- 10 Sep 2020
- 39
- 7
България може да има проблеми в двустранните отношения с Македония, но те не са достатъчни, за да обяснят решението за блокиране на македонското присъединяване към ЕС. Тази драматична промяна в политиката на правителството на Борисов не е нито оправдана, нито мъдра. Новата му позиция не е от полза на широките национални интереси на България и скъсва с конструктивната регионална политика, която служеше добре на страната десетилетия наред. Външната политика на България в региона беше до голяма степен зряла и конструктивна през последните 20 години.
<p>Страната избегна междуетническите страсти и конфликти, които разкъсаха други страни на Балканите.</p>
<p>Същевременно България отзивчиво сътрудничеше на международната общност за прекратяването на конфликтите и приобщаването на новите балкански страни към демократичните западни институции.</p>
<p>Тази разумна политика бе отражение на ясното разбиране, че българският национален интерес е най-добре защитен при регионална стабилност, дух на сътрудничество със съседите и общ ангажимент към демократичните ценности на ЕС и НАТО.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Добросъседска отрова</strong></p>
<p>Превключването към употреба на едностранни изисквания, за да се блокира Македония по същия път, който България извървя към членството в ЕС, е радикално отстъпление от принципите, които направляваха българската външна политика досега.</p>
<p>За Македония това е сериозно предателство, което подхранва още повече националната неувереност. Новата българска политика спрямо нея има потенциала да я откъсне от България и да отрови добросъседските отношения за години напред.</p>
<p>Несъмнено Македония понякога е труден партньор. Но България трябва да разбере, че съседката й е нова демокрация и няма модерната история на независимост и дълбочината на институционалния капацитет на България.</p>
<p>Македония върви по-бавно от България към ЕС и НАТО заради войната в Косово и вътрешния си междуетнически конфликт от 2001 г. Спъва я и мъчителният й спор с Гърция за името на държавата.</p>
<p>При тези условия македонците стават неуверени и обидчиви, защото още се борят да дефинират националната си идентичност.</p>
<p>Правителството на ВМРО използва тъкмо тази национална неувереност, за да задържи подкрепата за себе си. А българската блокада пред македонското членство в ЕС само налива масло в огъня на тези негативни импулси.</p>
<p>Гърция сигурно е много доволна, че още една еврочленка поставя условия пред Македония. Атина блокира Скопие и за ЕС, и за НАТО. Но ако все пак спорът за името се реши, ще остане ли България единствената пречка пред евроинтеграцията на Македония?</p>
<p>Много се съмнявам.</p>
<p>Ако новата българска политика не може да премине този тест, заслужава ли си наистина да се причиняват такива вреди на отношенията между двете страни?</p>
<p>Българите много добре знаят, че ЕС има дълъг списък от критерии за членство. Двустранните проблеми могат да играят съществена роля, но само когато под въпрос са жизненоважни интереси.</p>
<p>Западноевропейските страни създадоха ЕС, защото съзряха, че икономическото, а след това и политическото единство отговарят на дългосрочния интерес на народите им. НАТО бе създадена по същата логика.</p>
<p>Тези държави оставиха настрана дребните си двустранни спорове, които все пак бяха далеч по-големи от тези на България и Гърция с Македония. София и Атина трябва да възприемат същия подход спрямо Скопие и да сложат бъдещето над относително дребните проблеми.</p>
<p>Противопоставянето на македонското еврочленство изглежда малко агресивно от страна на нова членка, която си има собствени проблеми с ЕС и другите си международни партньори.</p>
<p>Правителството на Борисов не усвоява всички евросредства и не покрива стандартите за върховенството на закона и борбата срещу организираната престъпност и корупцията.</p>
<p>Освен това българската демокрация се подхлъзва в грешна посока - кабинетът "Борисов" е критикуван за свободата на печата и провеждането на изборите.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Пагубен шаблон</strong></p>
<p>На България и Македония им е вродено да са съюзници. Защо България си променя политиката тъкмо сега?</p>
<p>Правителството на Борисов, изглежда, влиза в един лош политически шаблон, който е твърде широко разпространен на Балканите, но е пагубен. Правителствата в региона често прибягват до национализъм и разпалване на междуетническо напрежение, за да отклонят вниманието от провала си да откликнат на вътрешнополитическите изисквания.</p>
<p>Междуетническите отношения в България днес са по-обтегнати от всякога през последните десетилетия. А в същото време страната се олюлява под игото на корупцията, икономическия упадък и слабите си институции.</p>
<p>Тези проблеми няма да се решат с визити във Вашингтон, обръщане към национализма и политическа конфронтация с Македония.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Българският интерес</strong></p>
<p>Като човек, на когото и двете страни са близо до сърцето, се присъединявам към бившите български президенти и други сериозни политически фигури в страната и призовавам българското правителство да промени контрапродуктивната си политика на спъване на македонското членство в ЕС.</p>
<p>България е изправена пред големи предизвикателства и няма да се справи с тях, блокирайки аспирациите на съседките си.</p>
<p>Именно активна подкрепа за интеграцията на Македония в ЕС и НАТО ще е от голяма полза за жизненоважните български интереси, докато България се концентрира върху сериозните си вътрешни проблеми.</p>
<p><em><strong>Деймс Пардю беше посланик на САЩ у нас през 2002-2005 г., а през 2001-ва бе специален пратеник на президента Джордж Буш в Македония за прекратяването на междуетническа война там. Той е един от авторите на Охридското споразумение.</strong></em></p>
<p><em><strong>Преди това той беше специален представител за Косово, а още през 1995 гдина беше в екипа на покойния Ричард Хоолбрук, който постигна мирното споразумение за Босна и участва в подготовката за Дейътнския мирен договор.</strong></em></p>
