- Автор: Гласове
- 28 Март 2026
- 3579
- 25
Автор: Димитър К. Щерев – инж. хидрогеолог
Изхождайки от уникалността и спецификата на регионалната артезианска водоносна система в Добруджа, Лудогорието, крайдунавското пространство от Две могили - Русе до Силистра-Алфатар, Варненско-Добруджанското крайбрежие, зоната между Стражица, Търговище и Попово, както и пространството между Тервел, Каолиново, Нови пазар, Каспичан и Девня, този материал е насочен към всеки един реален или експериментален добив на конвенционален или неконвеционален природен газ и свързаните с него съпътстващи методи и технологии, които по явен или скрит от обществото начин, налагат хидравлично разкъсване на геоложки пластове („фракинг”) или разкъсване на тези пластове чрез други интервенции, упражнени в дълбочина.
1. Рискове и поражения в населени и земеделски райони.
А. Рискове на повърхността
а) Мащабно, често необратимо увреждане на обработваема земя, растителност и почвен покров при:
- Придвижване и разполагане на тежки сондажни машини, влекачи, енергийни агрегати, тръбопроводи, цистерни с химични вещества и обемни изкуствени водоеми;
- Аварийно разливане или изтичане на технологична течност от цистерни и изкуствени водоеми с несигурна или повредена дънна изолация;
а) Мащабно и възможно необратимо замърсяване на първия от повърхността водоносен пласт с прясна подпочвена вода (фреатичен водоносен хоризонт);
б) Дълготрайно разстройство и увреждане на селскостопанското производство, традиционната стопанска активност, социалния живот и бита на местното население;
Б. Рискове под земята
а) Механично (хидравлично) възбуждане и активизиране на разломно-разседни дислокации и хидрогеоложки „филтрационни прозорци”, чрез които освободения от пласта метан с присъщо съдържание на сулфидна счра (сероводород), амонячни съединения, други токсични вещества и с примеси от технологичната течност ще се внедрява в горележащи водоносни пластове, във фреатичния хоризонт и над него до самата повърхност.
Възможно (доказано по теория и опит) предизвикване на сеизмични процеси (земетресения) със слаба енергия, но осезаем отрицателен ефект върху стопанския и социалния ефект.
2. Поражения и катастрофални последици в Североизточна България и най-вече в нейните подземни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване.
Възможно тежки, катастрофални и непоправими последици от прилаганите технологи ще се проявят в Североизточна България. С най-голяма сила, острота и неизбежност се очертават възможни поражения върху регионалната пластова артезианска водоносна система, която е единствен и незаменим източник на прясна вода в Лудогорието, Добруджа и цялото крайдунавско пространство между Русе и Силистра. Във Варненско-Добруджанското крайбрежие (без ивицата Русалка- Шабла-Крапец) и в обширна зона между Две могили, Стражица, Търговище и Попово, същата система съдържа и генерира пресни термални води, които са еднакво ценен ресурс за водоснаббяване, курортно-туристически бизнес и извличане на топлинна (геотермална) енергия. В геоструктурно и хидравлично отношение системата е неделима. Формирана в обща по геоложка възраст и състав скална формация с общи механизми на подхранване, пренос и вътрешен водообмен и сходна уязвимост от определени външни въздействия.
а) Уязвимост на водоносната система при проучването и добива на газ
Обстоятелствата и факторите, които определят тази уязвимост обобщено може да се опишат така:
- В пространството между Тервел, Каолиново, Нови пазар, Каспичан, Девня и ДОБРИЧ, горнището на водоносната система се разкрива на повърхността или заляга на малка дълбочина под нея. Между повърхността и водоносния пласт няма хидрогеоложка филтрационна преграда и защита срещу пряко и бързо проникване на техногенни замърсители отгоре. В тази обширна (над 3 000 км2) зона се осъществява главното подхранване (зареждане) на водоносната система с валежни води. Образно казано, тук е попивателната на системата, където превозване и депониране на токсични технологични разтвори е във висша степен недопустимо и опасно. В значителна степен това се отнася и за Крайдунавското пространство от Две могили-Русе до Силистра-Алфатар. Тук водоносната система има преки хидравлични връзки с повърхността чрез залягащи отгоре окарстени (кавернозни) варовици от по-млада геоложка формация.
- Лудогорието с прилежащите части на Добруджа, Черноморието и Дунавската зона е възходящ тектонски свод (купол) с активна съвременна геодинамика, гъста мрежа от разломно-разседни дислокации и действащи сеизмични огнища около Щабла, Стражица и някои други зони. Повечето разломно-разседни дислокации разсичат както потенциалните газовместващи пластове, така и залягащата над тях скална матрица на водоносната система. Други по-стари фосилизирани разломи остават под нивото на тази матрица. И едните и другите обаче са сигурни потенциални проводници на метан, сероводород, амоний и токсични технологични разтвори от шистовия пласт към хоризонта на водоносната система. Друго поведение на разломно-разседните дислокации при хидравлични удари и разриви със свръхвисоки налягания и градиенти не следва да се очаква.
- Скалната матрица на Лудогорско-Добруджанската водоносна система е дебел (до 800 - 1000 м) регионален пласт от окарстени (кавернозни) варовици и доломити, които нямат способност да абсорбират и извличат попаднали във водата замърсители.
- Освен това тази система няма отток към развита речна мрежа, която да улеснява нейното самопречистване.
Има опасност прилаганите операции и технологии за добив на газ да я превърнат в реципиент или депо на проникващи отгоре и отдолу токсични вещества и замърсители.
Освен метан, сулфидна сяра, амонячни съединения и технологични химикали, при използването на определени технологични разствори реално може да се прояви и развие и радиоактивно замърсяване.
- На всички богати на органични вещества геоложки формации е присъщо повишено съдържание на Уран и съответно на Радий, чието присъствие в питейни води е съвършено недопустимо.
От 30 - 40 години при всички големи селища в региона действат мощни сондажни вододобивни съоръжения, които интензифицират водообменните процеси и при замърсяване на водоносната система ще ускорят преноса на замърсители в цялото нейно пространство.
3. Кога, как, с каква цел и защо хидравличното разкъсване («хидроразривът» или т.н. «фракинг») на геоложките пластове е освободено от законово регулиране в САЩ. (фиг. 1)
Защо трябваше да се обезсилва закон, чийто норми защитават питейните води от замърсяване? Значи тук нещо не е наред !?
- През юни 2009 г., Законът за хидравличното разкъсване на пластовете („фракинга”) е представен и на двете камари на Конгреса на САЩ и същия е приет;
- В Закона за енергийната политика на САЩ от 2005 г., хидравличното разкъсване на пластовете (т.н.„фракинг”) е освободено от регулиране чрез нормите на Закона за опазване на питейните води в страната;
- Това „освобождаване” е по-известно, като "вратичката на „Халибъртън”, («Halliburton loophole”), защото е свързано с бившия вицепрезидент Дик Чейни и бивш Главен изпълнителен директор на тази компания;
- По този начин, хидравличното разкъсване на пластовете („фракинга”) става нерегулирано от законодателството в САЩ;
- След дълго лобиране през 2005 г. Дик Чейни успява да прокарва закон, с който се обезсилва действието на „Закона за опазване на питейната вода” (Safe Drinking Water Act) върху хидравличното разкъсване на газоностните пластове (Hydrofracturing). Този факт, сам по себе си, по най-прекия път и по най-бързия начин доказва вредността на технологията “хидравлично разкъсване на пластовете” (т.н. «фракинг») в екологично отношение.
Заключение
Намерението за ДОБИВ НА ГАЗ в ДОБРУДЖА и региона и свързаните с това експерименти е необмислено, погрешно и опасно. То трябва да бъде преразгледано и отхвърлено. Неоспорими доказателства и мотиви за това може да даде всяка една безпристрастна оценка за приложимостта на предлаганите технологии и експерименти в реални хидрогеоложки, стопански и житейски условия на цитирания регион.
(фиг. 1)
