- Автор: Габриел Бушо, “Поан”
- 17 Окт 2021
- 2592
- 103
Задименото небе над Сан Франциско, 2020 г. Снимка: АФП
Американските журналисти не се представят в най-добра светлина през последните дни. След посредствените анализи на политическата ситуация във Франция в “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон Пост”, последната първа страница на известното американско списание “Тайм” определя 2020-а, не без преувеличение, за “най-лошата година в историята”.
Според културната редакторка Стефани Захарек, отговорна за това крайно съждение, 2020-а е най-лошата година, която повечето живи хора днес са преживели. И не е ли така? В края на краищата, от края на Втората световна война живеем в период, който американският историк Дж. Л. Гадис нарича “дългия мир”, без нито един голям конфликт между великите сили. Нивото на насилие в нашите общества също е намаляло значително, а продължителността на живота се е увеличила. Развитието на гинекологията и палиативните грижи, редом с други, отдавна ни спестяват много трагедии, които някога бяха неизбежни. Чудесният сайт Human Progress показва, опирайки се на цифрите, че десетилетието 2010 е било най-доброто за човечеството, с най-малко трагедии и повече богатство от всякога в историята.
Невероятен шанс да се родим в тази епоха
Именно това прави първата страница на “Тайм” толкова скандална: 2020-а е най-трудната, само в сравнение с най-невероятния период на просперитет. От друга страна, средната възраст в света днес е 30 г., така че би било достатъчно да сравним 2020-а с която и да е година след 1989-а, за да заключим, че за повечето от нас това е най-лошата година, която помним, значи най-лошата. И все пак изчисленията са абсурдни, тъй като подминават с мълчание невероятния шанс да се родим в днешната епоха.
Така един 80-годишен човек, живеещ в Северна Индия, със сигурност помни ужасите при разделянето на страната с Пакистан, довело до принудителното разселване на над 2 млн. души и клането на стотици хиляди, дори милиони други, просто поради етническата им принадлежност.
Един 70-годишен китаец може ясно да си спомни
ужаса от големия глад в Китай през 1959-1961 г., причинил смъртта на десетки милиони и довел много китайци до канибализъм.
Същият този човек е бил свидетел и на многобройните бързи екзекуции по време на Културната революция няколко години по-късно.
Едно сирийско дете, родено през 2010 г., познава страната си само във война и 2020-а със сигурност не би му се сторила по-ужасна от предишните годин. Същото се отнася за един 30-годишен иракчанин.
Много европейци познаха, не толкова отдавна, живота при диктатура. Състоянието на американската демокрация днес, колкото и тревожно да е то, няма да ги накара да определят 2020-а като най-лошата година. Бихме могли да продължим с тези примери.
Егоцентрично държание
Това твърдение всъщност е симптоматично за егоцентричното държание на някои хора в САЩ. Мисловният хоризонт на американците много често спира до границите на собствената им страна, която бъркат с целия свят. Статията в “Тайм” е идеален пример за това: авторката се тревожи от повторението на природни катастрофи, докато броят на жертвите на тези събития никога не е бил толкова нисък, намалявайки от над 5 милиона при население под 2 милиарда през 1920-1929 г. на по-малко от 500 хиляди през десетилетието 2010-2019. Тя твърди, че несъмнено трагичната смърт на Рут Бадер Гинсбърг и Коби Брайънт, са причини да определим 2020-а като annus horribilis на човечеството, но тези хора всъщност бяха познати само в САЩ.
И накрая, тя изглежда забравя, че пандемията засегна преди всичко богатите и относително възрастни страни, където е важен броят на хората в градските центрове. Достатъчно е да погледнем статистиките за смъртните случаи, свързани с коронавируса, на африканския континент или в много страни на Югоизточна Азия, за да се убедим в това:
пандемията е трагедия преди всичко за западния свят.
Тя показа също бързината, с която международната научна общност вече е в състояние да секвенира генома на един вирус и да създаде ваксини. Нашите общества вероятно ще бъдат много по-устойчиви при следващата здравна катастрофа.
Да се надяваме, че реакциите, предизвикани от тази абсурдна първа страница, ще мотивират американците да се поинтересуват повече от световната история. Въпреки че 2020-а със сигурност беше трудна година, тя трудно би попаднала в топ 10 на най-лошите години през последния пет десетилетия в повечето части на света.
Превод от френски: Галя Дачкова
