- 05 Sep 2026
- 650
- 0
Съветникът на руския президент Антон Кобяков на снимката) заяви, че демографската криза в Украйна вече е стигнала до стадий, от който няма връщане назад, и че единствено Русия може да спаси страната от изчезване. Като исторически пример той посочи заселването на южните земи на Руската империя при Екатерина II и Григорий Потьомкин. Зад тази на пръв поглед историческа препратка обаче стои съвсем конкретен съвременен контекст: преселването на руски граждани в завзетите украински територии вече се случва, пише украинският журналист Олександр Тимошенко. Той има повече от десет години журналистически опит и още по-дълъг стаж в медийни проекти в Украйна и чужбина. Завършил е биология в Донецкия държавен университет, а впоследствие специализира масови комуникации и дигитален маркетинг. Бил е стипендиант по програмата „Едмънд Мъски“ в САЩ. Работи основно по теми, свързани с международните отношения, Русия, Китай, САЩ и войната в Украйна, а в момента е отговорен редактор в украинското издание „Страна“. Ето коментарът на Тимошенков във Фейсбук:
Съветникът на руския президент Антон Кобяков заяви, че демографската криза в Украйна вече е достигнала стадий, след който възстановяването става практически невъзможно, и че само Русия може да спаси страната от изчезване.
Като исторически пример руският чиновник припомни заселването на украинските земи с население от различни части на Руската империя при Екатерина II и Григорий Потьомкин.
Кобяков направи това изявление на 4 септември по време на пресконференция след края на Източния икономически форум във Владивосток.
До темата за демографската криза той стигна, говорейки за човешките ресурси, с които Украйна разполага, за да продължава войната.
„В Украйна свършва пушечното месо“, заяви той недвусмислено, след което се позова на неотдавнашните дискусии в страната за разширяване на мобилизацията.
Кобяков припомни, че чуждестранни политици, които посещават Украйна, вече говорят и за необходимостта от мобилизиране на жени, а мобилизационната възраст уж „се намалява до 20 години“. Като пример той посочи бившия специален представител на президента на САЩ за Украйна Кийт Келог.
Генералът в оставка действително на 24 август съвсем открито подкрепи идеята за мобилизиране на жени в Украйна. В отговор на пряк въпрос в интервю той заяви, че жените „воюват не по-зле от мъжете“, като се позова, наред с другото, на военния опит на собствената си дъщеря, служила в Афганистан, както и на съпругата си, участвала в американската военна операция в Гренада.
След това Кобяков премина директно към демографската ситуация.
„Сега в Украйна на всеки четирима починали се ражда само едно дете. В Украйна вече е преминат пределът, след който няма връщане назад. Оттук нататък следва само измиране. И само Русия може да спаси тази страна“, заяви съветникът на руския президент.
Данните, на които се позова Кобяков, действително са реални и стряскащи.
Според Министерството на правосъдието на Украйна през първите шест месеца на 2026 г. в страната са регистрирани 73 292 раждания и 259 853 смъртни случая. Починалите са приблизително три и половина пъти повече от родените, поради което „Опендатабот“ обобщава сегашното съотношение като приблизително четири смъртни случая на едно раждане.
Само за година положението допълнително се е влошило. В сравнение с първото полугодие на 2025 г. броят на новородените е намалял с 16%, а спрямо същия период преди войната – почти наполовина.
В момента в Украйна се раждат средно около 12 хиляди деца месечно. Преди десет години броят им е бил около 32 хиляди. В същото време смъртността през първата половина на 2026 г. е нараснала с 4% – за първи път през последните пет години.
Особено тежко е съотношението в прифронтовите райони. В Донецка област на едно раждане се падат 19 смъртни случая, в Херсонска – 14, а в Сумска, Черниговска и Харковска област – около шест.
И тогава последва изявлението, заради което всъщност беше необходимо всичко казано дотук.
„Ние вече веднъж, когато тези земи бяха присъединени от Потьомкин и Екатерина, преселихме там наше население“, каза Кобяков.
Тежката демографска криза, на която се позова Кобяков, действително съществува, но руската ѝ интерпретация е доста далеч от истината.
Историческата действителност зад думите на Кобяков е несравнимо по-сложна, отколкото може да се заключи от простата и разбираема формула, която той предлага. Умел похват.
През втората половина на XVIII век Руската империя действително провежда мащабна политика по заселване на Северното Черноморие след ликвидирането на Запорожката Сеч, руско-турските войни и установяването на руски контрол върху новопридобитите територии.
Фаворитът на императрицата Григорий Потьомкин получава огромни правомощия в региона и ръководи основаването на градове, стопанското усвояване на земите и заселването им с ново население.
Но това съвсем не е било просто преселване на руснаци в Украйна, както днес е удобно да се представи от Владивосток, който, впрочем, също не е минал без украински заселници.
Историческите източници описват процеса, осъществяван при Потьомкин, като украинска, руска и чуждестранна колонизация. Става дума за заселване и стопанско усвояване на огромни територии, които току-що са били включени в състава на Империята.
Там се преселват украински селяни, руски държавни селяни и избягали старообрядци, сърби, гърци, немци, молдовци, власи, българи, арменци и представители на много други народи.
Всеки със своята история. Особено ясно това личи в многонационалния Донецки край, където са съжителствали представители на повече от сто народа и на всички основни вероизповедания.
Имперската администрация действа не само с тоягата, но и с моркова, като целенасочено привлича заселници в вече населени, но все още слабо усвоени и недостатъчно устроени земи чрез данъчни облекчения, привилегии и предоставяне на земя.
Земя получават православни християни, избягали от преследвания на Балканите. Канени са европейски протестанти, недоволни от положението си в родните си страни. Заселвани са представители на народи от периферията на Империята, които централната власт по този начин иска да възнагради за служба и лоялност. Приемани са жертви на етнически и религиозни гонения. По-късно насам се насочват и по-предприемчиви преселници от Азия.
При последното преброяване през XIX век немците са третата по численост група, гърците – четвъртата, а евреите – петата. Именно благодарение на писмо на представители на еврейската общност Хюзовка получава статут на град. Трябва да се признае, че за малко не се превръща и в Троцк. Атина, Париж, Босе, Остхайм, Мемрик, Ломбардо, Бунге и вече втръсналият на всички Ню Йорк са останали като свидетелство за тази история.
В резултат земите в югозападната част на Империята се оформят не като територия, населена вследствие на едно голямо преселение, а като своеобразен човешки архипелаг, върху който в продължение на няколко столетия се наслагват съвсем различни миграционни вълни.
Едни идват заради земята, други бягат от войни и преследвания, трети търсят препитание, четвърти са преселвани от държавата. Затова опитът цялата тази история да бъде сведена до простата формула „Русия пресели своето население в Украйна“ превръща изключително сложната история на региона в удобен политически лозунг.
В Новоросийската губерния един заселник е можел да получи между 26 и 30 десятини земя, както и държавна субсидия, а на чуждестранните колонисти са предоставяни особено щедри привилегии.
Твърдението на Кобяков, че Русия веднъж вече е заселила Украйна, е силно опростена версия за масова употреба на един много по-сложен колонизационен процес, от която удобно е премахната и още по-ранната история на преселването на славянско население на север.
Но думите му имат и съвременен контекст, който превръща препратката към Екатерина и Потьомкин в нещо много повече от исторически екскурс.
Преселването на руски граждани в тези територии вече се случва.
Human Rights Watch съобщи през май 2026 г., че руските власти насърчават преместването на руски граждани в Мариупол чрез информационни кампании и преференциални ипотечни кредити.
Едновременно с това недвижимите имоти на напуснали украинци се обявяват за „безстопанствени“ и преминават под контрола на местните власти, след което част от жилищата се предоставят на нови обитатели.
Правозащитниците са установили около осем хиляди съдебни дела за отнемане на недвижима собственост, образувани между март 2024 г. и януари 2026 г. в 25 съдилища на тези територии. Реалният брой на подобните случаи може да е по-голям.
Human Rights Watch свързва тази политика по отношение на собствеността с промяната на демографския състав на териториите: пред местните жители, които разполагат единствено с украински паспорти, се поставят пречки да се върнат и да докажат правото си на собственост, докато на руски граждани се предлагат икономически стимули, за да се заселят там.
Според международното хуманитарно право на окупиращата държава е забранено да преселва част от собственото си гражданско население на окупираната територия.
Human Rights Watch отбелязва, че подобни действия могат да бъдат квалифицирани като военно престъпление съгласно Римския статут на Международния наказателен съд – нещо, на което мнозина обръщат внимание, но малцина могат реално да повлияят.
Ето защо фразата на съветника на „Тъмнейшия“ за Екатерина и Потьомкин се оказва най-забележителната и най-дразнеща част от неговото изказване. Покрай нея някак удобно се забравя, че и в самата Русия от много години демографската ситуация далеч не е розова въпреки всички усилия на държавата.
Кобяков не обяви никакъв конкретен план за заселване на Украйна с руснаци. Но демонстративно подреди в една логическа верига недостига на хора за украинската армия, разширяването на мобилизацията, катастрофалното съотношение между смъртност и раждаемост и накрая посочи светлината в края на тъмния тунел – Русия като единствен спасител.
Съветникът на Путин постави цялата тази забележителна конструкция върху историческата основа на колонизацията на земите, които днес наричаме украински, така че у никого да не останат съмнения какво точно има предвид.
Някои спят и това сънуват.
