Защо Боевски се оказа на свобода

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Проблемът стана видим миналата седмица, когато световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски се оказа мистериозно освободен от затвора в Бразилия. Там той излежаваше 9-годишна присъда за трафик на кокаин. Без да е освободен, нито амнистиран от бразилските власти, Боевски се озова без охрана в самолет на път за Европа, кацна необезпокояван в София и си взе такси от летището за вкъщи като свободен гражданин.</p> <p>При това Боевски не е първият подобен случай, а само поредният. &bdquo;Първият български случай с трафик на кокаин от Бразилия е регистриран около 1999-2000 година. След това имаше единични случаи около 2005 година. Но през 2007-2008 настана същинска епидемия - случаите с арестувани българи в Бразилия нараснаха главоломно и ако сега ги преброим, ще излезе, че близо 80 на сто от всички задържани българи са били арестувани именно тогава&ldquo;. Това каза за "Дойче веле" Миряна* - българка, която от 14 години живее в Бразилия, а от 2005 г. работи като преводач-интерпретатор във федералния съд. Поверен ѝ е преводът на дела на българи и французи. От назначаването ѝ на този пост няма нито едно &bdquo;българско&ldquo; дело, което да е пропуснала.</p> <p>Според главния прокурор Сотир Цацаров има още около 150 българи като Боевски - хора, осъдени за наркотрафик в Бразилия, които или вече са се завърнали в България, или предстои да се завърнат. Но все като свободни граждани. И все като хора, които не са излежали докрай присъдата си в Бразилия. Тоест, ако решат да си извадят свидетелство за съдимост в България, в него ще пише: &bdquo;неосъждан&ldquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Основната причина за този парадокс</strong></p> <p>Както "Дойче веле" вече писа, основната причина за този абсурд е липсата на двустранен договор за правна помощ между България и Бразилия. Тази липса означава включително, че присъдите, произнесени в една от двете страни, не се зачитат в другата. В очите на българските власти Гълъбин Боевски не е осъждан, така че няма причина да бъде арестуван при кацането му на българска територия. (Другото, което пречи на ареста, е липсата на българско разследване на съответния случай.)</p> <p>В последната година посолството на България в Бразилия е отправило най-малко три предложения до Външно министерство как да се изготви текст на двустранния договор, така че Бразилия да е склонна да подпише. Въпросът не е толкова лесен, като се има предвид, че тази страна традиционно избягва международните договори. Тя не е подписала дори Хагската конвенция за апостилите, която е базисна разпоредба за признаването на официални документи между отделните държави.</p> <p>Полша, която има близо 20 граждани в бразилските затвори, е последната държава, успяла да подпише с Бразилия двустранно споразумение за трансфер на осъдени лица. Документът е влязъл в сила в края на 2012 година и е препоръчан като пример от посланика на България в Бразилия Чавдар Николов. В грама номер 338 от 6 декември 2012 година, с която Дойче веле разполага, посланикът пише до тогавашния министър на външните работи Николай Младенов и до Дирекция &bdquo;Америка, Азия, Австралия и Океания&rdquo; на МВнР: &bdquo;Смятам от особен интерес за нас подписаното споразумение за трансфер на осъдени лица, тъй като досега бразилската страна по-принцип отказваше преговори по този въпрос. (...) Предлагам текста на подписаното споразумение между Бразилия и Полша да бъде спешно изпратен на Министерството на правосъдието за разглеждане и въз основа на него за изготвяне на наш проект за подобно споразумение. Предполагам, че преговорите с бразилската страна ще бъдат много по-сложни и трудни поради много по-големия брой наши сънародници, излежаващи присъди в бразилските затвори&ldquo;.</p> <p>Външно министерство потвърди, че грама с това съдържание е била получена от институцията. Оттам обаче не можаха да обяснят каква е по-нататъшната съдба на този документ - дали е стигнал до Министерството на правосъдието и дали е довел до някакви действия. Посланикът казва, че през последните 10 месеца поне още два пъти наново настоява за изготвяне на текст за споразумение с Бразилия. През август 2013 година той посочва и друго: че за една година в България са били &bdquo;експулсирани над 12-13 български граждани - всички досрочно (...) Правораздавателните и съдебни органи са тези, които трябва да регламентират техния статут у нас, за което са сезирани от посолството, както информирахме, още през декември м.г. с конкретни предложения&ldquo;.<br /><br /></p> <p><img src="/uploads/editor/0,,17186742_401,00.jpg" alt="" width="630" height="355" /><br /><strong></strong></p> <p><em>Боевски през 1999 г., когато на първенството в Атина стана световен шампион</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Липсващата държава</strong></p> <p>&bdquo;Изумена съм до каква степен българската държава не се интересува от своите граждани&ldquo;, казва Миряна. &bdquo;При толкова голяма държава като Бразилия и при такъв бум на делата срещу българи, нашето посолство е оставено с двама дипломати в столицата. А столицата е на около 1000 километра от мястото, на което се гледат повечето от делата - Сао Паулу. До 1998 година имаше поне генерално консулство тук, но го закриха. България не поддържа и местна структура за юридическа помощ по тези дела, каквато Франция, например, има&ldquo;.<br />Българи, живеещи в Бразилия, също твърдят, че официална София е успяла да абдикира и от двете си задължения - тя нито е осигурила някаква юридическа грижа за арестуваните българи и техните семейства, нито е положила усилия да опази България от опасността осъдени хора да се разхождат из нея като свободни и неосъждани. В единия случай се държи с арестуваните като с хора, загубили гражданството си, а в другия случай се примирява с факта, че те са на свобода - сякаш нищо не зависи от нея.</p> <p>Според Албена*, сестра на българин, арестуван в Бразилия преди няколко месеца, Миряна е единственият човек, който ѝ е помогнал с информация и практически съвети. &bdquo;Писах на официалния мейл на Външно министерство, питах ги в каква ситуация е брат ми, каква процедура и развръзка следва да очаквам, как се осигурява защитата, но още не са ми отговорили. В консулството на България бяха любезни, потвърдиха, че брат ми е арестуван, но не можаха да направят нищо повече, само ме свързаха с преводачката&ldquo;.</p> <p>&bdquo;Оправяме се тук с подръчни средства и на доброволни начала - казва Миряна. - Сега например съм подала молба да ме допуснат до женския затвор, където има наши сънароднички. Ще отида да ги видя, за да предам на роднините им дали са добре и дали имат нужда от нещо. Ще им занеса писма. Ще отговоря на въпросите им, ако имат. Ще обменя 200 евро, които са ми изпратили, и ще ги предам по молба на роднини на наша сънародничка. България не е осигурила никаква възможност на своите дипломати да правят това, което аз правя доброволно вместо тях. Българското посолство е в състояние да ми помогне само с официална кореспонденция&ldquo;, разказва Миряна.</p> <p>Според сайта на Външно министерство, българското посолство в столицата на Бразилия се състои от трима души: посланик, консул и секретарка. Те отговарят за още шест държави в региона, сред които 40-милионна Колумбия, 30-милионна Венецуела и 30-милионно Перу. Според доклада на ООН за разпространението на наркотиците през 2011 г., Колумбия и Перу периодично си разменят първото място в света по производство на кокаин. Що се отнася до Венецуела, ООН я поставя на четвърто място в света по брой на арестите заради наркотрафик.</p> <p>Ако в Бразилия има около 150 българи, арестувани за наркотрафик, то в останалите южноамерикански държави има още около 50, заяви пред Дойче веле дипломатически източник, пожелал анонимност.</p> <p>Посолството на България в Колумбия е закрито още през 1990 година, а това във Венецуела беше затворено миналата година. Съкращенията, които бяха извършени през последните години в дипломатическите мисии на България по света, бяха обяснявани предимно с нуждата от икономии, както и с факта, че като граждани на ЕС българите в чужбина могат да потърсят помощ във всяко посолство на друга страна-членка на съюза. Проблемите на българските граждани с правосъдието на определени страни не е било обсъждано, поне не публично.</p> <p><strong>Да намерим виновник, не решение</strong></p> <p>И още нещо: Португалия има 90 граждани, арестувани в Бразилия за наркотрафик - по-малко, отколкото България. Но Португалия има подписан договор за правна помощ с Бразилия - още отпреди 23 години. Оттогава не е възможно Бразилия да експулсира португалски граждани в родината им, като ги пусне свободно да пътуват със самолет и да си вземат такси до вкъщи.<br />София вижда нещата в съвсем друга светлина. В средата на седмицата Дисциплинарният съвет в МВнР стигна до извода, че посланикът трябва да бъде уволнен, тъй като не е съобщил навреме за експулсирането на Гълъбин Боевски и с това е уронил престижа на Външно министерство.<br />&bdquo;Бразилската процедура &bdquo;експулсиране&ldquo; е нещо, което отдавна е трябвало да се разучи от официална София&ldquo;, обяснява Миряна. &bdquo;Това е записано в законите на страната и всеки, който е поискал да се запознае с особеностите на тази процедура, е могъл да го направи. Десетки българи бяха експулсирани в България през последните 5-6 години и не ми е известно някой от София да се е поинтересувал да научи повече за това. Ако бяха го направили, щяха да знаят - дори личните адвокати на затворниците не се уведомяват предварително за експулсирането&ldquo;, казва Миряна.</p> <p><em>* Имената на интервюираните са променени.</em></p>