Реформаторският блок има бъдеще само ако стане партия

<p>Според всички социологически проучвания Реформаторският блок ще има парламентарна група в следващото Народно събрание. Дали обаче това е достатъчно - струва си да се запитаме заради милионите избиратели, които през последните 20 г. гласуваха, най-общо казано, със синята бюлетина, и които днес са останали без политическо представителство в законодателната власт.</p> <p>Вярно е, че доста от тях през годините подкрепиха различни популистки формации, гравитиращи около дясното, като НДСВ и ГЕРБ, но именно защото са популистки, те не бяха автентично представителство на онези граждани, които преживяваха комунизма като травма, и които през годините гласуваха в името на една модерна и демократична европейска България.</p> <p>В много голяма степен протестите, които не стихват от половин година насам, са и заради това, че партиите от т.нар. традиционна десница останаха извън борда и не можаха да прескочат 4-процентовата бариера. Като техен наследник РБ има доста сериозната задача да събере онова, което лидерите на традиционната десница разпиляха в последните десет години. Това предполага сериозни усилия, но такива засега не се забелязват в организацията, нарекла себе си Реформаторски блок.&nbsp;</p> <p>В началото той бе съставен по съвсем естествен начин от партиите вдясно, които изпаднаха под чертата, но вече няколко месеца след обединението им все още няма яснота за идентичността и идеологическата платформа на тази формация. Тя дори няма юридически организиран статут, нито ясни и отчетливи правила за вътрешното си функциониране, както и ясно изразено лидерство, което й създава огромни проблеми. За сега РБ е една добра идея, много добри пожелания и&hellip; нищо повече. Реформаторския блок не е реално политическо тяло. Процентите, между шест и осем, които му дават различните социологически агенции, трябва да бъдат тълкувани по-скоро като заявени намерения от страна на част от избирателите, отколкото като твърдо изявена воля, от страна на верен електорат. Впрочем лидерите на отделните партии в Реформаторския блок имат проблем именно със собствения си партиен апарат и по-лесно разговарят помежду си, отколкото с него.&nbsp;</p> <p>Най-яркият пример за това е ДСБ, чийто лидер Радан Кънев не се ползва с широка подкрепа сред костовистите в собствената си партия, които все още тъгуват по своя Командир и не понасят съюза с Меглена Кунева и нейната формация &quot;България на гражданите&quot;. Много от тях изпитват истинска омраза към лидерката на ДБГ и прото няма да отидат до урните. Самото &ldquo;Движение България на гражданите&rdquo; е разцепено след последното си национално събрание, на което бе направен опит да се фалшифицира резултат от едно гласуване. Оставането под черта, което бе една от изненадите на последните избори неминуемо ще окаже демобилизиращо влияние на избирателите на ДБГ, които и без друго не са твърд електорат. СДС съществува само на думи, а името на неговия лидер го знае само неговият предшественик, чието пък име така и не можа да се разбере. Искам да кажа, че ситуацията в Реформаторския блок никак не е лека, и че ако искат да успеят заедно, водачите в него трябва да направят много радикални и убедителни стъпки, които включват дори и директен сблъсък с предразсъдъците на собствените си партийни членове.&nbsp;</p> <p>Истината за бъдещето на тази формация е много проста - сплотяването й в една партия. Това в ушите на електората на ДСБ, например, звучи почти кощунствено, но е вярно. Впрочем същото направи Костов със СДС в средата на 90-те и успя да спечели пълен мандат. Разбира се аналогиите в случая могат да бъдат твърде подвеждащи и за това не искам да акцентирам върху това. Твърдя, че РБ трябва да стане една формация по следните причини:&nbsp;</p> <p>Най&mdash;важната от тях е маломерността на всяка отделна партия участничка в Реформаторския блок. Особено след последните избори нито една от по-големите като ДСБ, ДБГ и СДС, няма пълноценен партиен живот, нито стройно изградени структури в цялата страна. ДСБ е софийска партия, при това съставена предимно от електорат, който живее в центъра на столицата. &quot;България на гражданите&quot; има своите привърженици тук там в страната, но и при нея не може да се говори за ясно изразено национално представителство, което да й дава необходимата тежест. А и както казахме тя няма твърд електорат, което я прави податлива на доста по-бърза ерозия от останалите. Вече отбелязахме, че при СДС положението е трагично.</p> <p>Нито една от тези политически сили няма ресурс сама да прескочи 4-процентовата бариера при нови избори, което допълнително олекотява позицията на Реформаторския блок, който в този вид напомня по-скоро на Реформаторски вход с петима домоуправители. Нито те, обаче, нито техните съкооператори все още нямат ясна представа как да продължат да градят останалата част от сградата.&nbsp;</p> <p>Отпадането на &quot;Зелените&quot; от тази неформална коалиция също подкрепя тезата за слабостта на нейната идентичност и липсата на ясна представа за по-дългосрочното бъдеще. Напускането на младите еколози е естествено само привидно.&nbsp; &ldquo;Зелените&rdquo; в България не са червени, а сини. В миналото си са гласували за СДС или Костов или и за двете, когато бяха едно. Между нито една от формациите в РБ няма огромни и непреодолими идейни различия, което е много сериозен аргумент в полза на сливането им. Вече казах, че в момента коалицията се крепи само на добрите намерения и здравословното чувство за оцеляване на лидерите на различните партии. Те тепърва се канят да подписват предизборно коалиционно споразумение, което ще бъде първия сблъсък с реалната политика вътре между тях и началото на сериозните проблеми пред Реформаторския блок. Големите партии в България преживяват сериозни сътресения, когато се редят листи, какво остава за коалиция от четири - пет формации, които нямат водач и чиято цел е единствено влизане в следващия парламент.&nbsp;</p> <p>Да не говорим за безсмисленото име &quot;реформаторски&quot; - клише, изпълнено с носталгия по времето на Костовото управление, което не може да събуди вътрешна енергия у сбралите се под шапката му политици, какво да говорим за избирателите.&nbsp;</p> <p>Със сегашните седем процента коалираните реформатори ще се превърнат в лесна плячка за по-големите партии, които ще ги претопят и употребят, както се случи с всички подобни формирования от 2005 г. насам.&nbsp;</p> <p>Като най-пресен пример можем да посочим печалния край на &quot;Синята коалиция&quot;, която &quot;изгоря&quot; покрай ГЕРБ, и то при наличието на далеч по-голяма електорална подкрепа и силно лидерство в лицето на Иван Костов. Ще се повторя, за да съм пределно ясен: дори и да влезе в следващия парламент в този си вид, Реформаторският блок няма шанс да оцелее в дългосрочен план, което го обезсмисля като проект.&nbsp;</p> <p>Ето защо лидерите на малките партии трябва да запонат открит и интензивен разговор, както помежду си, така и със своите партийни привърженици, за да могат до следващите парламентарни избори да се организират в една партия, в която да влязат саморазпусналите си формации на ДСБ, &quot;България на гражданите&rdquo;, СДС и останалите, да се избере един лидер, през когото тази партия да бъде идентифицирана, както и около него да се подредят познати и нови лица от близкото и по-далечно минало на т.нар. десница, които все още са участници в активната политика.&nbsp;</p> <p>Друг път за Реформаторския блок няма, а 7-те процента, които днес му дават социолозите, бързо могат да станат и три, щом избирателите си дадат сметка, че ще трябва да дадат гласа си не за формация, която един ден ще участва в управлението на България, а за шепа оцеляващи политици, поредните, които си търсят място под слънцето.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Освен това Реформаторският блок ще трябва енергично и много категорично да се разграничи от популисткия феномен ГЕРБ, и да признае грешката на своите предшественици, които допуснаха Бойко Борисов да окупира дясното порстранство и да заеме нишата не само на антикомунизма, но и на цялата българска десница, колкото и условно да звучи това понятие у нас.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Всичко може да се каже по адрес на БСП и ДПС, но е факт, че тези партии не позволиха да бъдат унищожени от Борисов.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Освен това &quot;реформаторите&quot; трябва да бъдат благодарни, че т.нар. граждански протести, които и те подкрепиха в името на популизма - не успяха, за да имат поне още малко време, за&nbsp; консолидация, организация и сериозно партийно строителство. С четене на декларации от разни офиси, разхвърляни из София нищо няма да стане, ако не направят най-логичните стъпки за своето фактическо раждане за политическия живот у нас. Пак повтарям: засега те са само марка, бранд, лейбъл, име без реално съдържание. Седемте уж сигурни процента днес за нула време могат да се стопят утре, а ако нещо в РБ не помръдне има много големи шансове точно те да се окажат пак извън голямата игра.</p> <p><em>Текстът е публикуван във в. Галерия</em></p>