Права на човека? Може, но за всички

<p>Разбирам, че Западът избива историческите си комплекси, както заема позата на поучаващ целия останал свят. И подсъзнателно си отмъщава за времето, в което, гладен и на студено, е бил задният двор на Европа, неговата мрачна страна &ndash; &bdquo;мъже от мрака изникнали (защото били рожба на западните страни)&rdquo;, пише цариградският патриарх Фотий в едно свое окръжно послание от 867 г. Масовият глад в Западна Европа е преодолян чак през ХVІІ в. Студът в западните домове, дори в кралските дворци, е преборен след 1720 г., когато на Запад усвояват изграждането на източноевропейските отоплителни съоръжения, възприети по-рано с посредничеството на Венеция, и вече имат камини, които топлят цялото помещение, а не само на половин метър от огъня.&nbsp;Дотогава ледено студени през зимата са дори кралските дворци, даже в края на ХVII век.</p> <p>Шарлота-Елизабет Баварска, съпруга на брата на френския крал Луи ХIV, пише в едно свое писмо от 3 февруари 1695 г., че във френските кралски дворци &quot;виното и водата замръзват в чашите на кралската трапеза&quot;. В същото време гражданите на Париж &quot;мрат като мухи&quot; поради студа, пак според писмо на баварската принцеса от 2 март 1709 година.</p> <p>Очевидно споменът за мрачните векове остава у Запада толкова впечатляващ и траен, че се предава на днешните обитатели на тия географски ширини генетично. Тия исторически комплекси - от вековете на глад, студ и мизерия - видимо избиват в поведението на началниците в Европейския запад, когато всекидневно назидават някого &ndash; или правителството на Южен Судан (взимам примери напосоки и само от последните седмици), или опозицията в Пакистан, или украинския президент Янукович, особено често напоследък, или обсъждат публично и напоително &bdquo;страданията на народа на Венецуела&rdquo; или &bdquo;правата на човека&rdquo; в Русия, друга любима тема.</p> <p>Повечето от нас се отнасят с разбиране, мисля, към западната склонност към менторство. То в крайна сметка са е тяхна работа, все по-малко някой се вслушва в това дърдорене. Но дори когато са исторически обусловени и ние се отнасяме с разбиране към тях през повечето време, не е редно да ги оставяме с впечатлението, че проявленията на тия техни комплекси са ни винаги безразлични. И ние, в Европейския изток, сме много чувствителни, засягаме се на чест понякога, когато прекалят, история и ние имаме. Особено потискащо е, когато си дадем сметка от време на време, че тия поучения винаги, абсолютно винаги и без никакви изключения се изливат само когато от тях Западът има съвсем конкретна изгода. Тогава и само тогава от Европейския запад ни засипват - нас, от останалата чест на света - с безчет клетви и закани като към изостанали в развитието си деца.</p> <p>* * *</p> <p>Западът днес не е само в стопанска криза, той е в тежка безидейност също. За последния половин век от разгара на Студената война там не можаха да измислят нищо ново, за да накарат Източна Европа да се чувства виновна. Дори политическото и военното й подчиняване не бе кой знае колко новаторско.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32426_9BBSVIb5ILjfU3w9Si2qPTTTh8n1gl.jpg" style="height:377px; width:599px" /></p> <p><em><strong>Самолети на НАТО бомбардират Белград в началото на операция &bdquo;Милосърден ангел&rdquo; (24 март 1999 г.), както остроумно е наречена войната срещу Югославия. Първите британски бомби и ракети носят надписи &bdquo;Честит Великден&rdquo; поради предстоящия християнски празник.</strong></em></p> <p>Макар темата за правата на човека да е рожба на Възраждането (ХІV-ХVІ в.) и на Реформацията (ХVІ - началото на ХVІІ в.), същинският разцвет на тая проблематика е точно в миналия век, но далеч не винаги с чисти намерения. Изтъкването, обсъждането и настояването за спазване на правата на всяка личност, на нейното достойнство и свобода е най-важната извъникономическа последица в резултат на края на Средновековието като историческа епоха. Понятието &bdquo;права на човека&rdquo; обаче е колкото морално-етично, толкова, и даже повече, икономическо.</p> <p>Правата на човека са както лични &ndash; право на живот, на неприкосновеност на личността, свобода на придвижването и избор на мястото за живеене, неприкосновеност на жилището, неприкосновеност на собствеността, забрана на принудителния труд, така също политически &ndash; равенство пред закона, свобода на събранията, свобода на сдружаването, свобода на словото, свобода на съвестта, правото на обжалване, а също и културни &ndash; свобода на науката и изкуствата, свобода на езика, правото на образование и пр.</p> <p>Те могат да бъдат също права на семействата, права на децата, Но също и екологични права, като правото на благоприятна околна среда и правото на достоверни сведения за нейното състояние, а и съвсем нови, като интернет правата.</p> <p>По-важни са икономически права на човека, понеже те са основни &ndash; свобода на труда, на промишлеността и търговията, свобода на придобиването на собственост, правото на наследяване, правото на владеене, правото на труд и свободата на труда, правото на обществено осигуряване, на защита на семейството, майчинството, бащинството и детството, правото на здравеопазване, на справедливи условия на труда, равно заплащане за еднакъв труд и т. н.</p> <p>Вярвам, че няма да има сърдити от твърде дългото изброяване. Вярвам също, че са станали ясни поне три неща. Правата на човека са рожба на капитализма и с неговото отмиране - понеже няма вечен обществено-икономически строй - те несъмнено ще бъдат променени, вероятно значително надстроени и увеличени. Второ, дори краткото изброяване на правата на човека показва пожелателния им характер. Нито една страна в съвременния ни свят, а и в коя да е минала епоха не е могла да изпълни цялостно всички тия права без изключение. Повтарям &ndash; никоя, никъде и никога. И трето, не ми се вярва да има някой, който да е против спазването на тия права.</p> <p>В същото време всички ние, предполагам, сме против използването на човешките права, които никой никъде не е осъществил напълно. За постигането на егоистични политически цели. Точно такива егоистични цели ще сме принудени да съзрем в началото на 70-те години, когато в разгара на Студената война Западът заложи в основата на изобретяването на &bdquo;цветните революции&rdquo; именно правата на човека.</p> <p>Не вярвам тогава някой да не е оценил великолепната ирония, която освен чистата истина се съдържа в редовните доклади на Министерството на външните работи на Русия - единствената страна, която освен Китай до някаква степен е в състояние да се противопостави на меркантилните опити на Запада за световна хегемония. Тези доклади започнаха да се изготвят през декември 2011 година.</p> <p>През 2012 г. общият за целия Запад доклад бе разделен на две &ndash; за САЩ и за Европейския съюз. За 2013 г. излезе вече докладът за Европейския съюз тоя четвъртък, на 17 януари, като в него правата на човека в България, нали, божем, сме в ЕС, са най-обстоятелствено разгледани. Много скоро по всяка вероятност ще четем и за нарушаването на правата на човека в САЩ. Едва ли е трудно човек да си представи истерията при публикуване на първия доклад, този от 2011 година. Британският &bdquo;Дейли Мейл&rdquo; обобщи на първа страница: &bdquo;Каква наглост! Русия критикува САЩ за нарушаване на правата на човека&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Втръсналата ни до смърт мантра за човешките права, изваждана винаги когато това налагат интересите на Запада, днес също е в употреба. Украинското ръководство, след като така неочаквано се отметна от неравноправното обвързване с Европейския съюз, стана мишена на страшни обвинения, особено след като вчера, 18 януари, Виктор Янукович подписа цяла серия от закони, които да ограничат наглия политически натиск на малобройната Западна Украйна над волята на останалото население на страната. Радослав Сикорски, министър на външните работи на Полша, която има стари и тежки исторически сметки за уреждане с украинците, ги обвини в &bdquo;загърбване на европейските ценности&rdquo;, шведският външен министър Карл Билд ги заподозря в &bdquo;строеж на тъмни конструкции срещу демокрацията&rdquo;, а Държавният департамент на САЩ &ndash; в ограничаване на правата на човека. Още на 4 януари заместник-председателят на Европейския парламент Джани Питело пък беше уверен, че &bdquo;Европа ще намери начин за въздействие чрез санкции върху властите в Украйна&rdquo;. Впрочем поради досадата от неспирните западни назидателни наставления &bdquo;права на човека&rdquo; се превърна в мръсна дума.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32426_AFNdHE6wbAsFEpKffpIWzR2aj48Hp8.jpg" style="height:392px; width:551px" /></p> <p><strong><em>Бомбардирането на Югославия през 1999 г. е също толкова ясно практическо приложение на &bdquo;европейските ценности&rdquo;, колкото Светата инквизиция на &bdquo;християнските ценности&rdquo;. За 78 дни в резултат на натовските нападения в Югославия са убити 2 хиляди граждански лица, а ранените са над 7 хиляди, от които почти 3 хиляди непълнолетни. За точно два века, от 1550 г. до 1750 г., Светата инквизиция само по обвинение във вещерство изгаря 60 хиляди жени (92 %) и мъже, още стотици хиляди са умъртвени по други обвинения за цялото съществуване на християнството.</em></strong></p> <p>Западните обвинения в &bdquo;отдалечаване&rdquo; от &bdquo;европейските ценности&rdquo; имат същата стойност като обвиненията в нарушаване на правата на човека, но понеже темата е много по-обширна, нека я запазим за следващата неделя.</p> <p>* * *</p> <p>Колкото по-слаб става Западът напоследък поради икономическата криза, но и поради общото си стопанско изоставане &ndash; разхайтен, корумпиран и безпътен Европейски съюз, клатушкащо се евро, намаляване на промишленото производство поради изнасянето му в трети страни, зависимост от внос на енергоносители, непрекъснато засилваща се стопанска мощ на страните от БРИКС (<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия">Бразилия</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Русия">Русия</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република Южна Африка">Република Южна Африка</a>) и на азиатските страни като цяло, очевидно стопанско оживление в Латинска Америка, толкова по-често ще чуете досадните назидателни наставления откъм запад.</p> <p>Там обаче е време да осъзнаят, че светът отдавна не е в 1990 г., нито в 2000-та, светът се променя стремглаво. Та точно днес даже, в неделя, бе съобщено, че постоянното оперативно съединение на Военноморския флот на Русия, начело с атомния ракетен крайцер &bdquo;Петър Велики&rdquo;, ще прави съвместно тактическо учение с китайския стражеви кораб &bdquo;Ян Чен&rdquo; в Източно Средиземно море с цел повишаване на оперативната съвместимост между руските и китайските военни кораби. Да, точно така &ndash; руско-китайско военно учение в Средиземно море. Няма съмнение, друг е вече светът и нови западни авантюри по каквито и да е предлози, като войната срещу Югославия през 1999 г., няма да бъдат подминати с бездействие този път.</p> <p>&nbsp;</p> <p>(следва)</p> <p>&nbsp;</p> <p>Свързани текстове:</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij">http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij</a></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/30497-kak-byaha-izobreteni-tsvetnite-revolyutsii">http://glasove.com/komentari/30497-kak-byaha-izobreteni-tsvetnite-revolyutsii</a></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/30400-tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati">http://glasove.com/komentari/30400-tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati</a></p>