- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 100
- 9
Няма по-добър повод за всеки българин от националния ни празник, за да покаже той най-добрите качества, които славното ни минало и паметта на дедите ни са възпитали в нашия народ. Дори днес, в скръбните дни на упадък и разруха, силата, която черпим от миналото си, е достатъчна, за да окажем яростен отпор на всеки недоброжелател. Поне за това сила ни е останала.
<p>Светлият ни 3 март е денят, в който можем целокупно да покажем признателността си за нашето освобождение от турско робство на обединената войска на народите на Руската империя, както и на ония 108 967 нейни воини, убити, ранени, изчезнали без вест или умрели от болести. На тоя ден никога не сме забравяли също и загиналите 17 618 убити и ранени румънски, сръбски и черногорски бойци, паднали на българска земя.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33842_CKvb3NWlwPsCFXFpkwj7l5GHKzG3AQ.jpg" style="height:336px; width:545px" /></p>
<p><em><strong>Освещаване на Самарското знаме – бойното знаме на българските опълченци в Освободителната руско-турска война от 1877/1878 г., Плоещ, 18 май* 1877 г.; гравюра в сп. „Всемирная иллюстрация” – СПб, 17 юни 1877 г.</strong></em></p>
<p>Не получихме даром свободата си. Освен саможертвата на предците ни в Априлското въстание винаги ще помним и кръгло 15 хиляди български опълченци, които без страх дадоха живота си за България. Понеже през 1903 г. молебенът за падналите в Освободителната руско-турска война в току-що обновената столична църква „Св. Неделя” бил по политически причини крайно невзрачен, вял и едва забележим, в броя си от 20 февруари (4 март) органът на Народната партия в. „Мир” възмутено отбелязва в редакционната си колонка на първа страница – „една студенина се вкарва в признателната душа на българина”. Ще видим, че почитатели на тая „студенина” има и преди това, и по-късно, а и в наши дни даже.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33842_pGUZpiDVCCXN4CDuVSdMs5X7CQwJpZ.jpg" style="height:488px; width:545px" /></p>
<div><em><strong>Посрещане на руската войска в Търново, 25 юни 1877 г.; гравюра в сп. „Всемирная иллюстрация” – Спб, 5 август 1877 г.</strong></em></div>
<p>Въпреки повече от 30-те хиляди избити българи по време на Априлското въстание, въпреки недвусмислените заключения на анкетните комисии за турските зверства, въпреки излезлите в няколкостотин чуждестранни вестници и списания над 3 хиляди страховити статии и дописки, за Цариградската конференция (1876–1877 г.) английският представител лорд Солсбъри получава категоричното указание да осигури запазването на независимостта и териториалната цялост на Османската империя, защото „английската чест и интереси” според кралица Виктория (1837–1901) в никакъв случай не трябвало „да бъдат пожертвани”. Същата Англия разполага година по-късно своя флот да охранява Цариград в заключителния етап на Освободителната война. За Берлинския конгрес (1878 г.) даже не си струва да отваряме тук приказка, няма да ни стигне мястото, западното единодушие там е известно на всички.</p>
<div><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33842_dcAInEwkZ2arEQpjfJQzRbFxTp6zsH.jpg" style="height:262px; width:545px" /></div>
<div>
<p><em><strong>Руската войска преминава р. Дунав при Галац, нощта на 9 срещу 10 юни 1877 г.; гравюра в сп. „Всемирная иллюстрация” – СПб, 24 юни 1877 г.</strong></em></p>
</div>
<p>Наистина е чудно как през цялата първа половина на ХХ в., а и днес, непрестанно се привързваме политически все към тия, които усърдно се трудиха за благото на враговете на българите и през Възраждането ни, и по време на Априлското въстание през 1876 г., и по време на Освободителната руско-турска война от 1877/1878 г., а накрая осакатиха новосъздаденото Княжество България, като орязаха безскрупулно българските земи. Трябва да е някакъв вариант на стокхолмския синдром навярно...</p>
<p>* * *</p>
<p>Не е случайно, че тоя текст започна с общо 141 585-те убити, ранени и безследно изчезнали в Освободителната руско-турска война от 1877/1878 г., тях ще сложим на едното блюдо на теглилката, на другото ще се наложи да поставим невъзможността на съвсем немногобройните критици на националния ни празник да се разхождат по къси панталони в тоя ден. Така е, от скоро след Освобождението малко, но твърде кресливи кириакстефчовци не спират да сквернят народната ни памет.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33842_qOFkO5Cr1f4Z29BFDxyRj0Wg7y6Dhv.jpg" style="height:547px; width:545px" /></p>
<p><em><strong>Български опълченци и редовна руска войска отбраняват старопланинския проход Шипка, 5 септември 1877 г.; гравюра в сп. „Всемирная иллюстрация” – СПБ, 7 октомври 1877 г.</strong></em></p>
<p>Били сме се делили, студено им било, българските турци и в Повардарието гледали накриво. Не мога да се присетя за празник, на който да не се делим, на 24 май – също, а и на 3 март деленето е много срещу много малко. Познавам български турци, които отбелязват 3 март, но 24 май отминават съвсем тихо, азбуката им била друга. И накрая, на когото му е студено да си облече вълнен пуловер...Не критиците на светлия ни 3 март ме смущават, тях винаги по малко ги е имало, по-дразнещ е менторският тон на някои от българите в чужбина, с който те ни дават указание кой празник ние да изберем за национален в собствената ни държава. Изглежда, че дразнещото менторство те прихващат по въздушно-капков път от арогантното поведение на държавите, които са избрали за своя родина. Нека там да си обсъждат дали 4 юли, 14 юли, 3 октомври, 12 октомври или рождения ден на кралицата да им е национален празник, ние ще се справим някак и без ценните им указания. Дълбоко съм уверен всъщност, че тия българи са изгубили правото си да ни поучават в мига, в който са избрали по собствено желание да пеят с ръка на сърцето чужд химн и да издигат над къщите си чуждо</p>
<p>знаме, лесно е за разбиране.</p>
<p>* * *</p>
<p>Понеже в историята единственото сигурно е, че няма нищо неизменно, а всичко тече и се променя, то днес сме пак несвободни заради продажната ни политическа класа, ще е нужно отново да отвоюваме независимостта си...</p>
<p>Впрочем честит да ни е Денят на освобождението на България! Тоя ден ще пребъде, както и България, защото е признателна душата на българина, даже днес няма място за студенина в нея.</p>
<p>________________</p>
<p>* Всички дати тук са по нов стил, както е и датата на подписването на Санстефанския мирен договор – 3 март (19 февруари по стар стил).</p>
<p> </p>
