Кириакос Мицотакис и Кирил Петков Снимка: МС
Първите й стъпки категорично показват, че има трескава суматоха за връщане на ресто. Половината от новините, които заливат публичното пространство, са изцяло по конспекта на американския интерес:
√ Внезапно оживление по темата "Македония". Официално се твърди, че позицията на България остава непроменена. Но коренно променено е поведението на българските власти.
Трескаво започнаха да се търсят начини за сближаване на позициите. България ги търси, не Македония.
Премиерът Кирил Петров разправя, че ще направи всичко възможно до 6 месеца нещата да бъдат решени. Не македонският, а българският премиер прави всичко възможно. Президентът Румен Радев свиква през през януари по темата Консултативния съвет за национална сигурност. Българският КСНС ще заседава, не македонският. В началото на тези процеси гръцкият премиер дойде у нас, за да задвижи колелото в интерес на Македония. В София пристигна, не в Скопие. Посещението на гърка не бе отдавна планирано, специално бе поканен от Петков. Нямаше го цялото това оживление преди изборите, настана след тях.
Интересно е, че още преди да бъде съставено българското правителство македонският преговарящ Владо Бучковски знаеше, че новият премиер ще се казва Кирил Петков.
И радостно заяви, че Петков ще е доста по-отстъпчив. Въпрос с неповишена трудност е откъде е знаел. Както и отде дойде целият този прилив на енергия в българската власт.
√ Кирил Петков заяви пред бТВ, че България ще опита да закупи цялото количество договорен азерски газ. По-малко руски ще има в микса. Няма смисъл да обясняваме за чии уши е музиката.
√ "Вторият мост" на Дунав, за който Кирил Петков отнесе доста смях, въобще не е смешен. Изказването бе направено в централата на НАТО пред шефа на пакта Столтенберг.
Мостът не е за маршрутки. Мостът би бил и за военни цели.
Той е идея за стратегическо развитие на военната инфраструктура. Разглежда се като ангажимент спрямо НАТО. Ето какво дословно гласи конкретната информацията на сайта на Министерски съвет: "Важно е да има синергия между гражданската и военната инфраструктура. Това заяви българският министър-председател Кирил Петков след срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Българският премиер подчерта, че страната ни ще продължи модернизацията на въоръжените си сили и адаптирането им към стандартите на НАТО, като амбицията ни е до 2024 година да увеличим разходите си за отбрана до 2% от БВП, включително чрез инвестиции в гражданска инфраструктура с двойно предназначение. Принос за това могат да имат проекти като бъдещ нов мост на Дунав край Русе".
Само на откровени глупаци мостът може да им е все още смешен.
Успоредно министърът на отбраната и бивш служебен премиер Стафан Янев даде интервю пред германската медия "Шпигел". Запитан, той не потвърди, но и не отхвърли варианта натовски войски да бъдат разположени у нас.
√ Държавният секретар на САЩ Блинкен бе първият международен фактор, с когото Петков разговаря след избирането си. Извън протоколните срещи в ЕС, дебютът на Петков дооформиха Столтенберг и гъркът Мицотакис. И стратегически, и в контекста на текущи теми, като Македония и напрежението в Украйна, това бе програма според американския интерес.
Казано на НПО-език – това бяха стъпки по първите точки на одобрения от донора проект.
Всеки, който е работил с проекти, знае за какво става дума.
Някои от горепосочените действия може да се оценят като положителни за България. Азерският газ например е по-евтин от руския. Други – като тропането на ботуши, със сигурност не са положителни. Някои от завлянията може да донесат реални последици, а други да останат на хартия. В контекста на анализа е важно, че те са изцяло съобразени с американския интерес.
Това са първите външнополитически действия на новото правителство – точно такива, каквито бяха предварителните очаквания.
Дори платени тролове и безплатни маниаци по чара на Петков и Радев не могат да отрекат тези обективни факти. Всички тези неща се случват точно както и друг път – първоначално с много противоречиви приказки, дим, залъгващи движения, отричане, изявления пред чужди медии, различни от тия пред българските... Мътене на водата, докато накрая рибата "от само себе си" не се окаже в тигана.