- 10 Sep 2020
- 45
- 0
Кой ще спечели президентските избори във Венецуела в неделя, 7 октомври - настоящият държавен глава Уго Чавес или неговият съперник от опозицията Енрике Каприлес Радонски? Двамата си оспорват много повече от президентската институция, а именно контрола над петролната компания PDVSA. Венецуела, която е деветият производител и петият износител на суров петрол в света, живее от петролната рента. Оттам идват 95 на сто от приходите от износа и половината от държавния бюджет.
<p>Уго Чавес, който е на власт от 1999 г., постави <em>PDVSA</em> (държавната петролна компания) в служба на „Боливарската революция”.</p>
<p><strong>Държавната компания финансира пряко социалните програми</strong></p>
<p>в сферата на образованието, здравеопазването, хранителната промишленост и жилищната политика. „<em>PDVSA</em> е червена, доста червена”, твърдеше през 2008 г. нейният президент, Рафаел Рамирес, министър на енергетиката и мините. Същевременно опозицията смята за катастрофална политизацията на предприятието и разширяването на неговите функции.</p>
<p>„Изтискана като лимон от Боливарската революция, <em>PDVSA</em> не успява да осигури поддържането на своите съоръжения, нито да инвестира, за да осигури дългосрочната си конкурентоспособност. Въпреки че печели феноменални средства – оценявани на 100 млрд. долара годишно, тя не спира да задлъжнява”, обяснява венецуелският инженер Хосе Бруно. Той припомня, че на 25 август при експлозия в рафинерията в Амуай, в западната част на страната, загинаха 42-ма души.</p>
<p>Бруно е загубил работата си в <em>PDVSA</em> заради участието си в голямата стачка от 2002 г., ръководена от опозицията, която претендираше, че защитава автономията на държавното предприятие. Движението позволи на прездидента Чавес да поеме контрола над компанията. Тогава бяха уволнени18 хил. служители, половината наличен състав по онова време.</p>
<p><img src="/uploads/editor/CHAVEZ.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Уго Чавес</em></p>
<p><strong>„<em>PDVSA</em> трябва да произвежда петрол, това е всичко. Не пилета, нито жилища на умерени цени”</strong>,</p>
<p>обобщава пред „Монд” кандидатът на опозицията Енрике Каприлес, при едно от пътуванията си в провинцията. Той се кълне, че няма намерение да приватизира държавното предприятие, създадено през 1976 г. след национализацията на петрола. Неговата програма? „Да превърне <em>PDVSA</em> в ефикасно и добре управлявано предприятие”.</p>
<p>Въпреки това 105-те хил. служители, които наброява сега компанията, няма защо да се страхуват от уволнения. „Имам нужда от всички работници в <em>PDVSA</em>, уверява Каприлес. Но имам нужда от тях на работните им места, а не с червени каскети да манифестират подкрепата си за революцията”.</p>
<p>Както и самия Уго Чавес, опозиционният кандидат иска да удвои производството на суров петрол (3 до 6 млн. барела дневно) до 2019 г. Подобно на сегашния президент, и Каприлес обещава да използва приходите, за да развива селското стопанство и да индустриализира страната. Всички венецуелски правителства са имали амбицията „Да засеят петрола”.</p>
<p>„Благодарение на феноменалните петролни ресурси от „Пояса на Ориноко”, <em>PDVSA</em> остава солидно предприятие”, смята Хосе Бадос, генерален секретар на Единната федерация на работниците от петролната индустрия. Той не е шокиран от това, че от <em>PDVSA</em> се иска да финансира социалната политика на правителството. „Издигната от ООН и Световната банка, социалната отговорност се практикува днес от всички частни или държавни предприятия”, твърди синдикалният лидер.</p>
<p>Служител от 22 г. в PDVSA, Хосе Бадос е съгласен по един въпрос с опозицията: „Новата технокрация е червена, много червена, но доста некомпетентна в техническо отношение и неспособна по въпросите на управлението”. Според синдикалния водач държавната компания е работодател като всеки друг, „жаден за печалби, който се опитва с всички средства да ограничи правата на</p>
<p><strong>работниците, които също са червени, но не са идиоти”.</strong></p>
<p>Според него Чавес не е променил модела на износ на петрол. „Той запази смесените предприятия, с 60 на сто участие на <em>PDVSA</em> и 40 на сто на чужди фирми, обяснява Бадос. Без значение дали са в ръцете на американците, китайците или беларусите, тук се посяга на националния суверенитет.</p>
<p>САЩ, които поглъщат 75 на сто от венецуелския износ на суров петрол, остават първия търговски партньор на страната. Както и голям инвеститор, посредством компанията „Шеврон”. Те трябва да станат отново „привилегирован съюзник”, смята Каприлес. Но кандидат-президентът на опозицията приема, че „диверсификацията на партньори, ангажирани от Уго Чавес, не е напълно отрицателна”. Така че договорите, подписани от <em>PDVSA</em> със съюзниците на венецуелското правителство, от Китай до Иран, минавайки през Русия и Бразилия, ще бъдат ревизирани „един по един”, твърди той.</p>
<p>Освен Куба, няколко страни от Латинска Америка и Карибите, се възползват при покупката на венецуелски петрол, от много благоприятни финансови условия, кредити с намалени лихви или плащане с налични пари. Ако победи на президентските избори, Каприлес възнамерява да сложи край на „тази социалистическа щедрост”.</p>
<p><strong>Хронология:</strong></p>
<p><strong>1992</strong> – Подполковник Уго Чавес ръководи опит за държавен преврат.</p>
<p><strong>1998</strong> – Обявена е амнистия, Чавес е избран за президент на републиката.</p>
<p><strong>1999</strong> – Приета е новата Конституция.</p>
<p><strong>2001</strong> – Чавес е преизбран.</p>
<p><strong>2002</strong> – Неуспешен опит за преврат.</p>
<p><strong>2006</strong> – Чавес отново е преизбран на президентския пост.</p>
<p><strong>2011</strong> – Чавес обяви, че е опериран от рак.</p>
<p><strong>2012</strong> – Венецуелският президент се бори за нов, шестгодишен мандат.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
