- Автор: Любослава Русева, в. "Преса"
- 10 Sep 2020
- 99
- 15
Звучи абсурдно, но точно този абсурд произведе т.нар. Реформаторски блок, след като покани ГЕРБ на разговори за общи действия срещу кабинета. Вярно, за благоприличие поканата беше опакована като съвместна работа с „всяка една политическа, обществена, гражданска, синдикална, неправителствена, работодателска организация, която е декларирала, че за тях оставката не търпи отлагане“. Но самото признание, че партията на Бойко Борисов е част от тази палитра вече зачеркна претенциите на реформаторите да бъдат нейна алтернатива. Или по-точно да се превърнат в такава, доколкото уверенията им, че са за правила, морал и разкъсване на симбиозата между бизнес, престъпност и власт, олекнаха в мига, в който официално припознаха ГЕРБ за свой съюзник.
<p>Седемте (впоследствие сведени до пет) партии в Реформаторския блок увър­таха шест месеца за отношението си към бившите управляващи, въпреки че по презумпция се явяват основен техен конкурент. А очакванията към тях бяха други. Като вкупом изпаднали от парламента на последните избори, те първо трябваше да си отговорят на въпроса „Къде сбъркахме?“, т.е. защо избирателите не ги възприеха като същинска алтернатива на „дясната“ ГЕРБ.</p>
<p>Сетне трябваше да седнат и да помислят как могат да поправят грешките си - този път заедно, с общи усилия. Да започнат, например, оттам по какви причини хората харесват ГЕРБ, та през май отново да спечели най-много гласове. И да продължат с търсенето на обяснения какво пък не харесват толкова, та самите те да предложат алтернативни решения. В крайна сметка това се предполагаше и от амбициозното наименование „Реформаторски блок“, иначе казано, политическо обединение, което е готово или поне смята, че е готово да извърши реформи.</p>
<p>Реформаторският блок обаче предпочете да рециклира омръзналите клишета за демафиотизацията и нуждата от честно управление, докато тъкмо честността изискваше да направи критичен анализ на предишното управление. Пак ще повторя: блокът беше длъжен да започне с изясняване на отношението си към ГЕРБ, защото то е от фундаментално значение за доверието към заявилите се като дес­ни реформатори. За да разсеят съмненията, че целта на упражнението е да върне Бойко Борисов на власт, като покрай него успеят да се намърдат и те, партиите в блока бяха длъжни да се дистанцират категорично. Не с двусмислени изявления като това на Радан Кънев (ДСБ): „Вратата към БСП и ДПС е зазидана. Те я зазидаха с действията си в настоящото управление. За всеки друг зависи доколко може да следва реформаторските политики, които предлагаме.“ Не и с кокетни фрази като тази на Меглена Кунева (ДБГ): „Бих казала на г-н Борисов, че това не е начинът да се сближи с Реформаторския блок - с ухажване, бой, с ухажване, бой няма да стане.“</p>
<p>Въобще няма да стане, никога няма да стане - ето това трябваше да заявят от Реформаторския блок още в началото. През юли, когато гражданските протести не бяха сведени до художествена самодейност, реформаторите имаха шанса да ни убедят, че са алтернатива на отблъскващата система, в чиято палитра ГЕРБ заема съществено място. Стига да искаха, днес те вече можеха да са се утвър­дили като основен претендент не само за гласовете на твърдите сини привърженици, но и на разколебаните симпатизанти на залязващата звезда Бойко Борисов.</p>
<p>Просто е - щяха в зародиш да са пресекли основанията да бъдат заподозрени, че се борят за кариерното си оцеляване и развитие под крилото на своя голям десен брат. А хората, които бяха излезли на улицата преди всичко с искане за почтеност и пречистване на системата от додеялите политически муцуни, щяха да им повярват.<br />
Впрочем първият тревожен сигнал, че подобни очаквания към Реформаторския блок са силно завишени, дойде в началото на септември. Тогава уговореното под сурдинка „техническо взаимодействие“ с ГЕРБ в подкрепа на протестите доведе до обратния резултат - гражданската енергия беше употребена в името на това бившите управляващи да се върнат на власт. Дали го направиха от наивност и водени единствено от желанието да бутнат проблематичното правителство, няма голямо значение. Дори и да не са пресмятали ползите от „техническото взаимодействие“, веднъж приели да участват в общи действия с ГЕРБ, реформаторите станаха съучастници в подмяната на недоволството и свеждането му до средство за политически реванш.</p>
<p>„Ние сме на този пожар, който наричаме протести, а всъщност това е едно национално усилие за сваляне на първото безотговорно мафиотско правителство от 2004 г. насам. Ние говорим за класическо мафиотско правителство. Последното такова беше на Беров и последиците от него още ги плащаме...“ Цитирам думите на Радан Кънев, произнесени пак през септември, защото от тях се разбра в какво точно се състои голямата заблуда на Реформаторския блок. (Предпочитам да я наричам заблуда, защото не ми се ще да повярвам, че там възприемат като приемливи и нормални практиките на ГЕРБ в управлението.)</p>
<p>Та тази заблуда се състои в следното: БСП, ДПС, „Атака“ са зло и олицетворение на „мафията“. Щом който и да е друг, различен от тях, е приветстван като добре дошъл в борбата на реформаторите срещу злото и мафията, значи той е от добрите, не е зло и мафия...</p>
<p>За човек, който от 2009 г. насам живее далеч от България, подобна интерпретация сигурно не звучи скандално. Но за нас, които бяхме свидетели на „калинките“ и полицейщината, на натиска върху бизнеса и на рекета, упражняван върху всички останали власти в страната, то би трябвало да е най-малкото смущаващо. Да имаш претенциите, че ще налагаш правила и морал и в същото време да си затваряш очите пред политическа машина за безогледно усвояване и преразпределяне на обществен ресурс, е като да бориш олигархията с помощта на мафията (по колегата Иван Бакалов). Всякакви опити да оправдаеш това с текущите обстоятелства, които уж налагат компромис, изглеждат лицемерно. Още по-глупаво пък изглежда да поставяш условия и да се надяваш, че някой ще ти следва „политиките“. Особено когато този някой се казва Бойко Борисов.</p>
<p>„Ние търсим съюзници. Ако ГЕРБ е съгласен, че оставката не е цел, която да доведе обратно някакво мнозинство на ГЕРБ, значи има заявка за промяна от тяхна страна“, казва Петър Москов (ДСБ). Интересно е дали сам си вярва, че е възможно, доколкото целта на всяка политическа партия би трябвало да е властта. В същия дух обаче Москов споделя и друго: „Ние можем да извървим пътя и сами; но без ГЕРБ, зад които стоят стотици хиляди хора, това усилие ще коства повече време и ще бъде по-трудно.“ Е, как тогава ГЕРБ ще гарантира, че не иска мнозинство, в случай че успее да събори правителството и спечели изборите? И не е ли това признание за абсолютното безсилие на реформаторите да изпълнят задачата си, наречена от самите тях „мисия“?</p>
<p>Но Москов не е изключение и тук е бедата. Наивността така е понесла на крилете си Реформаторския блок, че лидерът на ДСБ Радан Кънев вече чертае утопични планове. „Алтернативата е краткосрочно реформаторско правителство след нови избори, което за 18 месеца да направи основни неща, за да намали и да спре злоупотребите с власт.“ Щели да управляват като Хари Труман и да излязат от властта с костюмите и бомбетата, с които са влезли...</p>
<p>А как? Не е ясно. Във всеки случай процедурата изисква след оставка на правителството президентът да назначи служебен кабинет, който за три месеца да подготви нови избори. През това време призивите на Реформаторския блок за приемането на чисто нов Изборен кодекс са неосъществими, защото няма действащ парламент. А дори следващите избори да се проведат изключително честно, липсва каквато и да е сигурност, че ще бъдат спечелени от изключително честни реформатори, които ще имат възможността да управляват изключително честно в продължение на година и половина.</p>
<p>В момент, когато ГЕРБ започна да се разпада (вече има двама отцепници), а приватизирането на протестите не успя да обслужи частния му интерес, съюзяването с партията на Борисов прилича на спасителна операция на... камикадзе. Вероятно от страх че собственият им проект издиша, формациите от Реформаторския блок преливат сили и я реанимират за нов живот, без да си дават сметка (а дали не си я дават?), че по този начин отблъскват, а не привличат симпатизанти.</p>
<p>Целта обаче не е в състояние да оправ­дае средствата, а с хитрувания няма как да се постигне „нов морал“ - това трябва да им е ясно. На хората им писна от задкулисни договорки, усуквания и лъжи - и това трябва да им е ясно. Достатъчно е „реформаторите“ да отворят социалните мрежи, за да се сблъскат челно с разочарованието от пропиляната възможност за някаква нормална алтернатива. Пропиляна за кой ли вече път...</p>
<p> </p>
<p>(в. Преса, печатно издание, брой 10 (716 от 11 януари 2014)</p>
<p> </p>
