- 10 Sep 2020
- 66
- 19
Банкерът Левон Хампарцумян взриви фейсбук и форумите в няколко сайта със следното си изказване пред Нова ТВ:
„Не мисля, че 2012 г. е трудна. Трудна е в главите на тези, които им е трудно да се справят в живота.
… Крайно време е, вместо да се оплакваме, да си хванем нещата в ръце и да работим…
На кого са ниски доходите?… В частния сектор има хора, които получават заплати, сравними с тези в Европа.
…
Депресията и бедността са аргументи, които са политически, а когато дискутираш бюджета, трябва да бъдат главно икономически аргументи.
…
Има светлина в тунела. Не бива да се самообявяваме за най-лошото и най-бедното място за живеене. Ние сме най-бедни от клуба на най-богатите”.
<p>Под цитати от това интервю във фейсбук Левон Хампарцумян е отнесъл толкова псувни и контрааргументи, че е трудно да бъдат цитирани. Припомня се заплатата на Хампарцумян в банката, която варира според различни източници между 100 000 и 200 000 лева на месец. Впрочем в големите банки на Запад заплатите на техните шефове са официално оповестени, за ”Булбанк” и българските банкери обаче това не се отнася.</p>
<p>Повечето възмутени коментари от изказването на банкера са в плоскостта “Сит на гладен вяра не хваща”. Но има какво още да се каже за Хампарцумян и безпардонния му стил.</p>
<p>Ето кратка историческа справка. В правителството на Иван Костов той е зам.-министър на икономиката и шеф на Агенцията по приватизацията. Сделката за продажбата на държавната “Булбанк” протича със скандал. Правителството отстранява екипа, който преговаря с италианската “Уникредито”. В него е и банкерът Чавдар Кънчев, тогавашен шеф на “Булбанк”, който преговаря за реалистичната цена 450 млн. евро. Тогава банката има активи за около 2 млрд. долара и собствен капитал от около 360 млн. долара.</p>
<p>Банката е наследник на Българската външнотърговска банка и е изправена на крака от екипа на Кънчев, който е бил и един от преговарящите за външния дълг на страната. Към момента на продажбата “Булбанк” държи 1/5 от всички банкови капитали в България. Правителството постига цена на продажба на “Булбанк” от 360 млн. евро (според различни информации става дума и за по-ниска цена - 550 млн. лева). Малко по-късно правителството на Костов приключва мандата си и Левон Хампарцумян става шеф на “Булбанк”. Тоест, по неговите думи, е хванал нещата в ръце и е започнал да работи…</p>
<p>Кариерата му се дава като пример как политическата власт преминава в икономическа и като пример за плутокрация.</p>
<p>В момента Хампарцумян е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Като такъв ще бъде запомнен с няколко неща. През февруари 2011 г. остро се възпротиви на една от малкото разумни инициативи на сегашните управляващи - трима депутати от ГЕРБ внесоха предложение да се ограничи със закон таксата, която банките взимат при предсрочно погасяване на кредита. Идеята е, че по света има по-голяма мобилност, кредитополучатели сменят банките, изплащат дълга към една, задлъжняват към друга, избирайки по-добри условия. Тук високите такси за предсрочно изплащане на дълга бетонират кредитополучателя за десетилетия. Таксата за предсрочно погасяване пречи на конкуренцията между банките и води до закрепостяване към една-единствена банка.</p>
<p>Друга инициатива на Хампарцумян е, че написа писмо до Висшия адвокатски съвет, в което иска да бъде наказана дисциплинарно адвокатката Веска Волева за нейните изказвания срещу банките пред медиите. Волева е адвокат по няколко дела на ощетени клиенти на банки, които са вдигнали самоволно лихвите си по кредитите. “Булбанк” е една от банките, които са осъдени от няколко клиенти за вдигане на лихвите по кредитите. До пролетта на 2010 г. тази политика на банките беше незаконна, след това със закон ГЕРБ узакони техния произвол. Но ощетени клиенти водят дела за минал период, които ще спечелят, и Хампарцумян иска разправа с един от най-активните адвокати по тези дела.</p>
<p>Хампарцумян се обяви остро и против плахите опити на финансовия министър Дянков да обсъди с банките възможности за свалянето на лихвите, за да се раздвижи бизнесът. Всъщност основният лост за сваляне на лихвите може да е законодателен - ако парламентът приеме закон за кредитите, според който лихвите се променят не по усмотрение на самите банки, а съобразно някакъв референтен лихвен процент, както е в повечето европейски страни (а в някои страни при подписан договор лихвата въобще не може да се променя). Но такъв закон у нас не е приет, напротив, през април 2010 г. ГЕРБ прие поправки в закона, които узакониха свободата на всяка банка да променя лихвите по раздадените дългосрочни кредити по свое усмотрение, а не по референтен показател.</p>
<p>Според някои наблюдатели това е най-лобисткият закон в България, защото при раздадени около 50 млрд. лв. кредити в страната промяната на лихвата с 1% нагоре в рамките на годината докарва на банките 500 млн. лева печалба.</p>
