Политиците са длъжни да посочат границите на мюсюлманите

<p>Най-после, помислих си аз, най-после се намери министър, който си задава същите въпроси, каквито отдавна си задават толкова много хора, сред които и аз:</p> <p>Защо трябва да има само Ислямска конференция, защо няма например и Хиндуистка или Православна конференция, защо няма също така Полска, Виетнамска, Африканска конференция?</p> <p>Е, казах си, най-после ще има конференция за всички имигранти, в която виетнамските и полските имигранти ще могат да обяснят на турските си съседи защо техните деца успяват да се справят чудесно с изискванията в училищата и защо досега не са им били нужни собствени конференции и други такива неща.</p> <p>Но само няколко часа по-късно се оказа, че представителите на различни турско-мюсюлмански асоциации са разбрали много по-добре от мен какво искал да каже вътрешният министър. Плахата ми надежда се превърна в отчаяна безпомощност</p> <p><strong>Пак списък с искания</strong></p> <p>Дори и въпросното лишено от конкретика, общо изявление на министъра окуражи най-гласовитите сред мюсюлманските водачи дотам, че да предоставят списък с исканията си, какъвто явно си имат винаги подръка за всеки струващ им се изгоден случай: мюсюлмански държавен празник, ходжа в Бундесвера и в затворите, мюсюлмански болници, мюсюлмански гробища, пълна автономност на техните асоциации и&nbsp; сдружения в консултативните училищни съвети за ислямска религиозна педагогика&hellip;</p> <p>Върхът бе искането на говорителя на турския съюз Ditib, отправено към политиците, &bdquo;да се изказват с уважение&ldquo;, за да се подобри &bdquo;общественото възприятие&ldquo; на исляма в Германия.</p> <p>Представям си как аз се обръщам към германските литературни критици с искането да се изказват с уважение за книгите ми, за да се подобри общественото им възприятие&hellip; &bdquo;Ами пишете по-добри книги&ldquo;, биха ми казали критиците, а по-вероятно биха ме обявили просто за луда.</p> <p>Ditib е консервативен ислямски съюз, филиал на турската религиозна служба Diyanet в Анкара, подчинена директно на правителството на Ердоган. Ditib се опитва явно да наложи в Германия това, което междувременно среща съпротива дори в самата Турция.</p> <p>В Германия живеят 15 млн. имигранти, сред които 4,5 млн. мюсюлмани, от тях 3 млн. са турци. Не е известно колко от мюсюлманите се чувстват в действителност представени от въпросните асоциации.</p> <p><strong>Защо е нужен мюсюлмански празник за всички граждани?</strong></p> <p>Но дори и всички мюсюлмани да бяха представени от асоциациите, то делът им пак възлиза само на 5% от населението на Германия. Това би означавало, че 95% от хората в Германия ще трябва да се съобразяват с някакъв празник, с който не ги свързва по никакъв начин нито традицията, нито вярата им.</p> <p>Дори само тази претенция ми изглежда абсурдна. В Германия цари пълна религиозна свобода. Всеки вярващ има право да си вземе отпуск на своя религиозен празник.</p> <p>Отдавна се питам, как им се удава на мюсюлманските асоциации да разтърсват редовно страната дори и с най-абсурните си искания. Правят го така, че човек може да остане с впечатлението, че вече наистина живеем в полуислямска държава, чиято светска конституция постепенно се погребва под религиозните искания и претенции на мюсюлманите.</p> <p>Ако нещата се развиваха по хатъра на мюсюлманските функционери, картината на обществения живот в Германия щеше да се променя в името на пет процента от населението дотогава, докато не отговаря изцяло на ислямските искания: забрадени учителки, молитвени стаи в училищата, буркини (от бурка и бикини &ndash; бански костюм, покриващ цялото тяло освен лицето, дланите и стъпалата &ndash; бел. прев.) в обществените плувни басейни. Силно се надявам, че поне половината от германските мюсюлмани отхвърлят всичко това като мен.</p> <p><strong>Политиците и умиротворителният им тон</strong></p> <p>Най-малко от всичко разбирам защо германските политици говорят с толкова умиротворителен тон с мюсюлманските представители, като че ли току-що са завършили курс по деескалация на криминалната полиция в берлинския мигрантски район Нойкьолн. Та нали те са представителите, избрани от всички германци, и са призовани да защитават светските принципи на държавата &ndash; ясно и недвусмислено!</p> <p>Ако религиозните искания на мюсюлманите се сблъскват с принципа за равнопоставеността в Конституцията, значи ще трябва тогава да се ограничат привилегиите на християнските църкви, както бе предложил германо-египетският автор Х. А. Самад. Само така ще се предотврати достъпът на исляма до нашия обществен живот.</p> <p>Илюзия е да се смята, че проблемите на исляма и проблемите на другите с исляма могат да се решават изолирано, само в германски контекст. Вярващите мюсюлмани гледат на себе си като на членове от една ислямска световна общност, наречена Umma, чиито световни конфликти и сражения вече проникват и в германските класни стаи.</p> <p><strong>Турски, ирански, палестински</strong></p> <p>Но ето че вместо да поставят ясни граници на религиозните претенции на една ограничена група от населението, политиците от всички партии демонстрират толерантност, като гледат да назначават на всеки свободен пост в областта на интеграционната политика някой мъж, а &nbsp;най-често жена от турски, ирански или палестински произход. И задължително: мюсюлмани!</p> <p>А защо да не е виетнамка или поляк, руснак или българка, чиято религиозна принадлежност със сигурност няма да е нужно да се изтъква? Да не би интеграционната политика да е преди всичко политика за мюсюлмани, особено за турските мюсюлмани, и не трябва ли тя да включва и останалите 10 млн. имигранти?</p> <p>Aydan &Ouml;zoguz, новата министърка на интеграцията от декември 2013 насам, малко след встъпването си в длъжност се оплака, че германците не познавали достатъчно исляма и ислямската конференция. Скоро след това тя поиска да се отмени категорично досегашната норма в Закона за гражданството, която изисква децата на мигрантите с навършване на пълнолетие да изберат или само германското, или само гражданството на страната, от която са дошли родителите им.</p> <p><strong>Трябва да опазим конституцията</strong></p> <p>Глаголът &bdquo;интегрирам&ldquo; има 2 форми &ndash; възвратна и невъзвратна &ndash; можеш да се интегрираш или да интегрираш нещо/някого.</p> <p>Една министърка на интеграция би трябвало да реализира и двете значения на думата в политиката на своето министерство. В противен случай съществува опасност от клиентелизъм и занемаряване интересите на цялата страна.</p> <p>Интеграционната задача на германското общество и на политиците като част от него се състои в това да се улесни напредъкът, да се отворят вратите на училищата и университетите, да се гарантират свободата на вероизповеданията и на словото за всички хора, пристигащи при нас от различни култури и държави.</p> <p>Интеграционната задача на имигрантите пък е да приемат тези предложения и да уважават конституцията, което значи и светската държава; т.е. да се интегрират такива, каквито са &ndash; като мюсюлмани, атеисти, ортодоксални християни, евреи, католици, протестанти, всеки със своите схващания и манталитет.</p> <p>* <em><strong>Моника Марон</strong></em> <em>е една от най-известните писателки на Германия. Дядо й е преминал към християнството евреин, депортиран в Полша и загинал в лагерите на смъртта на националсоциалистите.</em></p> <p><em>Израснала в Източен Берлин, Моника Марон започва като журналистка, а от средата на 70-те години пише литературни текстове.</em></p> <p><em>От 1976 до 1978 г. тя е конспиративен агент на ЩАЗИ.</em></p> <p><em>През следващите години Марон се отдалечава все повече от официалната културна политика.</em></p> <p><em>Романът й &bdquo;Летлива пепел&ldquo; е едно от първите критични произведения за екологичната катастрофа в някогашната ГДР. Забранен от цензурата, той е отпечатан през 1981 г. на Запад и се превръща в литературна и политическа сензация.</em></p> <p><em>През 1986 г. Моника Марон емигрира в Западна Германия. Живее в Берлин, носителка е на най-високите немски литературни награди. Автор с оригинална и отличаваща се собствена позиция.</em></p> <p><em>Тя е категорично критична към бившата ГДР, безпощадно анализира както комунистическия терор в миналото, така и трудно изгладимите следи, които тоталитарната система е оставила в душите и умовете на източногерманците.</em></p> <p><strong>Превод от немски: Блага Янкулова и Милен Радев</strong>, текстът е публикуван в&nbsp;<a href="http://de-zorata.de/"><strong>http://de-zorata.de/</strong></a></p>