- 10 Sep 2020
- 352
- 7
Матей Вишниек е световноизвестен драматург дисидент, роден през 1956 г. в Румъния, но живеещ от 1987 г. във Франция. Изключително познато име в съвременния европейски театър, чието драматургично творчество се свързва с продължение традициите най-вече на абсурдистите. С житейската си и творческа биография той повтаря пътя на сънародниците си Йожен Йонеско, Емил Чоран, Мирча Елиаде – писатели философи от световна величина. Матей Вишниек е техният най-млад последовател. Чуждата страна се оказва онова място, където той „отстрани” може да погледне на проблемите на собствената си страна и така по-лесно да усети законите на универсалното в творчеството и социалното битуване на индивида.
<p>За съжаление в България този забележителен творец е все още недостатъчно известен от сцените на нашите театри: излъчване на негова творба по радиото, сценична реализация на една или две пиеси и толкоз. В това отношение е похвална идеята на издателство”Факел-експрес” и на главния му редактор Георги Борисов да запознае българския читател с драматургичното творчество на този много талантлив европейски драматург.</p>
<p>Томът с пиеси, озаглавен „Мансарда в Париж с изглед към смъртта” (изд. „Факел”), съдържа 10 пиеси, достатъчни като количество и разнообразие на тематика, за да навлезем в света на този дълбоко оригинален автор. Пиесите са „Търси се клоун”(най-известната му пиеса в България), „Папараци, или хроника на един абортиран изгрев”, „Хотел „Европа”, или думата прогрес в устата на майка ми звучи ужасно фалшиво”, „Мансарда в Париж с изглед към смъртта”, „Разчленен театър, или Човекът-кошче за боклук”, „Човекът, който си говори сам”, „Три нощи с Мадокс”, „Какво да правим с виолончелото?”, „Последният Годо”.</p>
<p>За да вникнеш и разбереш Вишниек, определено трябва да си запознат с линията на абсурдистите, определено трябва да имаш минимална театрална култура, определено трябва да си настроен философски към човека и битието му в съвременния свят. Или този драматург е от „трудните” автори, на когото му отива да бъде в редицата на авангардните европейски театрали, в редицата на драматурзите, които произвеждат „революция” в театъра. В неговия творчески свят човекът е поставен в метафорично-образната атмосфера на разпад, в който този човек се бори за своето физическо и личностно оцеляване. Пиесите му преливат от много действащи лица, които се разминават и конфликтуват в някакви колкото конкретни, толкова и нереални светове. Съчетава изяществото и флоберовския стил на словото си с една изтънчена абсурдност, в която човешката личност е изтъкана от бездна на размисли и прозрения, от странна алогичност и поетична рефлексия. В това отношение Вишниек прилича по дух на своя сънародник, философа Емил Чоран. Ненапразно той посвещава една от пиесите тъкмо на него и в нея Чоран е главен герой. Пиесата е „Мансарда в Париж, с изглед към смъртта” – заглавието послужило и за заглавие на самия сборник.</p>
<p>В отличния си анализ в края на книгата френският критик Жил Лосроа сравнява въздействието от атмосферата на творчеството на Вишниек с това на Вампира. Тази „вампиризация” той съотнася както към причудливото и изтъкано от стилови особености слово на драматурга, но и към странните сюжети, които са едновременно и абсурдно-алогични, и житейски достоверни и реални. Така че трудността при четенето и възприемането на Вишниек е именно в това смешение на авангард и стремеж все пак да бъдеш достъпен за плебейския зрител, в това смешение на модерност и демократизация на драматургичната конструкция. Казвам това, защото Вишниек не се мъчи да бъде модерен, а иска да обхване света в неговата дълбинност и подобно на своя велик сънародник Чоран, да ни покаже този свят в една неочакваност на въздействие и прозрение като философия, като морал, като съпротивление срещу голямата Власт.</p>
<p>„Когато започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия, и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставя на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива. Един ден си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата „в чекмедже”. Бях изцяло обзет от проблемите на взаимоотношенията между индивида и властта, на манипулацията, на социалната машина, която унищожава, премазва... Това бяха сюжетите, които единствено ме интересуваха, тъй като исках на всяка цена чрез литературата да разруша тоталитарната машина. Никога обаче не забравях, дори и когато бе необходимо да се минира тоталитарната система, че една страница от театрална пиеса или роман преди всичко трябва да притежава литература и универсална стойност”.</p>
<p>Тази изповед на Матей Вишниек дава ключ към отговорите на въпроси относно атмосферата и стимула за писане у този драматург. Човекът, притиснат и смазан от тоталитарната машина, човекът, обезличен, объркан и обезверен, човекът с плаха надежда за бъдещето си – спомняте си, че същите мотиви крещят и при абсурдистите. Матей Вишниек се оказва достоен техен продължител.</p>
<p>Преводът на пиесите е направен от нашия изтъкнат преводач Огнян Стамболиев, лауреат на Румънската академия за превод, и от Иван Радев. Нека припомним, че със своите преводи Огнян Стамболиев ни въведе компактно в света на творчеството на тримата велики румънци от диаспората: Елиаде, Йонеско, Чоран. Последователно ни направи съпричастни към творческия свят на тези безспорни величини от съвременната световна култура.<br /><br /><br /> <br /><br /> <br /></p>
