- Автор: Гласове
- 23 Юли 2025
- 2000
- 28
Автор: Кирил Стрелников, ria.ru
Гладът е реалност: Европа най-сетне измисли санкции, които не могат да бъдат заобиколени
Вчера в Чита, в рамките на планирано пътуване в Далечния Изток, министър-председателят на Русия Михаил Мишустин проведе съвещание, посветено на износа на зърно. Както припомни руският премиер, президентът Владимир Путин е поставил задачата до 2030 г. износът на продукция от агропромишления комплекс да бъде увеличен с 1,5 пъти спрямо нивата от 2021 г. Важна роля в това изпълнение се отрежда на Далечния Изток и Сибир, които могат да се превърнат в новия зърнен хамбар на страната – в региона потенциалът за въвеждане на земи в земеделски оборот вече е два пъти по-висок от този в Централна Русия.
Любопитно съвпадение – именно вчера „тихо угасна“ действието на „Меморандума за подпомагане на износа на руска селскостопанска продукция и торове на световните пазари“, подписан на 22 юли 2022 г. между Русия и Секретариата на ООН в рамките на т.нар. „зърнена сделка“. Смисълът на този меморандум бе „премахване на ограниченията, възпрепятстващи износа на руска агропродукция и торове“ в замяна на гарантиране на безопасност за украинския зърнен износ. След като стана ясно, че подписалите го страни не са способни да спазят договореното, Русия излезе от сделката още след една година, но меморандумът остана в сила формално. По думите на руски представители, „ООН не е изпълнила нито едно свое задължение и не е постигнала никакви резултати“, поради което договорът не се подновява.
Резултатът: към момента Русия доставя зърнени култури в 108 държави по света, от които 70 внасят руска пшеница. През миналата година към списъка на купувачите се присъединиха 11 нови страни, а още 7 възобновиха покупките след предишни прекъсвания. По думите на министъра на земеделието Оксана Лут, зърненият сектор на Русия е основата на хранителната сигурност не само за самата страна, но и за много други: от 2016 г. Русия е безусловен лидер в износа на пшеница в световен мащаб, а стратегическата ѝ цел е да съхрани и засили това лидерство.
И всичко това – на фона на непрекъснатото увеличаване на антируски санкции. Например на 1 юли влезе в сила решение на ЕС за въвеждане на повишени мита върху руските минерални торове и пълното им изключване от европейския пазар в рамките на три години. Както заяви координаторът на комисията по международна търговия към Европейския парламент Мари-Пиер Ведрен, „тук не става дума само за санкции – това е въпрос на европейска сигурност и независимост. Всеки изразходван евро за руски торове косвено финансира руската агресия срещу Украйна“.
Както обикновено – всичко е добре обмислено, ефективно и мощно… и някъде там, в „държавата-бензиностанция“, краката започват предателски да треперят.
Само че, както добре знаят нашите „небратя“, шумните антируски победи по странен начин винаги се превръщат в болезнени провали.
В момента Европа внася от Русия близо една трета от нужните ѝ торове. По единодушното мнение на експертите, такъв обем е физически невъзможно да бъде заменен, а производството на торове в самата Европа е нереалистично – най-малкото защото поради отказа от евтини руски енергоизточници разходите за производство са най-високите в света. По най-скромни оценки, отказът от руски торове ще доведе до 30% поскъпване за европейските фермери, които така или иначе вече балансират на ръба на рентабилността. Това означава допълнителни разходи от половин милиард евро годишно. В цената на селскостопанската продукция торовете заемат поне 15%, така че мащабна хранителна криза в Европа изглежда неизбежна. Само за последната година цените на някои видове торове в ЕС са скочили с 15%. Според някои прогнози, в близките години реколтата от зърнени култури в ЕС може да се свие с до 40%, а гордият ЕС да се превърне от традиционен нетен износител в безнадежден вносител (включително – познайте откъде).
Някога Владимир Путин каза, че напускането на Русия ще се отрази на цените на храните в Европа. Според него, „решението на ЕС да ограничи достъпа на руски минерални торове е пълна глупост“.
Но да признаеш, че Путин е прав – това е равнозначно на държавна измяна. И затова в Европа стартира „спешен антикризисен план“: малко известният „Суперкомпютърен център в Барселона“ публикува доклад, според който за поскъпването на кроасаните, багетите и хамона е виновно… глобалното затопляне. Барселонските „учени“ даже предупредиха предварително властите в ЕС – затоплянето ще удря все по-силно по джоба на обикновения европеец и това може да доведе до „политически вълнения и социални безредици“. А ако полицията започне да бие протестиращите – това не е нарушение на демокрацията, а действие, наложено от… законите на природата.
Като гледат какво става в Европа и слушат заплахите на Тръмп за нови санкции срещу Русия, американците също започнаха да се тревожат. Изведнъж се оказа, че Русия доставя на САЩ ключов елемент за отглеждане на царевица и соя – урея – за милиарди долари (46% от нуждите на агросектора). Според „New York Times“, „фермерите не могат да си позволят нови мита върху руските торове“, без риск от фалит. Президентът на Националния фермерски съюз на САЩ Роб Лериу се опасява, че „поскъпването може да принуди фермерите да изоставят земята си“. От началото на годината над 50 хиляди американски фермери вече са я напуснали. Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че стойността на селскостопанския внос ще надхвърли износа с рекордните 49,5 милиарда долара.
В такава обстановка, забранителните мита за руски торове и санкциите срещу партньорски на Русия страни (като Бразилия и Мексико), които доставят огромна част от земеделската продукция в САЩ, са също толкова „дълновиден ход“, колкото и решението на ЕС.
Но ние така или иначе ще намерим пазари за агропродукцията си – желаещи има повече от достатъчно. А покачващите се цени са дори в наша полза. А който иска да гладува или да мине на диета – нямаме нищо против. Подкрепяме здравословния начин на живот с две ръце.
Източник: ria.ru
