- 10 Sep 2020
- 186
- 60
Външният министър е част от комунистическия заговор, а не журналистите, които го питат за ДС.
Бащата на външния министър Николай Младенов е бил подполковник в Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС), разкрива в. „Репортер“. Евтим Николов Младенов е бил шифровчик в Първо главно управление, или външното разузнаване, пише авторът на статията Антон Тодоров. Неотдавна той е открил документ в архива на управлението, който разкрива това.
Авторът на статията припомня изявлението на външния министър в едно телевизионно студио от началото на 2011 г., когато той каза, че решенията за съдбата на агентите на бившата Държавна сигурност е трябвало да бъдат взети още през 90-те години, за да може да се появи ново поколение в българската дипломация.
<p><span class="Apple-style-span" style="font-family: Times; white-space: normal;">В служебния архив на Първо главно управление обаче Антон Тодоров е открил ЗАПОВЕД на МВР ПГУ - ДС № 410 от 16.07.1982 г., в която пише: „Преназначавам служители от Първо главно управление-ДС, считано от датата на издаване на заповедта както следва: „Подп. Евтим Николов Младенов, старши разузнавач, със средно образование, на длъжност инспектор, със заплата за длъжност 225 лева”.</span></p>
<p>Бащата Евтим Младенов е прекарал десетилетия в най-горните етажи на посолствата, където се разполагат шифровалните стаи. Така е било например в периода 1979-1984 г. в Дамаск, когато осемгодишният днешен външен министър Николай Младенов е учил във втори, трети и четвърти клас, докато баща му е шифровал етаж по-долу. По-късно, когато бащата е в българското посолство в Холандия, Младенов учи в гимназия на компанията „Шел” и понеже тя е елитна и скъпа, там външното ни разузнаване е доплащало обучението му.</p>
<p>Няколко дни след като се появи тази информация, водещият на сутрешния блок на БТВ Виктор Николаев поиска коментар от външния ни министър. Той отговори така: „Въпросът за миналото на моя баща е комунистически заговор и вие се превръщате в част от него“. Николай Младенов повтори няколко пъти, че в студиото трябва да се обсъжда външната политика на правителството, но не и семейството му.</p>
<p>Щеше да бъде прав само ако не беше сред най-яростните борци срещу ДС в настоящото правителство. Младенов обяви война на дипломатите, свързани с комунистическите служби за сигурност, и уволни голяма част от тях, без да има законови основания. Някои от тях вече печелят делата, които заведоха срещу държавата.</p>
<p>Проблемът има и още едно измерение. Външният министър прояви двоен стандарт и остави някои свои приятели на постовете им, въпреки официално обявената им принадлежност към ДС. Такъв е посланикът ни в Турция Красимир Тулечки. Той е син на полковник Никола Харалампиев Тулечки, който фигурира в списъка на служители на ПГУ на ДС, сред които е и бащата на Николай Младенов. Излиза, че външният министър покровителства ченге, защото бащите и на двамата са ченгета. Това е грубо казано, но само от този тон разбират гьонсурати като Николай Младенов. След този скандал министърът „антикомунист“ трябваше моментално да напусне поста си, а не да поучава журналистите какъв въпрос могат да му задават и какъв не.</p>
<p><img src="/uploads/editor/ARH-1.jpg" alt="" width="450" height="620" /></p>
<p><img src="/uploads/editor/ARH-2.jpg" alt="" width="449" height="617" /></p>
<p><strong>Никой не напада Младенов заради миналото на покойния му баща. Проблем са неговото, на Николай Младенов, лицемерие и агресивната му демагогия. Разбира се, че никой не може да бъде съден заради родителите си. Естествено е човек да има свой собствен път. Най-нормалното нещо е убежденията му да се развиват. Най-доброто е личността му да еволюира към по-добро. Всичко това обаче не се отнася до Николай Младенов и неговите лъжи, плод на обикновен кариеризъм.</strong></p>
<p>Ако той беше честен в позицията си срещу ДС, като министър беше длъжен да каже следното: „Баща ми работеше в ПГУ, благодарение на службата му аз имах по-големи възможности, отколкото другите деца в България, но смятам, че това не е било справедливо. Също така мисля, че той е работил за репресивния апарат на комунистическата партия, което не бих направил аз, ако бях на негово място. Длъжен съм да го кажа, защото искам да уволня всички дипломати, които са сътрудничили на ДС, тъй като съм убеден, че хора, свързани с ДС и комунистическата партия, нямат право да представляват модерна и демократична България“.</p>
<p>Изявление от този род би свършило работа дори и само от гледна точка на елементарния етикет на поведение. Да не говорим, че ако Младенов и подобните му в така нареченото дясно бяха толкова буйни антикомунисти, когато имаше комунизъм, днес България щеше да бъде друга. Именно в това е проблемът. Става дума за обикновени нагаждачи, които надяват идеологическа дреха, когато им е удобна. Те са от най-вредната порода, защото извършват подмяна на реалността и истината за миналото.</p>
<p>Сериозна тема като антукомунизма и престъпленията на комунистическата власт беше окарикатурена от хора като Николай Младенов. Заради тях в България не можа и няма да може да се случи онова, което стана в Германия след нацизма или в Полша, Чехия и Унгария след комунизма. Много повече бих уважавал този човек, ако бе останал в социалистическата партия и бе защитавал хората от ДС, защото това би било част от родовата му памет.</p>
<p>С пълното си мълчание по този въпрос и внезапния си гняв срещу комунизма и агентите на ДС той на практика предава и тази памет. Както предаде и седесарите. Спомням си, че той влезе в ръководството на СДС дори без да е минал през обикновено членство в синята партия. Цял живот - номенклатура... Тогава дори не беше такъв яростен антикомунист. Влезе в роля сега, за да угоди на Борисов в някакъв изигран, театрален спор с Първанов, обслужвайки играта на „десни“ и „леви“, която трябва да подмени автентичния политически живот у нас.</p>
<p>Ако Младенов беше истински антикомунист, първо щеше да реформира това мухлясало министерство, от което още се носи тежък социалистически дъх. Щеше да направи нещо, щото България да добие най-после някакво лице в международната политика и гласът й да се чуе дори и по най-маргиналните въпроси в Европейския съюз. Щеше да вкара в дипломацията млади и необременени хора с добро образование, а не да пробутва съучениците си, с които по линия на Първа главно управление на ДС са учили кой в Дамаск, кой в Амстердам, кой в Лондон. Щеше... Пожеланието е хубаво, но ако беше вярно, нямаше да говорим за Николай Младенов.</p>
