- Автор: Гидеон Рахман, Файненшъл таймс
- 10 Sep 2020
- 60
- 13
Барак Обама и лидерите на ЕС се опитват да изглеждат единни и решителни. Действителността, както знае Владимир Путин, е, че те са разделени и неуверени.
<p>Руският президент действа със скорост и безпощадност, които оставиха западните лидери без полезен ход на действие.</p>
<p>Русия погълна Крим за по-малко от седмица, почти без да гръмне пушка. Сега е събрала войски по източната украинска граница, но всичко, което до момента Западът е предложил на украинската армия, е доставка на пакетирана храна от армията на САЩ.</p>
<p>Представата, че Путин е постигнал брилянтна победа, обаче е подвеждаща. В действителност той направи рискован залог - и е вероятно да загуби от това, че заложи на използването на сила.</p>
<p>Анексирането на Крим е достатъчно рисковано. Нахлуване в Източна Украйна обаче ще доведе до катастрофа за Русия.</p>
<p>Решението на Путин да завземе Крим бе отчаян отговор на украинската революция, която Кремъл не можа да спре, нито да контролира. Вместо да остане в историята като слабак, който гледа фигурно пързаляне в Сочи, докато Русия "губи" Украйна, Путин реши да действа с Крим. Получи се.</p>
<p>След броени дни вече му ръкопляскаха на крака в Москва, а рейтингът му в проучванията на общественото мнение се извиси.</p>
<p>Като сложи ръка на Крим, Русия направи така, че в крайна сметка да загуби Украйна.</p>
<p>Ако на Украйна бъде позволено да произведе избори през май, е сигурно, че ще има антимосковско мнозинство, тъй като рускоговорящите жители на Крим вече няма да гласуват, а останалият електорат вероятно ще бъде радикализиран от руската заплаха.</p>
<p>Временното украинско правителство току-що подписа споразумение с ЕС - развитието, което Русия се мъчеше да предотврати на първо място. Въпреки внимателно нагласеното излагане на показ на проруската еуфория в Крим е напълно възможно недоволните малцинства там - по-конкретно татарите – да окажат съпротива срещу обединението с Русия.</p>
<p>Военен ход в Източна Украйна силно ще увеличи опасността от политически, военен и икономически ответен отговор, достатъчно силен да застраши лидерите в Кремъл.</p>
<p>Западни военни анализатори не се съмняват, че отначало руската армия с лекота ще вземе превес над украинските въоръжени сили.</p>
<p>Съвременната история обаче показва, че когато водещите световни сили прибягнат към военна интервенция срещу вражески настроено местно население, те почти винаги претърпяват стратегическо поражение в дългосрочен план.</p>
<p>Лесната военна победа с конвенционални средства изглежда нещо страхотно за момента, но бива последвана от агония в дългосрочен план.</p>
<p>Путин, който тъгува, че разпадането на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век", трябва да знае, че тази "катастрофа" бе до голяма степен ускорена от изтощителните последици от съветската война в Афганистан. Дори могъщите Съединени щати - с най-голямата икономика и най-модерната военна машина в света - не успяха да победят нито в Ирак, нито в Афганистан.</p>
<p>Предпазливият и действащ професионално лидер в Белия дом очевидно си е научил урока от тези неуспешни войни доста по-добре от ходещия наперено гол до кръста негов съперник от Кремъл.</p>
<p>Разбира се, у руската (и американската) общественост се събужда старата тръпка по вида на мъжествен лидер, който е готов да прати танковете. Не след дълго обаче те скърбят заради неговата глупост.</p>
<p>Защо военната сила стана толкова по-малко ефективна за постигането на политически цели?</p>
<p>Джереми Шапиро от института "Брукингс", който доскоро работеше за екипа по политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, казва, че с промените във военните и социалните технологии е станало много по-трудно за нахлуващите армии да подсигурят трайна победа.</p>
<p>Освен ако населението в района, в който се извършва инвазията, не е малобройно - или почти изцяло гостоприемно – е вероятно да се появи бунтовническо движение. Бунтовниците в днешно време обикновено имат оръжия като крайпътни бомби и гранатомети, които могат да нанесат големи човешки загуби и материални щети на окупиращата армия.</p>
<p>Сега те разполагат със социални медии и мобилни комуникации, с които доста по-лесно могат да се организират. Ако бунтовническото движение има и силни външни поддръжници – както е случаят в Афганистан, Сирия и Ирак - може да стане почти невъзможно то да бъде победено.</p>
<p>Руснаците имат едно "предимство", което могат да използват при опит да потушат евентуален бунт в Украйна - склонността да действат с крайна жестокост, която показаха по време на чеченските войни. Но населението на Чечения е едва малко над един милион души и територията й е вътре в границите на руската държава.</p>
<p>Използване на "тактики от Грозни" след евентуално нахлуване в суверенна държава с 45-милионно население на границите на ЕС ще бъде нещо съвсем различно.</p>
<p>По тази причина Путин може да предпочете засега да използва армията си, за да отхапва парченца от по-малки цели като Молдова.</p>
<p>Тактиката му в Украйна може отначало да бъде ограничена до икономически натиск, с използване на лоста на руската енергия, както и до политическа дестабилизация и подкупи. Да се опита да постави своя голям западен съсед в безпомощно положение, също не е добър дългосрочен вариант за Русия.</p>
<p>Въпреки че Путин още не започнал военна инвазия в Източна Украйна, една икономическа и политическа война може да отприщи серия от събития, които впоследствие да доведат до въоръжен конфликт.</p>
<p>Ако руски войски отидат в Украйна, може да очаквате отначало победоносно поведение в Москва и кършене на ръце от страна на Запада. Едно показване на мускули в Украйна обаче в крайна сметка ще отслаби много руската държава. </p>
