За един голям лилав протестен среден пръст

<p>Протестиращите срещу правителството у нас отдавна загубиха търпение. Още през юли, преди летните отпуски, лозунгите им започнаха да издават трудно скривано отчаяние &ndash; те или бяха грубо преувеличение, например &bdquo;България каза . . .&rdquo;, което може и да е комично, когато е изписано върху огромен лозунг, който скрива стоте души от протеста, или да издава загуба на настойчивост &ndash; &bdquo;вече не издържаме да ви издържаме&rdquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31501_NIgnIYTb9jP421afIZ1Rdh3WvSWEAW.jpg" style="height:509px; width:709px" /></p> <p><em><strong>Вероятно за никого няма да е трудно да разпознае уличната простотия от същинското изкуство, трябва само малко по-продължително вглеждане. Снощи малобройна група протестиращи надминаха себе си в каруцарщината, издигайки 3-метров среден пръст в центъра на София (вляво). Жестът им пак не блестеше с оригиналност, понеже плагиатството е тяхната стихия, преди месец и половина Давид Черни, известен с една клозетна своя арт инсталация от 2009 г., направи същото, но 10-метрово и в лилаво върху лодка във Вълтава срещу замъка Храдчани. Вдясно &ndash; 11-метрова мраморна скулптура на човешка ръка с отрязани четири пръста на Маурицио Кателан, която бе изложена от 27 септември до 3 октомври 2010 г. срещу входа на Миланската фондова борса. Ясно е за всички защо е било избрано точно това място, нали?</strong></em></p> <p>Средствата за масово осведомяване също изгубиха търпение да отразяват тоя протест, защото след като заканите за грандиозно завръщане в началото на септември се сгромолясаха, мисловното безсилие, откровената безидейност и ярката улична простащина на протеста го направиха отчайващо безинтересен за драгия читател/зрител/слушател. Нещо повече, взе да става ярко противен даже.</p> <p><strong>Започнал като очевидно платена акция</strong></p> <p>точно на втория ден от съществуването на правителството на Пламен Орешарски, летният софийски протест стана донякъде обоснован за кратко с борбата си срещу едно откровено малоумно правителствено решение за нов началник на ДАНС. Главният коз на протеста в самото му начало обаче бързо се изпари, но тия, за които той бе изгоден продължиха с мантрата за &bdquo;симпатичния&rdquo; протест. Протестът може и да е бил наистина &bdquo;симпатичен&rdquo; три-четири дни през юни, но във всички останали си беше</p> <p><strong>откровено истеричен и мърляв като прокъсан цигански катун.</strong></p> <p>Малоброен бил протестът . . . Ами да, кой ще тръгне след шествия, които превърнаха центъра на София в кочина, по-голяма, отколкото си беше преди?! Напълно обосновано ще да е предположението, че мърлящината, която оставиха след себе си по средищните софийски площади и улици протестиращите, сигурно е характерна и за домовете, и за мислите им. Както и бездарните им &bdquo;арт&rdquo; инсталации. Мърлячът и бездарникът са такива навсякъде. А ако, не дай боже, вземат властта?! В същата агресивна кочина ще превърнат цялата държава . . .</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31501_iAS4WVvEoBauVl9AGklK2Y9D0r7lJh.jpg" style="height:404px; width:639px" /></p> <p><em><strong>В резултат на протестите същинският център на София заприлича на прокъсан катун. Същата мръсотия и мизерия може да се види още и в достолепната сграда на Ректората на Софийския университет след окупацията</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Разсъждавайки така, средностатистическият гражданин заряза протестите, логиката му беше безупречна.</p> <p><strong>Мърлящината и бездарието са нелечими и неизменими.</strong></p> <p>Да, големият проблем на българския протест от лятото и есента на 2013 г. бе мисловната му скудност, за точно шест месеца така и никой не разбра какво искат тия люде освен нови, сиреч предсрочни избори, защото не им харесваха резултатите от предходните. Ами правилата, моля?</p> <p>&nbsp;</p> <p>Няма как да забравим уличната простащина и миризмата на оборски тор, която се носеше над София през всеки от дните на протеста. Именно простащината и тая натрапчива миризма на каруцарщина изгониха приличните люде от площадите. Накрая останаха само протестиращи, за които най-съществен проблем бе техническият &ndash; защо никой не понечи да бие Паниковски, това беше голямата им мъка. А имаше защо . . .</p> <p>&nbsp;</p> <p>Истеричните протести у нас от юни насам са на приключване вече, даже най-услужливите към организаторите им средства за масово осведомяване престанаха да броят дните. То как да ги броят, като зачестяват проявите с един-двама самотни участници и дни, в които е съвсем тихо.</p> <p>Вече писах в началото на тая минипоредица за цветните революции и държа да го повторя, за да съм напълно ясен &ndash; няма как да съм срещу протестите въобще, устроен съм да недолюбвам всяка власт, особено ако ми се пречка малоумно и за пари. Но същевременно категорично не харесвам просташкия протест и неспазването на общоприетите правила за нашето си човешко общежитие, твърдо съм против всякакви цветни и безцветни революции, които се опитват да наложат на българския народ нечия чужда воля. И ако тая воля е чуждестранна, то това трябва да се казва високо и ясно, за да се предпазим овреме, въпрос на самосъхранение е. А правила има във всяко човешко общежитие вече няколко десетки хиляди години. Показването на среден пръст не е според правилата и така трябва да продължи.</p> <p><strong>Украинските протести бяха по различен повод,</strong></p> <p>но много подобни по брой протестиращи, като процент от населението на страната, по агресивност и по безидейност. Надявам се да е станало ясно (вж. Свързани текстове), че &bdquo;украинският народ&rdquo; е малцинствен в самата Украйна, той исторически не се е формирал освен в Западна Украйна предимно.</p> <p>От четвърт век насам Западна Украйна, която заема по-малко от четвъртината земи на Украйна и по-малко от една пета от населението, оказва постоянен и непрестанен тормоз над останалите части на страната. Особено при управлението на Виктор Юшченко бе направен доста успешен опит да бъде променен дори етническия състав на столицата Киев &ndash; на назначения на важни постове можеха да разчитат само жителите на западните области.</p> <p>Есенният протест в Украйна, както и Оранжевата революция там,</p> <p><strong>е само и единствено борба за власт</strong>.</p> <p>Западните области мечтаят да се разпореждат отново необезпокоявани в Киев. Точно те са и участниците в безредиците на киевските площади &bdquo;Независимост&rdquo; и Европейски&rdquo;. На третия ден на протеста, когато се видя, че той губи сила, бяха привикани обитателите на западните Лвовска, Ивано-Франковска, Волинска и Тернополска области, които се запътиха към Киев с нарочно наети влакове, автобуси и всякакви коли не заради някаква неясна &bdquo;европейска&rdquo; перспектива, а за да участват във възможното преразпределение на властта. Видно е впрочем как едно крайно агресивно малцинство прави опит да наложи волята си.</p> <p>Ще е добре да видим</p> <p><strong>как реагира Европейският запад</strong></p> <p>когато стана ясно, че украинското правителство не е склонно съвсем веднага да подхвърли на разорение страната, когато тя бъде залята безпрепятствено от западните (разбирай германски и френски) стоки и бъдат разкъсани вековните стопански връзки с другите съседи на Украйна.</p> <p><strong>Първата реакция бе истерична,</strong></p> <p>едва по-сетне някой подшушна в Брюксел, че така няма да стане работата. Май истерията е главният враг на тазгодишните протести...&nbsp;Тогава започна шантажът. Впрочем всички наблюдатели са единодушни, че масовите протести в Киев бяха организирани предварително, за всеки случай. Цялата западна пропагандна машина бе пусната на високи обороти,</p> <p><strong>дезинформацията е важно оръжие, наистина.</strong></p> <p>То не бяха набор от лъжи, заплахи със санкции както срещу украински държавни и правителствени лица, така и срещу държавата Украйна изобщо. Последва масирана атака срещу Русия и нейния проект &quot;Южен поток&quot;. Страннно защо не и към Северния такъв, сигурно защото води до Германия, а както е известно, Германия без газ не може, докато България, Гърция, Австрия, Унгария &ndash; за тях е все едно, те и на студено могат. Западната реакция наистина беше много показателна . . .</p> <p>* * *</p> <p><em>Макар да са напълно различни по своята същност, протестите в България и в Украйна са част от един и същ голям политически процес, от една глобална мръсна игра. Три четвърти от населението на Украйна се бори да не бъде прилепено насила към една агресивна и чужда нему култура, при това като получи в замяна единствено стопанското си разорение от Европейския запад. За България този въпрос бе решен с Шоколадовата революция, както справедливо, мисля си, я назовах миналата неделя. Никак не е за вярване, че в края на уж цивилизования ХХ в. и в началото на още по-цивилизования ХХІ в. ще е толкова лесно едно агресивно малцинство да успява да налага волята си, при това чрез улицата. Всъщност защо пък не, щом му позволяваме . . .</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Свързани текстове:</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/31309-nashata-shokoladova-revoliuciq">http://glasove.com/komentari/31309-nashata-shokoladova-revoliuciq</a></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij">http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij</a></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/30497-kak-byaha-izobreteni-tsvetnite-revolyutsii">http://glasove.com/komentari/30497-kak-byaha-izobreteni-tsvetnite-revolyutsii</a></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/30400-tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati">http://glasove.com/komentari/30400-tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati</a></p>