- 10 Sep 2020
- 63
- 49
Стана това, което трябваше да стане. След като изгони избирателите си, СДС започна да гони депутатите си, а накрая ръководството ще трябва само себе си да изгони и да се приключи с тази 22-годишна мъка, родена от компромиса между Желев и Луканов и слабохарактерната българска интелигенция, на която й се искаше да бъде алтернатива на комунизма, но която си остана социалистическа и до днес. Накрая Кабаиванов ще трябва да изгони Емил или обратното.
<p>Покрай последния скандал с Петър Стоянов за първи път успях да запомня и двете имена на новия лидер на сините. Той, разбира се, е напълно нелеп, но за сметка на това е твърдо решен да си гони нещата докрай, което този път ще довърши окончателно СДС.</p>
<p><strong>Кабаиванов обаче е карикатурно изобличение на всички досегашни лидери </strong></p>
<p>на тази партия, които заради собственото си политическо его я докараха с дружни усилия дотук. Никой от тях не прави изключение. Гледам, че хората около Костов са се оживили, пресмятайки колко печелят от поредната порция отвратени сини избиратели, и искам да им кажа, че това, което прави Кабаиванов днес, го правиха Иван Костов и Мартин Димитров вчера. Не друг, а те се наведоха на Бойко Борисов, а в нощта на изборите през 2009 г. бяха изпаднали в еуфория и ни обясняваха как държат ключа към управлението, обявявайки, че с мутрата е победила дясната вълна в България.</p>
<p>Не че не знаеха кой е Бойко Борисов и не че безумията на популизма на Борисов не се виждаха още от първия ден на управлението на ГЕРБ. Костов и Мартин Димитров му клакьорстваха цели две години. Днешното поведение на Каба-не-знам-си-кой-си, който иска да се залепи за ГЕРБ, за да се промъкне чрез него в следващия парламент и в управлението на страната, не е по-различно от тяхното.</p>
<p>Лицемерно е Веселин Методиев да разправя как хората, разбили „Синята коалиция”, са получили награда от ГЕРБ, коментирайки предложението към Петър Стоянов да бъде кандидат на СДС за конституционен съдия. Лицемерно е, защото същият този Веселин Методиев, Иван Костов и</p>
<p><strong>всички в ДСБ разцепихме СДС през 2003 г. с идеята да го унищожим, </strong></p>
<p>защото си беше за унищожение още тогава. Спомням си как Светльо Малинов прогнозираше, че до 2005 г. сините под лидерството на Надежда Михайлова ще изчезнат, а през 2009 г. Костов ще спечели изборите срещу износения популист Борисов.</p>
<p>Самият Костов обяви СДС за мъртво тяло без дух и го напусна с гръм и трясък, разцепвайки парламентарната група на сините. Не че не беше прав. По онова време СДС тотално бе превзето от клиентелите на Антоан Николов и Никола Николов. Въпреки че имаше много по-голям брой избиратели от сега, синята партия бе прогнила от клиентелистки апарат. Работата е там и в това се състои основната заблуда на хора като мен, които подкрепяха Костов по онова време, че той има моралното право да говори срещу клиентелата, която сам беше създал.</p>
<p>Малка, но показателна подробност – никога не съм го чувал да каже дума срещу Антоан Николов, по-големия и опасен крадец от Стефан Софиянски в Столичната община, който чрез покровителството на Иван Костов разпредели столицата между мутренските групировки.</p>
<p>Глупостта ми се състоеше в това, че подкрепях един от създателите на клиентелата в моралния му поход срещу клиентелата. По-късно разбрах, че това е типичен за Костов стил, толкова нахален и арогантен, че не ти остава друго, освен да онемееш от изумление.</p>
<p>Слушах го онзи ден как прехвърля отговорността за назначението на Филчев и се смях от сърце, защото всички що-годе посветени в кухнята на българската политика знаят, че Костов решаваше кой да бъде главен прокурор, кой да вземе лиценз за частна телевизия, кой да купи „Булбанк” и кога да се махне монополът на „Мобилтел”.</p>
<p><strong>Той не управляваше по-различно от Бойко Борисов,</strong></p>
<p>само дето управлението му не беше толкова просташко, откъм арогантност обаче и двамата го докарват на едно ниво. В това отношение Борисов е по-искрен, знае, че всичкото е фалшименто, и я кара през просото, защото процедурите са му досадни. Костов, както и цялата нова политическа класа, обичаше да се крие лицемерно зад институциите, които и тогава, и сега служеха и служат за камуфлаж.</p>
<p>Насочвам вниманието към Костов, защото той все пак носи една от основните вини за сегашното състояние на сините. След като напусна СДС и видя, че от самото начало на раздялата на няколко поредни избора печели по-малко от тях,</p>
<p><strong>Командира се захвана да си превзема обратното сините през т.нар. „Синя коалиция”</strong>,</p>
<p>която не беше нищо повече освен коалиция на оцеляващите в политиката. Ще припомня само някои от репликите, които си разменяха столичните активисти на двете формации в навечерието на своя брак по сметка: от ДСБ наричаха общинските съветници от СДС „вампири” и „клиентела”, а онези на свой ред им отвръщаха със „зомбирани костовисти”.</p>
<p>Ситуацията по места в България не беше по-различна, а през цялото време на съществуваването на т.нар. „Синя коалиция” двете партии враждуваха помежду си и непрекъснато си правеха мръсни номера. Това беше фалшив съюз, чиято</p>
<p><strong>основна и единствена цел бе оцеляването на Костов в политиката.</strong></p>
<p>Най-доброто доказателство за тази теза е, че избирателите на „Синята коалиция” не само че не се увеличиха през последните три години, но и влизането в следващия парламент вече е под голям въпрос, а никоя социологическа агенция не я вкарва в следващото Народно събрание.</p>
<p>В СДС има естествена съпротива срещу това гавраджийско отношение на Костов към тях и това, което направи Кабаиванов, е съвсем логичен бунт срещу маниакалното его на Иван Костов и нагласата му, че целият свят е създаден да му угажда и да му се възхищава.</p>
<p>Друг е въпросът, че днешните фигури на СДС се несъстоятелни политически, но дори и в този си вид до избухването на скандала с Петър Стоянов синята партия имаше повече привърженици, отколкото ДСБ.</p>
<p><strong>Кабаиванов направи с Мартин Димитров същото, което той направи с Пламен Юруков,</strong></p>
<p>който беше противник на съюз с ДСБ. Искам да кажа, че днешният лидер на сините не се държи по-различно от своите предшественици, а това, което се случва в СДС, е плод на цялостната политика на неговите лидери без изключение. Те винаги са мислели само за себе си, което пък бе гениално изразено от Петър Стоянов тези дни.</p>
<p>Той се юрна да става конституционен съдия, очевидно след договорка с Борисов, и така му личеше, че му се ще тази работа да се уреди, че дори моите уши пламнаха от срам, докато го гледах на пресконференцията, на която обявиха кандидатурата му. За да си намери добра служба и за да се осмисли институционално, бившият президент плю на демократичните процедури, загърби и най-елементарната политическа култура и се втурна да става конституционен съдия, без дори да пита собствените си съпартийци какво мислят по въпроса.</p>
<p>Трябва да си много самовлюбен и глупав, за да постъпваш по този начин, а на всичкото отгоре говорим за бивш държавен глава, който бе готов да сгази Конституцията и да бъде назначен от Бойко Борисов за конституционен съдия. Опитът му да се извини с международни ангажименти бе още по-жалък от първоначалното му набутване в тази история. Приличаше на ученик, който очевидно лъже, за да избяга от контролно. Истината е, че</p>
<p><strong>ако не беше се вдигнал такъв шум, Бат’ Петьо щеше да си влезе в Конституционния съд</strong></p>
<p>и да се надува там на воля седем години, защото сега не може с нищо да се похвали завалията.</p>
<p>Всеки що-годе смислен човек на негово място щеше да развие пълноценна работа в т.нар. неправителствен сектор, да събере около себе си енергични и свестни хора, които да предлагат алтернативни политики в управлението. Всъщност за реална политика в България почти никой не говори.</p>
<p>Егоизмът и празнотата на Стоянов описват прекрасно несъстоялото се лидерство на антикомунистическа опозиция в България след 90-а г. Никой, без изключение, от хората, които оглавяваха политическата форма на синята идея, не се погрижи да създаде политическо наследство, да обучи хора и да се оттегли, когато му дойде времето.</p>
<p><strong>Всеки употребяваше СДС за собствените си цели – кой за служба, кой за имунитет, кой за слава</strong></p>
<p>и т.н. Но никой от тях нямаше нито емоцията, нито чувството за общност и съмишленичество, каквото имахме всички ние, т.нар. десни избиратели.</p>
<p>Въпросът, който все още не е изчистен докрай, е дали с тази история ще бъде приключено сега, или Костов за пореден път ще се опита да се възползва от златния шанс, който винаги му се отваря, когато трябва да оцелее в политиката.</p>
<p>Той ще се опита да възкреси марката „Синята коалиция”, макар че без абревиатурата СДС това ще бъде доста трудно. От друга страна, изгонените и отцепниците от СДС няма да бъдат много радушно приети от ДСБ, защото местата за следващия депутатски мандат са силно ограничени, а броят им е доста под този на поредните оцеляващи в политиката.</p>
<p>Искам да кажа, че</p>
<p><strong>този път на Костов ще му е много трудно</strong></p>
<p>и за първи път има шанс да не влезе в следващия парламент. Казвам шанс, защото това наистина ще сложи край на мъките вдясно и ще отвори възможността за изчистването и появата на една нова модерна и нормална десница, лишена от комплексите и престъпленията, останали в миналото и преодоляла фазата на примитивния егоизъм, положил началото на посткомунистическата политическа класа.</p>
<p>За съжаление тя не остави нищо след себе си и трябва да се започва отначало, без, разбира се, да забравяме негативния опит, който имаме в изобилие и който трябва да имаме предвид в бъдеще.</p>
<p>П.С.</p>
<p>След като написах този коментар, стана ясно, че Екатерина Михайлова е ходила при Борисов, за да проси подкрепа за собствената си кандидатура за конституционен съдия. Тя никога не би направила това без одобрението на Иван Костов. Това показва двуличието на костовистите, които правят точно обратното на онова, което говорят. В този смисъл излагацията им не е по-малка от тази на Петър Стоянов. Сега се разбира, че Бойко Борисов просто ги е изиграл, умело прехвърляйки сканадала "Марковска", който е негов, върху така наречената стара десница. Костов и Стоянов му се подложиха, а на него не му остана друго, освен да ги пусне на шейната, както обичат да се изразяват българските политици.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
