РЕФЕРЕНДУМ НА ПЕТНА

<p>Като характер и съдържание, инициативата му за референдум си е откровена политическа провокация. Зад прокламираното намерение да се промени цялостно изборният процес прозира неистовият стремеж от радикализация на политическото противопоставяне в страната. Този ход е поредната брънка в стратегията за делегитимация на днешното управление и разширяване на базата на общественото недоволство.</p> <p><br /> Да говориш постоянно срещу задкулисието и същевременно да поискаш референдум, без да си провел на тази тема широки и открити консултации, е меко казано, лицемерие. Дори и pro forma, бе нужно да се проведе някакъв предварителен дебат, за да не изглежда президентът като фокусник, извадил букет от ръкава си. Но това просто не се вписва в ролята му. Щом господарят му от Банкя е решил да заложи на популистката карта, от Плевнелиев се очаква прилежно да прочете набутания му в ръцете текст.<br /> &nbsp;Лансирайки идеята за референдум, стратезите на Бойко сигурно са си мислели, че са открили &bdquo;философския камък&rdquo; на българската политика. Средство, срещу което опонентите им не ще разполагат с никакво противодействие. Особено БСП. Тя или трябваше да се пришие към инициативата на президента, или да си навлече такъв обществен гняв, че да не си и помисля да оспорва електоралното лидерство на ГЕРБ. А в добавка и АБВ...</p> <p><br /> На пръв поглед тази схема можеше и да сработи. Думата референдум гали ухото на българина. На Балканите, както никъде другаде по света, почти всеки гражданин има готова рецепта за това как трябва да се управлява страната му. А допитването поне в минимална степен задоволява това изкушение на избирателя. Да не говорим как ще се увеличи настървението му, ако същият избирател попадне в илюзията, че може да преформатира отношенията електорат &ndash; народни представители.<br /> Към момента този замисъл върви по-скоро към провал. Както писах и в предишния си коментар &ndash; поради традиционната герберска глупост. Да се очаква от Плевнелиев, че може да инициира подобна тежка политическа реформа, е повече от наивно. Липсва му воля, авторитет и визия за подобно нещо. С поведението си той по-скоро окарикатурява решаването на даден проблем, отколкото може да го наложи в дневния ред на обществото.</p> <p><br /> Нека само си припомним посланията на президента от последните няколко дни. Малко преди да направи обръщението си към нацията, той отправяше предупреждения колко е опасно да се мисли за радикална промяна на политическия ни елит. На 29 януари предложи провеждането на референдум, на 30 януари вицепрезидентът му не просто се разграничи от него, но направо се изгаври с инициативата, а на 1 февруари Плевнелиев вече заговори по проблема за отварянето на архива на Държавна сигурност. Човек наистина добива впечатлението, че има насреща си преродена ирландска пастирка, в която е останал навикът фриволно да се носи от проблем към проблем. Без да мисли сериозно за тяхното решаване.</p> <p><br /> Ако държавният ни глава сам по себе си е крайно неудачен и некадърен носител на каквото и да е послание за политическа промяна, то защитниците на неговата инициатива се постараха да я досъсипят окончателно. Същите лица, които ни обясняваха през лятото как гражданското общество се е надигнало и ей сегичка ще помете омразния парламент, днес се опитват да сугестират дейността на депутатите. Именно тази шизофрения &ndash; да искаш гибелта на нещо, от което очакваш да изпълнява желанията ти, е може би най-отвратителната черта на &bdquo;олицетворяващите&rdquo; гражданската съвест. Тяхното двулично и конюнктурно отношение към проблематиката на обществото ги лишава напълно от възможността да се изявят като автентични носители на идеята за някаква обществена промяна.</p> <p><br /> Именно тази среда, сама разбираща своята безполезност, вече се е самонаела с ролята да бъде основният &bdquo;продуцент&rdquo; на референдума. Резултатът може да се предскаже още отсега &ndash; ще се провалят. Вероятно ще се провалят красиво и умно, както само те умеят. Защото независимо от силата на аргументите си и от медийния ресурс, с който ще разполагат, самият им код на общуване и поведение ерозира посланията им. И попаднал веднъж в ръцете им, дебатът за референдума ще се изроди до поредната сценична или inventi изцепка.</p> <p><br /> Всъщност именно такъв и ефект се получи. Въпреки че поставените три въпроса се ползват с популярност сред хората, обществото не успя да види в предлагания референдум нещо повече от продължение на дясната истерия, която ни залива от лятото. И вече взе да досажда. Изглежда невероятно отново да бъде акумулирана значима енергия за протест (дори и чрез обилно финансиране), която да бъде в състояние да наложи волята си над парламента. Отново ще станем свидетели на странното състояние с отношението към правителството &ndash; повече от три четвърти от хората не го подкрепят, но само стотина човека всеки ден надуват вувузели край сградата на Народното събрание.</p> <p><br /> Този очебиен факт ни позволява да погледнем на по-същностните причини десницата в България да иска промяна на конституционните и изборни регулации. Тя разбира, че не е в състояние да материализира общественото недоволство в свой електорален потенциал, и се отдава на опасната илюзия, че промяната на формалните правила ще й позволи да превъзмогне този свой недъг. Опасността не се корени във факта, че не това е спасението за десните партии, а че те могат да пренесат своята вътрешна недееспособност върху съществуващата институционална среда. Жална ни майка, ако евентуалната ни нова конституция и избирателен кодекс биват писани от Бойко, Янето, Бареков, Кунева и Валери Симеонов.</p> <p><br /> Също така направи впечатление лекотата, с която БСП и ДПС дезавуираха призива на Плевнелиев. Тази тяхна дързост е показател доколко е окарикатурен образът на стоящата срещу им опозиция. Миналото лятото Станишев и Местан сигурно биха подкрепили всеки един референдум, откъдето и да бе иницииран и с каквито и да било въпроси. Тогава ставаше въпрос за собственото им политическо оцеляване. Но протестиращите, вместо да формулират една поредица от искания, предпочитаха да се броят на Цариградско шосе и да играят скечове пред паметника на Цар&nbsp; Освободител. Нищо чудно управляващите да гласуват исканото от президента допитване до народа, като променят така въпросите, че те да нямат нищо общо с първоначалния си вид. Но както е казал народът, желязото се кове, докато е горещо, а температурата пред парламента отдава е минусова.</p> <p><br /> И накрая да се върнем към срещата на Борисов с оригиналното Петно. В податките от тяхната среща се прокрадва намекът, че е необходимо да има не само масовост на антиправителствените прояви, но и че те трябва да бъдат окървавени. И това е най-големият риск пред България до средата на март &ndash; бившият ни премиер да режисира протест за референдум, така както той си го представя. Пред който и киевският Майдан ще изглежда като пионерски лагер.</p>