- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 105
- 16
Нямаме самоуважение и това си е. . . Не знам какво трябва да се случи, дано не е нещо наистина драматично, за да започнем да се ценим, да си вярвяме и да се обичаме – не един друг, а нас самите. Напоследък събитията, които ме настройват песимистично, не престават, едно през друго ни заливат.
<p>Не трябваше да се случва всичко това тая седмица в народното ни събрание, въпрос на национално самоуважение бе да не се допуска изобщо обсъждане на въпроса за езика, на който да се води предизборната борба.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33326_fUoW2U6UNyZ7LBBTcfbIAPBbMi5pA9.jpg" style="height:341px; width:511px" />България е еднонационална държава по всички определения (българите в нея сме твърди 85%) и е обичайно в нея да се говори на български, това е. Всеки, който живее в България, трябва да се справя с българския език отлично, такава е и практиката навсякъде по света, нали така.</p>
<p>Има няколко съпътстващи питания в целия тоя случай. Защо образователната ни система не може да осигури вече от доста време научаването на български език, писмено и говоримо, в училищата. Ако ви се вижда срамен тоя въпрос, отворете кой да е форум или някакви там социални мрежи – ще ви се замае главата от неграмотно писане, и не турци, цигани и джигитайци, чисти българи не могат да се изразяват и да пишат що-годе правилно на български.</p>
<p>Освен тоя явен образователен провал, ще трябва да питаме, пак със срам, но и с гняв, кой непрекъснато ръчка в огъня на религиозната ненавист.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33326_wUKbg9i7bFLU8CgGqOMgDaRWCjEh2v.jpg" style="height:312px; width:511px" />Политическата ни класа, която винаги е неадекватна, щом не се отнася до собствения й джоб, не можа да проумее, че всякакви шумни приказки за религиозен туризъм, за мощи, за християнизация водят единствено до създаване на религиозна вражда и мъст у последователите на другите средновековни култове у нас, предимно у мюсюлманите.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33326_1sRILvg9Q2KOgzk4k9j8ziuX71EAgO.jpg" style="height:314px; width:511px" />Често съм писал и за историческия произход на българските турци, огромната част от тях имат етнически корени, които са различни от тези на турците в днешна Турция. Това се отнася и за българските турци в днешна Североизточна България, и за тези по южната ни граница.</p>
<p>Даже няма причина да припомням тук случая с пияните войници в Карлово, отворете форумите с мнения по повод на петъчните вълнения в Пловдив тая седмица, предизвикани от превръщането на паметник на културата в Карлово, пак в Карлово (!), в действаща джамия. В тия форуми най-често ще прочетете „Умрете, гяури!”. Тия, които сеят религиозност в България, скоро ще жънат бури, ако не ги спрем всички заедно.</p>
<p>Вярно е, българските турци в България намаляват процентно непрекъснато по една или друга причина – от 14,2% през 1900 г. до 8,7% днес. В същото време днес българската нация поради емигрирането на почти 2,5 млн. българи е по-слаба от всякога.</p>
<p>Това, което можем да направим за себе си веднага, е да започнем да се самоуважаваме – поне тия от нас, които са в България, другите не ги мисля, те са направили своя (финансов) избор.</p>
<p>Има и още по повод на самоуважението ни. Уверен съм например, че повечето четящи тук са чули на място или в мрежата по-късно концерта на Пласидо Доминго в София онзи ден. Буйни потоци от горещи сълзи се изляха по повод изпълнението на „Моя страна, моя България” в зала „Арена”, а трябваше да ни е срам, мен ме беше срам заради известния изпълнител.</p>
<p>Възрастният вече Доминго сякаш за първи път виждаше партитурата на песента и изпитваше непреодолимо затруднение да чете едновременно и нотния текст, и думите на непонятния му български. Докато той подпяваше неравномерно и носово шлагерната мелодия, както аз под душа, симпатичното аржентинско сопрано Виржиния Тола прочете доста успешно думите, които не разбираше.</p>
<p>Изми очите на колегите си красивата немкиня Микаела Оесте, която не само бе научила простичката мелодия на „Моя страна, моя България”, но и почти целия текст наизуст, при това знаеше отлично за какво разказват думите точно, тя наистина бе харесала песента.</p>
<p>Вярно, ако не самата Оесте, то родителите й несъмнено добре познават песента на Емил Димитров, която още през 1970 г. се изпълнява на немски от западния немец Ули Мартин като „Моника”, а след него песента се превръща в европейски хит с варианти и на френски, италиански и английски.</p>
<p>Да, странно е как се случи това с оперна звезда като Пласидо Доминго, който би трябвало да е свикнал да заучава километри текст на непонятни му езици, както всички оперни изпълнители впрочем.</p>
<p>Но не за нечие пеене е тук приказката, а за сълзливото ни телешко хълцане пред чужденците, може да беше Доминго, но не беше отделил и половин час предварително и не беше си направил труда да разучи простичката мелодия и трийсетината думи към нея, това е.</p>
<p>Сигурен съм, че публиката в залата, както отразяващите събитието в средствата за масово осведомяване, трябваше да намери възпитан начин да му покажат, че са забелязали това, въпрос на национално самоуважение е.<br />
Тази седмица ме беше срам, за вас не знам.</p>
<p>___________________</p>
<p>* Този текст не е продължение на дискусията за отношението на българите към Запада – този разговор няма да може да се провежда повече тук. Въпреки това в следващи текстове навсякъде, където обичайно публикувам, ще продължа да давам нови отговори на този въпрос, при това исторически верни отговори, а не изсмукани от пръстите.</p>
<p>Последният засега текст в тая дискусия, на Валентин Хаджийски „Антизападничеството в България – опит за реванш на бай Ганя над Алека” (вж. тук в Коментари), дава тъжен повод за множество такива продължения.</p>
