- 29 Авг 2021
- 1004
- 22
Денят е 11 януари 2010 г. Български външен министър все още е Румяна Желева. „Министерството на външните работи на Република България обявява конкурс за назначаване на държавен служител на длъжността “директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи”. Обявата е публикувана на сайта на МВнР. Следват изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, и условията за провеждане на конкурса. Минималният размер на основната заплата за длъжността е 784 лв.
<p><strong>Предисторията</strong><br /><br />Дипломатическият институт е основан с Постановление на МС № 209/23.09.2003 г., когато външен министър е Соломон Паси като юридическо лице по чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията. Устройството и дейността му се уреждат с правилник, утвърден апропо от Паси почти 2 години по-късно – на 1 юли 2005 г., с който всъщност без конкретни правила се прехвърлят всички правомощия в ръцете на неговия директор. Основната дейност на института е обучението и усъвършенстването на дипломатическите служители, организира курсове за стажант аташета и консули, курсове по чужди езици, публични лекции, конференции, развива и издателска дейност. Накратко, подпомага повишаването на професионалната квалификация на служителите на МВнР и на други български и чужди граждани, чиято професия е свързана с международните отношения и дипломацията. Първият директор е настоящият ни посланик в Чехия д-р Здравко Попов. От 2006 г. директор е проф. Милан Миланов, бивш посланик във Франция, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, работил и в постоянното ни представителство в ООН. На 21.10.2009 г. на сайта на Дипломатическия институт се появява съобщение, че „във връзка с пенсионирането на проф. Милан Миланов за директор на Дипломатическия институт към МВнР е назначен г-н Димитър Събев”. Истината е, че Миланов усеща какво му готвят новите управляващи и излиза в болнични, все пак обаче успяват с полиция да му връчат заповедта за освобождаване в дома му. Но това е друга история. <br /><strong><br />Конкурсът</strong><br /><br />Прави впечатление, че в съобщението за Д. Събев пише „назначен”. Да, но според Закона за дипломатическата служба, гл. VІ, чл. 83, директорът на института се назначава след провеждане на конкурс. Румяна Желева очевидно не я интересува законът. Събев е назначен с благословия от „високо място”. Не е президентството, а самият министър-председател. Така се говори. Все пак от кумова срам конкурсът е обявен, както вече казахме, на 11 януари. И от този момент насетне започва невероятен хаос. Ненадейно освен Димитър Събев документи подава и небезизвестният бивш министър на образованието Владимир Атанасов. Събира се комисия миналата седмица да огледа документите на кандитатите. Публикуват първоначалните резултати на сайта на министерството – Събев допуснат, Атанасов – не. Специалността на висшето му образование и английският му не отговаряли на изискванията. Ситуацията е спасена, при това без проблеми става точно каквото е поръчано от „високото място”. Да, ама не съвсем. На 29.І. (петък) ръководството на МВнР (но не министър Младенов, който отсъства) нарежда да бъде спрян конкурсът. Свалят току-що качените текстове от сайта. Юристите в МВнР обаче се опълчват и казват, че не е законно спирането на конкурса. Отново качват на сайта предварителните резултати от „конкурса”, които престояват там до понеделник, когато отново са свалени, за да ги качат пак във вторник. Пълен цирк! Оставям без коментар как е възможно подобни неща да се случват в българско министерство. Но ще кажа нещо друго. Ясно става от тези действия/противодействия, че новият външен министър се опитва да оправи тази бакия на своя предшественик Румяна Желева. Всъщност едва ли тя е виновна, защото няма логика изборът на Събев да е лично неин. Със сигурност обаче Д. Събев е абсолютно неподходящ за директор на Дипломатическия институт.<br /><strong><br />Кой е Димитър Събев?</strong><br /><br />През октомври 2008 г. Събев става учредител на Международния институт за сигурност и сътрудничество заедно с Румен Петков, Камен Пенков, о.з. ген. Валентин Петров и др. българи и чужденци. Тъй като е член на Общото събрание на организацията, на сайта има негова биография. Установяваме, че е роден през 1952 г. в Свиленград. Завършил право в СУ, има 3-годишна специализация в Дипломатическата академия при МВнР на СССР. От 1984 г. е в МВнР, в отдел „Арабски страни”, сектор „Египет, Либия и Судан”. През 1985–1988 г. е консул и временно управляващ на посолството ни в Южен Йемен, 1989–1990 г. е завеждащ "Информация и анализ на чуждестранната пропаганда за България", 1990–1991 г. е пак в отдел „Арабски страни”, сектор „Близък изток”, а през 1991–1992 г. – в посолството ни в Ливан. След това напуска МВнР и започва частен бизнес. От 2006 г. Събев „е избран за пълен член – Академик на Академията по сигурността, отбраната и правния ред на Руската Федерация”.</p>
<p>Нали помните скандалната „академия” – АБОП, която през 2009 г. беше ликвидирана с решение на руския Върховен съд като неправителствена организация, незаконно представяща се за държавна структура? Ще припомня, че членове на АБОП наред с Путин бяха силовите министри на Русия, генерали от КГБ, бизнесмени, учени и интелектуалци като Йосиф Кобзон. И че АБОП раздаваше масово ордени – сред „удостоените” българи са Б. Борисов и Софиянски, Пламен Легкоступ, Валентин Златев, Вежди Рашидов, Георги Гергов, Антон Дончев и т.н.</p>
<p>Озадачаващо е, че съвсем официално Димитър Събев се обявява за академик на тази вече несъществуваща скандална организация. Но много по-любопитен е бизнес периодът на (кандидат-) директора на Дипломатическия институт, който впрочем изобщо не е приключил. Поредното закононарушение.<strong><br /><br />От МВнР до „Монтерей” и обратно</strong><br /><br />Справката в ДАКСИ явно е съвсем актуална, щом в нея фигурира, че Събев участва в управлението на Дипломатическия институт. Участва и в управлението на Американо-българската медицинска група (АБМГ), Сдружение „Българска федерация по джиу-джицу”, едноличната си фирма „Ася-87” и „Уелкомнет”. Като собственик има участие в действащите фирми „Дарокс-Инженеринг”, „София Делта”, „Пидимекс”, „Интерком” и „Уелкомнет”. Чрез 60-те си процента в „Уелкомнет” всъщност е собственик и в АБМГ заедно с Чавдар Чернев, Димо Кръстинов и ливанеца Робърт Алберт Абужауди. В „Уелкомнет” съсобственик на Събев е „Родиум Къмпани” на Абужауди. В „Интерком” Събев е съсобственик с други ливанци – Едуард Жозеф Бу Жауди и Амал Хекмат Абу-Зеид. В „София Делта” отново е съсобственик с Чернев и Кръстинов, наред с други лица, сред които и Евстати Гюров. <br />Влизането на Събев в т.нар. кръг „Монтерей” вероятно се дължи на приятелските му отношения с бившия външен министър Виктор Вълков още от времето, когато той е шеф на международния отдел на БЗНС. По-късно Събев става и съсед на Чернев в Банкя. Известно е, че Чернев, преди да оглави Софийско градско управление на МВР, е началник по ДС на Второ РПУ. Баща му Антон Чернев пък е бил дългогодишен началник на 6-и отдел в Трето управление на ДС. Вълков и Чернев имат обща фирма „Чавил ООД”, с която участват в собствеността на „Вита План”. Вълков участва в управлението на „Електроимпекс” (с Борислав Дионисиев и др.) и „Интернешънъл Асет Банк” (с Асен Мичковски и др.).</p>
<p>Димо Кръстинов не е генерал, както бяха писали в някои медии. Възпитаник е на Английската гимназия, син сърдечния хирург проф. Кръстинов, който е дългогодишен началник на Военна болница. Чрез множеството фирми, в които Д. Кръстинов управлява или е собственик, той е свързан с Чернев, бившия депутат от ДПС и ковчежник на НДСВ Максим Димов, сина на Б. Дионисиев Христо и Атанас Самсарев – бивш служител на ДС и посланик в Сирия (1986–1991).</p>
<p>Самсарев е роден през 1938 г. и минава за един от най-добрите преводачи от арабски език. Превеждал е на Живков по време на срещите му със Саддам Хюсеин. Припомням, че той и друг бивш посланик в Ливан, Венцислав Кънев, бяха основните фигури в аферата, свързана с финансирането на БСП от режима на Саддам Хюсеин. Според данни на НСС срещу двамата дипломати е било насочено разследването на контраразузнаването по делото за обектова разработка (ДОР) "Кантора", регистрирано под №3651-01. Върху това дело стъпва докладът на НСС, който беше изпратен до президента и парламентарната комисия за финансирането на БСП от бившия режим в Ирак. ДОР „Кантора” стартира след получена в МВнР нота от английското посолство. В тази нота фигурират и Чернев, Кръстинов и Събев. Но за тях не е установено, че са работили в нарушение на петролното и оръжейното ембарго. Факт е обаче, че Събев е участвал в собствеността на „Рубин Инвестмънт Груп” заедно със Самсарев, Кръстинов, Чернев и руснака Валерий Копейкин.</p>
<p>В ликвидираните фирми „Ортфинанс” и „Инвестиционен посредник Хеджър” Събев пък е бил заедно с старите ни познайници от ДС – покойния Владимир Кънчев и Марин Петков, там са отново Чернев и Кръстинов, също и Мирослав Севлиевски, Иван Баръмов, който беше арестуван с 5000 белязани лева подкуп и е участвал в много от фирмите на Максим Димов.</p>
<p>Събев до неотдавна е управител и собственик в „Агробин” чрез „Рубин Инвестмънт Груп”. Съсобственик на „Агробин” е Ангел Стойчев – началник на Осмо РПУ преди 1989 г. и заместник на Чернев в СГУ. Неговата дъщеря Невена е била спътница в живота на Филип Найденов – Фатик и на Куйович. Смята се, че Стойчев е фактическият съдържател на ресторант „Монтерей”, макар че официално други се водят собственици. Ето как кръгът (Монтерей, Банкя, ПГУ и ДС) се затвори.</p>
<p>Запознати твърдят, че е имало финансова връзка между Събев и Фатик. Вероятно е станало покрай Чернев. На погребението на Фатик е коментирано, че Събев дължал на покойния 400 000 лв. Не е толкова важно дали се е разплатил, както сам бил обяснявал по-късно. Важното е, че такава финансова връзка говори за евентуално участие на Събев в контрабандните дела на Фатик.</p>
<p>За финал едно логично предположение: професионалното житие на Димитър Събев, наред с приятелските му връзки и бизнес контакти, дава основание да се мисли, че той е бил ако не щатен офицер от политическото или военното разузнаване, то поне секретен сътрудник на ПГУ-ДС или РУМНО по времето на комунизма. Това рано или късно ще се разбере. Но и без да е изяснен още този факт, наличните данни са абсолютно достатъчни, за да кажем, че е скандално този човек да бъде директор на Дипломатическия институт при МВнР. Добре е „високото място”, което го протектира и лансира, да нареди на Събев да си изтегли документите и да си гледа бизнеса. <br /></p>
