- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 153
- 15
Скупчването на взаимосвързани събития никога не е случайно, макар далеч не винаги тия връзки да са видими с просто око. Обичайно открояването на точната последователност от причини и следствия във всекидневните политически събития е също толкова важно, колкото и предупрежденията за надвиснала обществена опасност, а понякога е даже напълно равнозначно.
<p>Съдбоносните за една народност процеси често протичат като низ от наглед незначителни, отдалечени едно от друго събития, чието пропускане може да е въпрос на оцеляване даже</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31742_e3j3yvUFeaa3tgoF1I1tEZBjrk3Nhs.jpg" style="height:385px; width:555px" /></p>
<p><em><strong>Циганска сватба, 1955 г., Варна; Научен архив на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките</strong></em></p>
<p>Като че точно такъв низ от събития се навърза наскоро. Съвсем точната последователност на случилото се не винаги е от значение, та затова ще караме по групи.</p>
<p><strong>Трима пияни низами,</strong></p>
<p>български турци според средствата за масово осведомяване, оскверниха новия паметник на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово. Вече чувам как модерно мислещите възроптават срещу съобщаването на народностната принадлежност на обругателите, обаче тя е особено важна. Малко по-късно тримата като същински аслани, трима срещу един, пребили случайно преминаващ младеж, комуто пикаенето по паметниците на народните ни будители се сторило нередно. Смелчаците не се задоволили с побоя, ами възхитени от славното османско минало, обрисували словесно пребивания като </p>
<p><strong>„гяур” (сиреч „неверник”).</strong></p>
<p>Това последното не бе написано никъде, но мога да изкажа, струва ми се, обосновано предположение, понеже навсякъде бе разтръбено, че побойниците обиждали защитника на паметника „на етническа принадлежност”.<br />
Вярно, не съм бил свидетел на случката, но съм готов да се закълна, че обидата е включвала задължително и въпросното „гяур”, понеже наблюдавам напоследък повсеместно сред турските цигани (за тях – след малко) главно, а и сред циганите изобщо, една страстна възродена привързаност точно към тая обида, насочена винаги към етнически българи. Тези ми емпирични наблюдения ще трябва да подскажат второ обосновано предположение, което се налага да направя – склонен съм да предположа, че<br />
карловските пикаещи побойници трябва да са били по-скоро турски цигани.</p>
<p>Никак не е преувеличено, че използването на „гяур” като обида към българите, в България впрочем, излезе на мода. Вероятно само тая година съм бил свидетел, в центъра на София при това, най-малко на пет случая – от обичаен скандал между продавач и купувач на Женския пазар, до спор в приятелски кръг на маса.<br />
Втората група събития има пряка връзка със зачестилите случаи на употребата на обидата „гяур”. Точно преди година, на 22 декември 2012 г., турският външен министър Ахмед Давутоглу възторжено ни осведоми, че „Скопие е Турция”, защото тоя град му харесвал. Точно преди два месеца, на 24 октомври, неговият началник, турският министър председател Реджеп Ердоган, обобщи, че и</p>
<p><strong>„Косово е Турция”.</strong></p>
<p>В друга негова провокативна реч преди само 12 дни бе споменато и Кърджали, очевидно защо според мен.<br />
Третата група събития бяха обобщени в едно само събитие и тя също е в съвсем пряка връзка с предходните групи. В Брюксел в понеделник, 9 декември, като общ за държавите от Европейския съюз бе приет документ за интеграцията на циганските общности. С изпълнението на предписаните в него мерки се очаква да се „премахне разликата между ромите [вероятно се има предвид всички цигани, а не само ромите, освен ако не е грешка в превода – бел. моя] и останалата част от населението”, се обобщава в становището на Европейската комисия. Следва най-хубавото – парите за премахването на тая разлика трябва да бъдат заделени не само от безстопанствения Брюксел, а и от отделните правителства. И черешката – всички тези пари следва да бъдат „значителни” според еврокомисарката Вивиан Рединг. Казано кратко, не просто ще трябва да се бръкнем всички ние, а ще трябва да се бръкнем много надълбоко според заповедите на все същия Брюксел заради измисленото там, изразено чрез обичайните чиновнически празнословия.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31742_E3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpf.jpg" style="height:389px; width:555px" /></p>
<p><em><strong>Танцуващи цигани в празнична деветосептемврийска манифестация преминават пред мавзолея на Георги Димитров, 50-те години на ХХ в., София; Научен архив на Егнографския институт с музей при българската академия на науките</strong></em></p>
<p>Съществуват две възможности за възприемането на новата европейска заповед. Първата е ясна, из коридорите на разните европейски комисии, съвети и парламенти имат много смътни знания за миналото. </p>
<p><strong>Циганите всъщност никога не се интегрират </strong></p>
<p>с основните народности в държавите, които те използват като приемни, така е поне през последните 1500 години. Те не създават собствена материална култура, възприемат винаги местната, но това никак не им пречи да останат напълно неприспособими към начина на живот на околните. Така че да се говори изобщо за циганска интеграция е най-малкото невежествено – не се е случвало, нямаме основание да го очакваме и в бъдеще.<br />
Ако приемем, че авторите на горния европейски документ не са невежи, то тогава ще трябва да си мислим обосновано, че </p>
<p><strong>таят някакви задни мисли за пари. </strong></p>
<p>Защото, мога да заложа каквото искате, крайният резултат от тоя интеграционен документ, без при това да има абсолютно никакво значение кой и какви пари ще налее в осъществяването на предвиденото в него, ще отбележи точно същият резултат като досегашните подобни намерения. Нека се присетим поне за постигнатото досега в така нареченото Десетилетие на ромското [предполагам, че и тук се имат предвид всички цигани, а не само ромите – пак е моя бел.] включване (2005-2015), защото то вече почти изтече, въпреки стотиците милиони, които изтекоха по същия този повод. Ясно е, нали – резултатът е твърдо нулев, такъв ще е и от интеграционната европейска инициатива. За успокоение можем да кажем, че такъв интеграционен успех са имали всички през изминалите 15 века, това ще е резулататът и от тия помпозни напъни. Ако в Брюксел знаят това, какво смятат да правят с парите на съюза, с нашите пари, тогава?!<br />
Последната, четвърта група събития, която имах наум, е най-съществената за нас. Без нея нито една от предните групи не би имала значението, което й отдаваме тук. Миналия четвъртък от варненския Център за демографска политика биха тревога.</p>
<p><strong>Българският народ се топи ускорено,</strong></p>
<p>децата, които се раждат, са много малко, за да се осъществи обичайното възпроизводство дори. И не само са малко, но на половината родният език няма да е българският. Не се съобщават всички тия данни за пръв път, но някак си всичко накуп бе събрано тоя четвъртък, та тръпки ме побиха, вас също, сигурен съм.<br />
Общото между всички тия групи събития, така поднесени, сигурно вече е станало ясно. Българите в България намаляваме застрашително поради намалените ни възпроизводствени възможности, следва рязко ускоряване на етническия натиск вътре в страната, а съседите ни на Балканите, предимно Турция, никак не се свенят да подпомагат всячески тия процеси. Та така, оказва се, че всички ние – аз, вие, жените, мъжете и децата ви, майките и бащите, братята и сестрите, съседите и съучениците ви, пак сме гяури. Новите гяури.</p>
<p>* * *</p>
<p>Нека видим как изглеждат днешните ни народностни неблагополучия в исторически план, ще хвърлим само един бърз поглед назад във времето, дано това ни помогне да разберем по-ясно взаимните връзки между случващото се в наши дни. Дано така да успеем да вземем правилните решения.<br />
Противно на очакванията ще започнем разбора на етническата картина в съвременна България не според големината на отделните съставни. Ще ни интересуват повече</p>
<p><strong>произходът и историческите връзки с нас, българите, </strong></p>
<p>за да си дадем най-точна представа за възможностите, които би ни донесло бъдещето.<br />
Въпреки всички уточнения, които непрекъснато се правят от учените, всевъзможните чиновници продължават да наричат циганите с побългареното им самоназвание „роми”. Всъщност „цигани” е общо название на тая народност, „ромите” са само една част от тях. Иначе казано –</p>
<p><strong>всички роми са цигани, но не всички цигани са роми,</strong></p>
<p>тоест роми са само част от циганите, тия, които исторически са тръгнали в своето разселване в Европа от Централна Мала Азия, от тамошните области Фригия и Ликаония след VІІІ-ІХ в. Така че тук ще назоваваме тая народност с утвърденото им академично название, а не с чиновническите щуротии.<br />
Въпреки значителните научни усилия произходът на циганите остава не съвсем ясен, но вече е възможно да се каже, че по произход те са особена част от индийското общество, част, която е извън сложната му структура. Техните прародители са от най-нисшите касти – разклоненията на чандала (или пария), до които докосването дори е осквернително – „Местоживеенето на чандала трябва да бъде извън селището . . . имуществото [им] трябва да бъде само кучета и магарета . . . украшенията им трябва да са от желязо, а те трябва постоянно да чергарстват . . . а браковете им – само с подобни на тях . . ." (Закони на Ману, Х, 51-56).<br />
Разселването на циганите започва през V в., в следващите столетия те бавно и търпеливо ще се придвижват на запад, ще изминат хиляди километри в търсене на нови обиталища.</p>
<p><em>(следва)</em><br />
</p>
<p> </p>
