на театъра на абсурда
Матей Вишниек е световноизвестен драматург дисидент, роден през 1956 г. в Румъния, но живеещ от 1987 г. във Франция. Изключително познато име в съвременния европейски театър, чието драматургично творчество се свързва с продължение традициите най-вече на абсурдистите. С житейската си и творческа биография той повтаря пътя на сънародниците си Йожен Йонеско, Емил Чоран, Мирча Елиаде – писатели философи от световна величина. Матей Вишниек е техният най-млад последовател. Чуждата страна се оказва онова място, където той „отстрани” може да погледне на проблемите на собствената си страна и така по-лесно да усети законите на универсалното в творчеството и социалното битуване на индивида.
<p>За съжаление в България този забележителен творец е все още недостатъчно известен от сцените на нашите театри: излъчване на негова творба по радиото, сценична реализация на една или две пиеси и толкоз. В това отношение е похвална идеята на издателство&rdquo;Факел-експрес&rdquo; и на главния му редактор Георги Борисов да запознае българския читател с драматургичното творчество на този много талантлив европейски драматург.</p> <p>Томът с пиеси, озаглавен &bdquo;Мансарда в Париж с изглед към смъртта&rdquo; (изд. &bdquo;Факел&rdquo;), съдържа 10 пиеси, достатъчни като количество и разнообразие на тематика, за да навлезем в света на този дълбоко оригинален автор. Пиесите са &bdquo;Търси се клоун&rdquo;(най-известната му пиеса в България), &bdquo;Папараци, или хроника на един абортиран изгрев&rdquo;, &bdquo;Хотел &bdquo;Европа&rdquo;, или думата прогрес в устата на майка ми звучи ужасно фалшиво&rdquo;, &bdquo;Мансарда в Париж с изглед към смъртта&rdquo;, &bdquo;Разчленен театър, или Човекът-кошче за боклук&rdquo;, &bdquo;Човекът, който си говори сам&rdquo;, &bdquo;Три нощи с Мадокс&rdquo;, &bdquo;Какво да правим с виолончелото?&rdquo;, &bdquo;Последният Годо&rdquo;.</p> <p>За да вникнеш и разбереш Вишниек, определено трябва да си запознат с линията на абсурдистите, определено трябва да имаш минимална театрална култура, определено трябва да си настроен философски към човека и битието му в съвременния свят. Или този драматург е от &bdquo;трудните&rdquo; автори, на когото му отива да бъде в редицата на авангардните европейски театрали, в редицата на драматурзите, които произвеждат &bdquo;революция&rdquo; в театъра. В неговия творчески свят човекът е поставен в метафорично-образната атмосфера на разпад, в който този човек се бори за своето физическо и личностно оцеляване. Пиесите му преливат от много действащи лица, които се разминават и конфликтуват в някакви колкото конкретни, толкова и нереални светове. Съчетава изяществото и флоберовския стил на словото си с една изтънчена абсурдност, в която човешката личност е изтъкана от бездна на размисли и прозрения, от странна алогичност и поетична рефлексия. В това отношение Вишниек прилича по дух на своя сънародник, философа Емил Чоран. Ненапразно той посвещава една от пиесите тъкмо на него и в нея Чоран е главен герой. Пиесата е &bdquo;Мансарда в Париж, с изглед към смъртта&rdquo; &ndash; заглавието послужило и за заглавие на самия сборник.</p> <p>В отличния си анализ в края на книгата френският критик Жил Лосроа сравнява въздействието от атмосферата на творчеството на Вишниек с това на Вампира. Тази &bdquo;вампиризация&rdquo; той съотнася както към причудливото и изтъкано от стилови особености слово на драматурга, но и към странните сюжети, които са едновременно и абсурдно-алогични, и житейски достоверни и реални. Така че трудността при четенето и възприемането на Вишниек е именно в това смешение на авангард и стремеж все пак да бъдеш достъпен за плебейския зрител, в това смешение на модерност и демократизация на драматургичната конструкция. Казвам това, защото Вишниек не се мъчи да бъде модерен, а иска да обхване света в неговата дълбинност и подобно на своя велик сънародник Чоран, да ни покаже този свят в една неочакваност на въздействие и прозрение като философия, като морал, като съпротивление срещу голямата Власт.</p> <p>&bdquo;Когато започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия, и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставя на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива. Един ден си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата &bdquo;в чекмедже&rdquo;. Бях изцяло обзет от проблемите на взаимоотношенията между индивида и властта, на манипулацията, на социалната машина, която унищожава, премазва... Това бяха сюжетите, които единствено ме интересуваха, тъй като исках на всяка цена чрез литературата да разруша тоталитарната машина. Никога обаче не забравях, дори и когато бе необходимо да се минира тоталитарната система, че една страница от театрална пиеса или роман преди всичко трябва да притежава литература и универсална стойност&rdquo;.</p> <p>Тази изповед на Матей Вишниек дава ключ към отговорите на въпроси относно атмосферата и стимула за писане у този драматург. Човекът, притиснат и смазан от тоталитарната машина, човекът, обезличен, объркан и обезверен, човекът с плаха надежда за бъдещето си &ndash; спомняте си, че същите мотиви крещят и при абсурдистите. Матей Вишниек се оказва достоен техен продължител.</p> <p>Преводът на пиесите е направен от нашия изтъкнат преводач Огнян Стамболиев, лауреат на Румънската академия за превод, и от Иван Радев. Нека припомним, че със своите преводи Огнян Стамболиев ни въведе компактно в света на творчеството на тримата велики румънци от диаспората: Елиаде, Йонеско, Чоран. Последователно ни направи съпричастни към творческия свят на тези безспорни величини от съвременната световна култура.<br /><br /><br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br /><br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br /></p>

Коментари

  • Мила Попова

    08 Ное 2009 6:50ч.

    Книгата с пиеси на Матей Вишниек е наистина събитие - изключително интересен автор! Преводът на Огнян Стамболиев, който наскоро представи и Йонеско, е много хубав. Много добро издание - струва си да се прочете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Симеонов

    13 Ное 2009 20:11ч.

    Прочетох томчето с пиесите на Матей Вишниек. Много оригинален, силен драматург. Нямаме такъв, за съжаление, у нас.Голям драматург беше Станислав Стратиен, сегашният Христо Бойчев е по- слаб и не може да се сравни нито със Стратиев, още по- малко с Матей Вишниек. Вчера си купих новата книга на Матей Вишниек с поезия и със страхотната му пиеса за Сталин и режисьора Майерхолд. Много оригинално построена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Филип Павлов

    20 Ное 2009 6:05ч.

    Днес излезе и том със стихове от Матей Вишниек в превод на Огнян Стамблиев. Включена е и пиесата за Сталин и режисьора Всевелод Майерхолд. Много оригинален текст! Ние нямаме подобен автор. Добър превод на Огнян Стамболиев. Хубаво издадена книга. Браво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай Колев

    21 Ное 2009 17:15ч.

    Матей Вишниек е изключително интересен драматург. Прочетох в сайта на фестивала в Авиньон, че през това лято там е имал четири премиери на свои пиеси! Истински рекорд! Много силен автор. Нашият Христо Бойчев се оказа по- елементарен и вече се поизчерпа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • театрал

    23 Ное 2009 21:32ч.

    Страхотна е пиесата за Майерхолд - голям автор!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧИТАТЕЛ

    25 Ное 2009 5:25ч.

    Но и поезията на Матей вишниек е изключителна! Много силна, много антикомунистическа, особено стихотворението му Корабът - за кораба на комунизма, който чакахте толкова време да потъне. Хубави преводи на Огнян Стамболиев, хубаво издание на това издателство Авангардпринт, интересна картина на корицата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Райна Ботева

    05 Дек 2009 23:24ч.

    Прочетох новата книга на Матей Вишниек - &quot;Град с един- ениствен жител&quot; с поезията му - наистина, ние нямаме такъв поет, а пиесата за Сталин, Ричард Трети и Майерхолд е много силна, направ разтърсваща! дано да се намери някой добър режисьор да я постави у нас, напоследък само американски тъпи пиески гледаме, нищо от Европа,а Матей Вишиенк го играят дори в Турция и Иран!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи