- Автор: Александър Дугин
- 10 Sep 2020
- 169
- 8
За края на украинския ултранационализъм и необходимостта войната да бъде избегната
<p><strong>Събитието от 27 март 2014 година</strong>: опитът за щурм на сградата на Върховната рада от страна на „Десния сектор“.</p>
<p><strong>Формалното обяснение:</strong> отмъщение за убийството на „Сокола“ Александър Музичко и искането на оставката на назначения от хунтата „генерален прокурор” Аваков. Зад тези епизоди обаче могат да се видят редица по-сериозни тенденции.</p>
<p><em>Какво означава атаката на „Десния сектор“, погледната в по-широкия контекст на разгръщането на украинската драма?</em></p>
<p><strong> <br />
1. Ярък пример за това, че властта няма никаква легална основа. Едни групировки убиват представителите на други групировки. </strong>Тоест на бойното поле Киев и Западна Украйна представляват воюващите помежду си „главатари“. В Деснобережна Украйна силовото домогване до властта започна още преди преврата в Киев и до този момент всичко случващо се е незаконно. Властта е не просто слаба – властта, като такава, липсва.</p>
<p>Затова недоволните от действията на едни бандитски формирования (в дадения случай „Сокол”) от други бандитски формирования (в дадения случай „Десен Сектор”) използват еднакви насилствени действия (щурмуването на Радата). В западните медии това няма да бъде показано, но картината е изразителна. Украйна е в огъня на гражданска война. И това е свършен факт. <br />
<br />
<strong>2. Вътре в киевската хунта започна ожесточена борба за власт. Липсва всякакъв консенсус и в условията на пълно беззаконие споровете ще се решават чрез силови акции. </strong>Всяка групировка, привлечена за тази цел, може да се превърне в инструмент на този или онзи олигархически клан или политическа фигура. Въоръжените националисти или техните отделни секции ще наддават за най-различни фигури. В това няма никаква „идеология”, зад гръмките слова за „нацията“ ще бъдат скрити абсолютно прозаични интереси. <br />
<br />
<strong>3. Виждаме първите признаци на дълбока фрустрация у тълпата на Майдана. Хората постепенно започват да осъзнават, че в резултат на драматичните събития не са получили абсолютно нищо, но пък за сметка на това са загубили твърде много</strong> – закона, безопасността си, Крим, икономиката, чувството за собствено достойнство, националната гордост, спокойствието си. И тази загуба не може да бъде компенсирана с нищо. По законите на психологията на тълпата настроенията на хората от Майдана рязко ще преминат от еуфория към депресия. И ще излеят гнева си върху самите членове на хунтата, искайки ултимативно оставката ту на едни, ту на други. В тези искания няма да има никаква логика, тъй като всички варианти ще бъдат предварително обречени. Това ще породи тежък психически срив. Майдан ще се превърне в източник на сляпа агресия и хаос.</p>
<p><strong>4. Чрез електронните средства за масова информация, чрез отделни фрагменти на изцяло цензурираната киевска телевизия и чрез руските тв канали (до които все още има достъп благодарение на сателитните чинии) Югоизточна Украйна вижда какво се случва в Киев</strong> – на първо място, силовото насилствено противопоставяне на неонацистите от Майдана, олигарсите и пронатовските политици в Радата.</p>
<p>Както и да се развие този конфликт, с всеки изминал ден примерът с Крим и Русия ще бъде все по-привлекателна алтернатива за Изтока – заради реда, безопасността, предсказуемостта. За да обоснове някак си своята власт през Югоизтока, Киев трябва да има пълен консенсус. Дълбокият разкол, който днес е очевиден, напълно лишава хунтата от доверие и е предпоставка за игнорирането на всякакви инициативи, водещи до разрез с интересите на самото население на Югоизтока.</p>
<p>В условията на продължаващи атаки срещу сградата на Върховната рада не може да става и дума за провеждането на каквито и да било избори. Следователно събитията ще се развиват по друг сценарий.<br />
<br />
<strong>5. Днес изцяло излезе наяве противоречието между субективните представи на радикалните националисти („Десен сектор”, „Белият чук” и т.н.) и политическата реалност на хунтата.</strong> Властта е в ръцете на проамериканските либерали, олигарсите и безидейните политици, готови да служат на всеки режим, който би обслужил интересите им.</p>
<p>За украинските утранационалисти искането за разоръжаване на Майдана означава политическо убийство, както и връщане към чистото използване на националните мотиви за прагматични цели. Хиляди млади националисти днес цинично биват захвърляни на боклука. От „херои“ те отново се превръщат в никому ненужни и безсмислени „маргинали“. При разногласията в редиците им и при отсъствието на всепризнати лидери те нямат никакви шансове да победят – а и американците няма да им го позволят, защото, ако хунтата бъде оглавена от отявлени неонацисти, това в края на краищата ще бъде забелязано от всички.</p>
<p>Затова украинските националисти са обречени. Накъдето и да погледнат, ги очаква крах: хунтата ще побърза да се разграничи от тях; на Запад ги очаква стагнация и пълно пренебрежение; на Изток – консолидирана съпротива от страна на ненавиждащите ги руски и панславянски патриоти.</p>
<p>Украинските националисти вече обслужиха американските технолози като „полезни идиоти“ и са обречени да бъдат изгонени.</p>
<p>Но такъв анализ на ситуацията правим не само ние. Други стигат по-далеч и допускат възможността самите главатари на хунтата да са изключителни идиоти. Да се гледа по такъв начин на украинските олигарси вече е все по-нереалистично. А ЦРУ и стратегическите центрове, които планираха цялата операция във Вашингтон, съвсем не се вписват в ролята на идиоти. Следователно те виждат нещата достатъчно контрастно. И така, какви ще бъдат стъпките им в така сложилата се ситуация?</p>
<p>1. Пълно и стремително разчистване на ултранационалистите и разпускане на Майдана. Хунтата бързо променя имиджа си и започва да играе по либерални правила. Това отнема важен коз от ръцете на Русия: неонацизмът легитимира в очите на Путин и голямата част от руското общество възможно най-строгите мерки срещу хунтата. Но в този случай значителна част от населението на Киев и Запада се оказва в опозиция на хунтата. Следователно гражданската война е гарантирана.<br />
<br />
2. Примирие на хунтата с Майдана и ултранационалистите и търсене на компромис. Този вариант е опасен с това, че в определена степен се запазва свободата на въоръжените бандитски формирования да извършват престъпни действия – което поставя под съмнение дори привидната „легалност“ и изостря хаоса и тревожността в обществото.</p>
<p>3. Само едно действие е в състояние да обезвреди ситуацията: начало на военни действия от страна на Украйна срещу Русия. В този случай всички действия на властта ще бъдат оправдани и всички грешки и престъпления – отписани. Пред общия враг ще настъпи краткотрайна консолидация на обществото. Всичко случило се ще бъде приписано на войната. Войната ще бъде загубена и щетите ще са огромни, но Русия също ще претърпи сериозни загуби – на първо място, по отношение на имиджа си. Но американските цели ще бъдат реализирани: между украинците и руснаците ще се пролее много кръв; Русия ще бъде сериозно дискредитирана в очите на Европа; западните останки от Украйна ще бъдат използвани от САЩ и НАТО за настаняване на военни бази и обекти ПРО против Русия (границата на НАТО сериозно ще се премести на изток).<br />
<br />
<strong>Сумираме всичко казано дотук. </strong></p>
<p>В интересите на Русия и умствено пълноценните граждани на Украйна е да се предотврати или минимум – да се отложи началото на преки военни сблъсъци. Ако още известно време Киев просъществува в сегашното си състояние, хунтата сама по себе си ще рухне, сама по себе си ще падне и опасността от война.</p>
<p>Но независимо от всичко трябва да бъдем готови, че войната може да ни застигне. В такъв случай, ако не останат никакви достойни начини тя да бъде предотвратена без ущърб на руските национални интереси, ни остава единствено да я спечелим с минимални загуби, максимално бързо и с непреклонна решителност.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
