- 10 Sep 2020
- 46
- 14
Оправдаването на хърватския генерал Готовина от Хагския трибунал е трудно защитимо, исторически несправедливо и политически опасно за Балканите. Днес съдиите приеха на втора инстанция, че през 1995 г. Анте Готовина нито е планирал да прочисти Хърватия от етнически сърби, нито е извършил въпросното прочистване. Това е най-голямото разминаване между реалност и правна процедура, която е демонстрирал трибуналът в своята 19-годишна история.
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><br /></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Миналата година генералът беше осъден на първа инстация и получи една от най-тежките присъди, издавани от институцията – 24 години затвор. Само 19 месеца по-късно втора инстанция на същата институция отхвърли решението и освободи генерала. Това е второто рекордно разминаване, този път вътре в самия трибунал. Двете решения са толкова крайни, че не могат убедително да се обяснят с някакви специфики на правната процедура. Те много по-адекватно се вписват в една проста реакция от уличен тип: „Вчера виновен за всичко, а днес напълно невинен? Не може да бъде!“.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Трибуналът за бивша Югославия беше създаден през 1993 г. като извънреден съдебен орган, който да разследва престъпленията в бушуващата тогава война. Това не е съд, който се произнася по въпроса за това кой е започнал югославските войни и кой е по-виновен за тяхното провеждане. Трибуналът се занимава единствено и само с престъпления, извършени срещу цивилни и срещу свалили оръжието войници.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Войната в бивша Югославия причини смъртта на цивилни и в трите страни в конфликта – сърби, хървати, мюсюлмани. Всяка от тези общности даде различен брой цивилни жертви и пострада в различна степен, но едно е сигурно: пострадаха и трите. Престъпленията срещу босненските мюсюлмани днес се свързват най-вече с обсадата на Сараево и геноцида в Сребреница; престъпленията срещу хърватите се свързват най-вече с обсадата на Вуковар, а престъпленията срещу сърбите – най-вече с депортирането им от хърватския район на Книн в рамките на операция „Буря“.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Ето това последно от изброените престъпления днес беше отхвърлено от трибунала, все едно не го е имало. И понеже след делото срещу генерал Готовина не се очаква процес срещу друг хърватин от Хърватия (има осъдени хървати от Босна, но не и от Хърватия), ето какъв е изводът, който ще остане за историята: високопоставен представител на Хърватия не е извършвал престъпления срещу човечеството, нито военни престъпления по време на югославските войни на 90-те. Етническото прочистване на сърби от хървати също не се е състояло.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">На фона на тази несправедливост надали има значение как трибуналът защитава това свое решение, но ето две думи и за него. Днес втората инстанция заяви, че основната грешка на съдийския състав на първа инстанция е била в тълкуването на една дума: „незаконно“. Миналата година съдиите са решили, че хърватската операция „Буря“ е представлявала „незаконно“ нападение срещу Книн и околните му градове. На базата на този извод е било направено и всяко следващо заключение: че генералът е участвал в <em>съвместно престъпно предприятие</em> заедно с президента Туджман, че е следвал <em>план</em> за етническо прочистване, че умишлено е стрелял по цивилни и ги е принуждавал да напуснал района... И тъй като втората инстанция не намира, че нападението е било именно „незаконно“, оттук е последвала отмяна и на всяко следващо решение, прието от съдиите миналата година.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Сигурно е така. Само че от трибунала се очаква справедливост, а не наддумване в правната екзотика. След като всички страни в спора признават, че от Хърватия са били депортирани </span><span lang="bg-BG"><em>поне</em></span><span lang="bg-BG"> 100 000 сърби, очакването е някой да понесе отговорност за това. Президентът Туджман умря, умря и генерал Бобетко. Третият беше Готовина. Всеки следващ няма да бъде съден в Хага и няма да заема висок пост. Трибуналът затваря врати догодина, това все пак е една временна институция.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">От кого да очакват справедливост тези </span><span lang="bg-BG"><em>поне</em></span><span lang="bg-BG"> 100 000 души? Надали ги радва това, че ще могат да я получат от днешна Сърбия, която през 1995 г. ги обяви ни повече, ни по-малко за национални предатели, понеже те били напуснали „стратегическата“ територия (вместо да умрат на място под законните куршуми, след като поспорят с тях). В днешна Сърбия и без това има много успешни дела, свързани с операция „Буря“. Но това не е присъда от Хага, нали?</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Веднага след днешното решение хърватският премиер заяви, че „макар Готовина да е невинен, това не значи, че е невинна и страната“. Зоран Миланович каза, че Хърватия признава редица свои „грешки“ и „пропуски“ във войната и се ангажира „да изпълни своя дълг към правосъдието“. Впрочем под натиска на международната общност Хърватия и досега е предприемала немалко стъпки в тази посока. Хиляди сърби се върнаха обратно (в съседна Босна мюсюлманите нямат и до днес тази възможност). Само че живеят в страна, където датата на военната операция срещу тях и до днес се празнува като </span><span lang="bg-BG"><em>Ден на победата и благодарността и Ден на хърватските бранители</em></span><span lang="bg-BG">.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Колкото и да е вярно, че в Босна са депортирани </span><span lang="bg-BG"><em>цели</em></span><span lang="bg-BG"> 2 милиона и половина души, а</span><span lang="bg-BG"> не </span><span lang="bg-BG"><em>само</em></span><span lang="bg-BG"> 100 000, </span><span lang="bg-BG">тази математика не може да адвокатства на по-малобройната група потърпевши в една обща война. С нищо не помага и безспорния факт, че Сърбия беше основен идеолог, вдъхновител и извършител на всичките три кръвопролитни войни, а хърватите и мюсюлманите бяха много повече нейни жертви, отколкото причинители на нещастия. Това е популярен, верен, но крайно недостатъчен и позорно нисък аргумент.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">За България, като за балканска страна и едновременно с това член на ЕС, съдебното решение има двойни последици. Сега страната се сдобива с един несправедливо унизен съсед в лицето на Сърбия и с един официално признат за жертва партньор в лицето на Хърватия, която ще влезе в ЕС догодина.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Загреб от 20 години полага неимоверни усилия Хърватия да бъде разглеждана единствено като жертва в балканските войни. Както написа репортер на "Асошиейтед прес" минути след днешното съдебно заседание, днешното съдебното решение води дотам, че този статут вече й е официално признат.</span></p>
