- Автор: Александър Дугин
- 10 Sep 2020
- 151
- 46
Или защо не смятам сегашното правителство в Киев за легитимно
<p>За пети път Русия е изправена пред необходимостта да защити своя суверенитет – при реалната заплаха да го загуби. </p>
<p>Първият път беше през 1991 г., когато започна разпадът на СССР, в хода на който се появи съвременна Украйна. През 1993 г., след унищожаването на патриотичния парламент, проамериканските либерални групировки взеха изцяло властта и поставиха началото на разпада на самата Русия. Като пряко следствие на това през 1993-та бяхме свидетели на първата чеченска война. После, през 1999 г. – на редица взривове в Москва, на нахлуването на бандите на Амир Басаев в Дагестан, на идването на Владимир Путин на власт и на втората война в Чечения. Тогава суверенитетът на Русия бе възстановен от Путин.</p>
<p>По-нататък. През 2008 г. – призивът към Русия при атаките на Грузия над Цхинвали. Навлизането на руски войски в Южна Осетия предотврати колапса на руската държавност в Северен Кавказ и зафиксира позициите на Русия на постсъветската вече територия. Така суверенитетът е потвърден и стабилизиран. Петият път е сега.<br />
На този етап изходът е „отворен“. Или запазваме и укрепваме независимостта на Русия, или… да си спомним съдбата на СССР, на „Беркут“ и така нататък.</p>
<p>Да го кажем ясно. В Киев бе извършен държавен преврат от силите на управляващата атлантическата либерал-нацистка хунта. Тази хунта е част от глобалната мрежа на американската хегемония, сегмент на Новия световен ред, който отчаяно се мъчи да се самосъхрани. В самата Русия има друг съседен сегмент от същата тази мрежа. Той преобладава през 90-те години на миналия век и оказва силно влияние в началото на това столетие – като през 2008–1012 г. едва не си връща изцяло властта. През 2012 г. е сведен до възможния минимум отново от Путин.</p>
<p>Превратът в Украйна е успех за активната дейност на въпросната мрежа. Припомням: той се случи като отговор на крачката на Януковски в посока към Русия. Всичко останало е операция за прикритие.<br />
Но не всичко спира дотук. Превратът преминава към Русия. Кисинджър го казва направо: „Путин се страхува, че ще му устроим същата постановка като в Киев“. Какво значи „устроим“? Това означава, че петата колона в Русия е приведена в бойна готовност. <br />
Партията на регионите и Янукович демонстрират нагледно как може да се разпадне властовата конструкция. С какво може да приключи една власт, състояща се от корумпирани чиновници, също е показано нагледно. </p>
<p>В лицето на киевската хунта Путин решава не просто съдбата на Крим и Източна Украйна, той решава съдбата на Русия. Нещо повече – съдбата на световната история. Ако даде адекватен отговор, той ще се сблъска с бясната съпротива на световната американска империя, която днес демонстрира, че все още е силна и че Европа е зависима от нея и „танцува“ по нейните ноти. </p>
<p>Ако Путин не даде правилния отговор, ще затъне – признавайки хунтата. А бойното поле не просто ще се придвижи към руските граници, направо ще бъде пренесено в Москва.<br />
Руският сегмент на либерал-нацизма, където нацистите неизменно изпълняват ролята на „полезните идиоти“ за либералните господа, няма такава масова опора като в Украйна. Но все пак съществува в политическия елит и върхушката. </p>
<p>Путин не е Янукович и зад него стоят руснаците. Американците и украинските нацисти обаче ултимативно изискват това да се докаже на практика. </p>
<p>Балансът на рисковете? Рисковете са еднакви: да не бъде призната хунтата, да се подкрепи Крим и Изтокът, да се запази суверенитетът на Русия – което днес е едно и също – означава конфликт със САЩ и техните европейски марионетки. Да се признае хунтата за легално правителство е равносилно на това да се предаде „Беркут“, руските източни части и Крим; да се даде зелена светлина на новите инициативи за демонтажа на Русия – отвън и отвътре.</p>
<p>Петата колона е мобилизирана. И отвън, и отвътре върху Путин се оказва колосален натиск. Сега главното е случващото се в Киев да се оцени като противозаконен преврат и да не бъде призната легалността и легитимността на превратаджиите. Което означава да не признаем суверенитета на Украйна в сегашното ѝ политическо състояние, подобно на правото на Грузия на контрол върху Цхинвали и Сухуми. Признаването на киевската хунта би било грандиозен удар по независимостта на самата Русия. <br />
Това е положението. Ни повече, ни по-малко. Светът тръпне в очакване. И правилно. Защото в тези минути се определя ходът на световната история.<br />
<em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
