- 10 Sep 2020
- 66
- 21
Българският премиер сервилничи пред Америка, за да си изпере криминалната биография.
<p><em><br /></em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><em>Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов, или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.</em></p>
<p>Джон Байърли, посланик на САЩ в България</p>
<p> </p>
<p>Това кратко, но проникновено описание на Бойко Борисов, направено от американския посланик още през 2006 г., е единственото обяснение за иначе безсмислената среща между българския премиер и американския президент. Внезапната визита на Борисов в САЩ и срещата му с президента Обама наистина бе използвана от пропагандната машина на Бойко, който за пореден път унизи България заради едната снимка с виден западен политик.</p>
<p><strong>Унижението идва от начина, по който се държи българският премиер - сервилно и самовлюбено.</strong></p>
<p>Има една снимка на агенция „Ройтерс“, направена по време на срещата, която казва всичко за Борисов. Той просто си е замацал физиономията от кеф, че седи на метър от Обама, а от самодоволство върху лицето му не е останало нищо освен първичното излъчване на безпрецедентна глупост. Това е човекът, който ръководи България! Не че има новина, но срамът винаги е в повече, когато простотията на Борисов лъсва през външния поглед.</p>
<p>Срам ме беше, докато го гледах в Белия дом, срам ме беше, докато го слушах да докладва, че Обама не бил имал никакви забележки към България, нито към съдебната ни система, нито към ВСС, нито към нищо, срам ме беше, докато му гледах интервюто за Барековата ТВ 7 в студио с надпис CNN (!?!), срам ме беше, докато просташкият му глас се намъкваше в хола ми с наглите си интонации.</p>
<p><strong>„К’во ще напишете сега, не знам“, дърлеше се Борисов като ученик</strong>,</p>
<p>който е ходил при директора, а наказанието му се е разминало. Най-унизителното обаче се състои във факта, че един криминален тип си пере престъпната биография през политическия пост, до който се добра на свободни и демократични избори. В продължение на целия преход американското посолство винаги е било единствената институция, от която родните мутри имаха респект. Дали ще им дадат виза, дали няма да натиснат правителството срещу някого от тях и т.н.</p>
<p>В умилкването на Борисов около Обама има нещо от този сюжет - дори най-големият кръстник не успя да стори</p>
<p><strong>това, което чирачето на СИК успя да постигне - снимка с Главния на света!</strong></p>
<p>Това е срам за всички българи. Тук не бих коментирал цинизма и двойните стандарти на американската политика, който в края на краищата ще й изяде главата. Ще отбележа само, че стана очевидно презрението на американците към българския министър-председател, изразено толкова красноречиво от Байърли.</p>
<p>По време на целия предишен мандат на Обама Борисов не можа да се добере до Белия дом. Използваха го с отвращение. Накрая го привикаха, за да го потупат по рамото и да се оставят на пропагандната му машина в забутаното време след изборите и преди втората клетва на американския президент. Подмазвачите побързаха да пишат, че Борисов е първият европейски лидер, който е посетил Обама след преизбирането му за втори мандат.. Истината е, че той беше последния когото Обама прие в края на първия си мандат, който още не е изтекъл. На Цецо му отне близо месец висене в Щатите, за да изпроси покана. Визита на Борисов беше изпросена. Още едно унижение.</p>
<p>Срещата в Щатите нямаше никакъв друг смисъл и очевидно беше измолена от българската страна, и то само заради едната снимка. Лошото е, че не знаем какви ги е вършил нашият премиер и какво е направил, за да заслужи петминутната си слава във Вашингтон. Каквото и да е то, едно е сигурно - ще е за наша, а не за негова сметка. Типично за държава от третия свят или бананова диктатура, на каквато съвсем заприличахме.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия".</em></p>
